Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№4
Гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 7.12.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3837/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на С. Й. и Н. Й. от 20.07.22 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. №1506/17 г. от 5.10.17 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С влязлото в сила решение е отхвърлен предявеният от молителите срещу Д. Д. частичен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата от 5 лв./ при пълен размер на исковата претенция 1800 лв./, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищците, преминавайки ежедневно с лек автомобил за периода 1.11.10 – 1.05.11 г. през част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 2 186 кв.м., от който ищците притежават в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид. част. За вземането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №8230/10.11.15 г. по ч.гр.д.№14677/15 г. на ПРС.
Молителите сочат, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение – представят като ново писмено доказателство уведомление с изх.№22Ю- П-869/3/-20.04.22 г. на кмета на район „Ю.”- община Пловдив, с твърдение, че не са могли своевременно да се снабдят с него, защото не са знаели, че въпросът за административната процедура по чл.210, вр. с чл.191 и чл.192 ЗУТ ще бъде включен в предмета на делото. За последното не са им давани указания от съда, нито е указано чия е доказателствената тежест за обстоятелствата по иницииране на административната процедура.
В съдебно заседание молителите чрез адв.П. поддържат молбата с искане за отмяна на посоченото в нея влязло в сила решение.
Ответникът по молбата Д. Д. чрез пълномощника си адв. Л. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на молбата и в докладваното в о.з. писмено становище съображения.
ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното: Установителният частичен иск е отхвърлен с влязлото в сила въззивно решение като е прието, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в построената в УПИ *, *, *, *, *жилищна сграда, както и на идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. По делото е безспорно, че притежаваният от него имот няма достъп до обществен път, тъй като проектираното разширение на [улица]не е изпълнено, както и че достъпът до пътя се осъществява само през поземлен имот с идентификатор *. Безспорно е и че за процесния период през посочения имот е преминавал не само ответникът, а и всички собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 56784.535.32. На осн. чл. 190, ал.1 от ЗУТ , когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. На осн. чл. 191 от ЗУТ обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлените имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлените имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. От посочените разпоредби следва, че в настоящия случай ищците, в случай, че са собственици на имот с идентификатор 56784.535.35, биха имали право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване. Размерът му обаче следва да се определи по предвидения в чл. 210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират Община Пловдив, и то би било дължимо от всички собственици на поземлен имот с идентификатор ***. Наличието на така уредената в закона възможност за защита е пречка за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД , тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД претенцията за неоснователно обогатяване по ал.1 възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Ето защо исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
ВКС намира, че не се установява соченото от молителите осн. по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ПОС. Както е посочено в постановеното от настоящия състав за подобен случай р. по гр.д. №3221/22 г. заинтересованата страна може да иска отмяна на това основание, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно.Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която засяга решаващите изводи на съда, разкрива се след като съдебният акт е влязъл в сила и не се е дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.
В случая молителите представят като ново писмено доказателство Уведомление изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на Район Ю. – Община Пловдив, в което е посочено, че в деловодството на район Ю. за времето от 01.01.2012г. до момента на издаване на уведомлението не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор *** или по отношение на поземлен имот с идентификатор ***. В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ.
Молителите считат, че с това доказателство се установява обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, а именно, че никой от заинтересованите собственици на имот с идентификатор 56784.535.32, вкл. ответника, не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чуждия поземлен имот, както и че молителите като собственици на засегнатия имот не са разполагали с правото да инициират по административен ред процедура по чл. 210, вр. чл. 191 и чл. 192 ЗУТ.
Според настоящия състав на ВКС представеното уведомление няма характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Доводите на молителите, че непредставянето на това доказателство се дължи на допуснати процесуални нарушения от инстанцията по същество, която не е указала необходимостта от доказване на отразените в уведомлението факти, са неотносими към извънинстанционното производство по отмяна. Както вече бе посочено по-горе, наведеното от молителите основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.
В случая обстоятелството, което молителите целят да установят с представеното доказателство, е съществувало преди завеждане и при висящността на делото и при добра грижа за водене на процеса молителите са имали обективната възможност да се снабдят с него и да го представят своевременно.
Освен това, представеното от молителя доказателство не е с пряко и съществено доказателствено значение за спора. Фактът, че за периода след 1.01.2012 г. до издаване на уведомлението не са подадени заявления до кмета за прокарване на временен път или за право на преминаване през чуждия поземлен имот, при исков период м.11.2010 – м.05.2011 г., няма претендираното от молителите значение за основателността на иска по чл.59 ЗЗД. Що се отнася до втората част от съдържанието на уведомлението, тя не е обвързваща или указателна за съда като правораздавателен орган. Становището на кмета кои лица са легитимирани да инициират процедурата по чл.210, вр. с чл.191 или чл.192 ЗУТ няма значение за формиране на правните изводи на съда по спора, защото тълкуването и прилагането на правните норми при разрешаването на отнесен до съд спор е правомощие на съда .
Поради изложеното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да остане без уважение. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение на процесуалния му представител адв. Л., според отразеното в договора за правна помощ.
По тези съображения ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Й. и Н. Й. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1506/2017 г. от 5.10.17 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. Й. и Н. С. Й. да заплатят на Д. Ю. Д. деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 300 / триста/ лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: