Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с предходно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

София, 20.02.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4505 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 90016 от 1.07.2025 г. на В. И. К. чрез пълномощника му адвокат Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.

В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се поддържа, че решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград противоречи на решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 787/2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.

Ответникът по молбата за отмяна К. К. Д. чрез пълномощника си адвокат А. Б. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който оспорва наличието на соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Страните претендират възстановяване на направените разноски

С определение № 5887 от 16.12.2025 г., постановено по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

С т.5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГК е направено тълкуване, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Следователно релевантно е единствено дали даден правен спор е разрешен противоречиво, независимо дали при пълно тъждество на спорните предмети по двете дела или при различен предмет на двете решения, които обаче са в съотношение на преюдициалност, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. На отмяна подлежи неправилното решение и без значение е дали при предявяване на иска същият е бил процесуално допустим. В тази връзка неотносими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК са доводите на молителя, че и по двете дела са налице напълно идентични на 100 % фактически твърдения относно произхода на средствата, с които е придобит процесния имот, защитава се едно и също материално право на страната, а именно изключване правата на другия съпруг върху имота, поради което другото производство, макар и формално да се позовава на друга правна форма, т. е. частична трансформация на лични средства, засяга на практика същото материално правоотношение, по което вече е налице произнасяне на ВКС.

В случая с решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 787/2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. са обезсилени въззивното решение на Окръжен съд - Благоевград и първоинстанционното решение на Районен съд - Благоевград и е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения от К. К. Д. против В. И. К. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че К. Р. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ апартамент № 3 в [населено място], [улица], ведно с прилежащото мазе № 3 и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради пълна трансформация на лични средства. Изводът за недопустимост на иска е основан на разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС, че при утвърдено от бракоразводния споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., с което съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г., но не и пълна трансформация на лично имущество.

С решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград е уважен предявения от К. К. Д. против В. И. К. иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК, като е признато за установено, че К. Д. е собственик поради частична трансформация на лично имущество на 52/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и е допуснато извършване на съдебна делба на същия имот при квоти от 76/100 ид.ч. за К. Д. и 24/100 ид.ч. за В. К..

И двата предявени от К. Д. искове се основават на едни и същи фактически твърдения.

Решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 787/2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. не е формирало сила на пресъдено нещо по прекратения иск за собственост на основание пълна трансформация на лични средства, а съответно не е преклудирало фактите, на които този иск е бил основан, доколкото исковото производство е прекратено.

Неоснователен е доводът на молителя, че решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград разрешава по различен начин въпроса за допустимостта на иска за пълна трансформация. Предмет на това дело е иск за частична трансформация на лични средства, който съдът частично е уважил с оглед направените фактически и правни изводи. Сила на пресъдено нещо относно правата, при които е придобит имота, за който в бракоразводното споразумение е посочено, че е съсобствен на страните, е формирало само решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. Следователно не е налице основанието чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, тъй като по спорния предмет е налице само едно влязло в сила решение, а не две влезли в сила решения, които да си противоречат.

С оглед изхода на настоящото производство В. И. К. следва да възстанови на К. К. Д. направените по повод молбата за отмяна разноски в размер на 255.65 евро, равностойност на заплатеното на адвокат А. Б. възнаграждение от 500 лв.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 90016 от 1.07.2025 г. на В. И. К. чрез пълномощника му адвокат Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 650 от 3.12.2023 г. по гр. д. № 783/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА В. И. К., егн [ЕГН], ГР. Благоевград, [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3, адвокат Д. Д. да заплати на К. К. Д.,, ЕГТ [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], ул. „*“ 25, адвокат А. Б. разноски за настоящото производство в размер на 255.65 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: