Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Отмяна на решение поради неприети доказателства и насрочване на делото

Решение №14/2025 · Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Държавата и висше училище водят иск за собственост и предаване на владението на апартамент срещу физическо лице. Въззивният съд е отхвърлил исковете, но Върховният касационен съд отменя решението поради допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства относно правоприемството. Тъй като делото се нуждае от допълване с доказателства, ВКС го насрочва за ново разглеждане пред себе си по същество.

Какво приема съдът

Ако спорно право е прехвърлено преди началото на съдебно производство срещу праводателя, частният правоприемник не е обвързан от силата на пресъдено нещо, настъпила по това дело. Когато въззивният съд неоснователно не е събрал доказателства за това правоприемство, решението се отменя и ВКС разглежда спора по същество съгласно чл. 295, ал. 2 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

сила на пресъдено нещоправоприемникреституцияиск за собственостотмяна на решениедопускане на доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 14/14.01.2025 г.

Гр. София, 10.01.2025г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Атанас Кеманов гражданско дело №169 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение №153/26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№525/2021г. на Апелативен съд – гр.Бургас, с което е отменено решение по гр. д. № 1538/2018г. на Бургаски окръжен съд, като са отхвърлени предявените искове от НСА“Васил Левски“ - гр. София и Държавата, представлявана от МРРБ срещу К. И. А., [ЕГН] за приемане на установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на апартамент № 2-1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ ***.“, вх.“***“, ет.*** ап.***, находящ се в сграда № ***, построена в ПИ ***, с площ 82.32кв.м., ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, както и осъждането му да предаде владението на описания имот на държавата чрез НСА“Васил Левски“ - гр. София.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Г.Д., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

С определение №2045/24.04.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК по следните въпроси :

обвързан ли е частния правоприемник от силата на присъдено нещо, обвързваща неговия праводател, ако спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, което е било водено срещу праводателя/т.10 от ППВС№2/1977г./ ;

- с какви доказателствени средства може да се установи изпълнението на мероприятие на държавата, което попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, съставляващо пречка за реституция.Има ли съставения акт за държавна собственост правопораждащо относно правото на собственост на държавата действие.

Според т.10 от ППВС№2/1977г. под „същите страни“ по смисъла на чл. 231, б. „г“ ГПК /чл.303, ал.1, т.4 от ГПК от 2007г./ следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 15, ал. 1 от ГПК /чл.26, ал.1/, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл. 220, ал. 1 от ГПК /чл.297 и чл.298, ал.2 от ГПК/ има сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл.298, ал.2 от ГПК силата на пресъдено нещо важи не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници. Разпростирането на силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството тя вече е настъпила.Само в тази хипотеза правоприемникът ще бъде обвързан от правните последици на приключилия исков процес.Ако спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, и то е било водено срещу праводателя, няма основание правоприемникът да бъде обвързан от силата на присъдено нещо, обвързваща праводателя.Към момента на образуване на делото само той е разполагал с легитимация да проведе защита на прехвърленото му право.

В отменителното решение ВКС е дал указания по приложение на процесуалния закон, които са задължителни за въззивния съд, който разглежда повторно възникналия между страните материалноправен спор. При новото разглеждане на делото важи разпоредбата на чл.266 от ГПК, което означава, че се допускат само новооткрити или нововъзникнали обстоятелства, или новооткрити и новосъздадени доказателства.Следва да се допуснат и тези доказателства, които са посочени от касационната инстанция в отменителното решение.В случая ВКС е дал указания за допускане на СТЕ, от заключението по която да прецени дали е налице идентичност между поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***, които са били предмет на гр.д.№912/2007г. на БОС, и поземлен имот с идентификатори ***.Не са били дадени указания за приемане на писмени доказателства.

В молба от 25.08.2022г. ищецът е поискал от съда да приеме писмени доказателства като не е навел твърдения, че същите са новооткрити. Доводът му е бил, че те установяват правоприемството между А. Р. и С. Ч./реституенти/ и „Спектър“ООД, което е било факт преди образуване на гр.д.№753/2005г. по описа на НРС.За обосноваване на преценката си по чл.297 и чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е следвало да ги приеме.В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд при новото разглеждане на делото не е приел част от представените с посочената молба писмени доказателства : н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., н.а.№121, н.д.№257/2002г. на нотариус М.Б. и н.а.№58, н.д.№431/2003г. на нотариус М.Б./искова молба, въз основа на която е била образувано гр.д.№753/2005г. по описа на НРС, е била приета с определение на въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, постановено в о.з. на 11.12.2019г.– стр.336/.

Налице е непълнота на доказателствата, поради което касационната инстанция следва да даде отговор на първия въпрос с решението по същество на делото.

Вторият и трети въпроси са обусловени от отговора на първия въпрос.Отговор по тях също следва да се даде с крайния акт на съда.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - разгледано от касационната инстанция съгласно чл.295, ал.2 от ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №153/26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№525/2021г. на Апелативен съд – гр.Бургас.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРИЕМА представени с молба от 25.08.2022г. писмени доказателства : н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., н.а.№121, н.д.№257/2002г. на нотариус М.Б. и н.а.№58, н.д.№431/2003г. на нотариус М.Б..

НАСРОЧВА производството по делото за 18.02.2025г. от 9.00ч. с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.