Недопустимост на иск за унищожаемост на договор, предявен от трето лице

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 265

Гр. София, 29.04.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4918/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. и В. Г. В., конституирани на основание чл. 227 ГПК, в качеството им на наследници, на мястото на първоначалния ищец В. С. Г., чрез процесуалния си представител адвокат И. П. от АК-София, срещу решение №169 от 08.05.2024г. по в.гр.д.№811/2023г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260044 от 11.08.2023г. по гр.д.№83/2020г. на Ботевградския районен съд.

Предмет на касационна проверка е само въззивното решение в частта, в която са отхвърлени предявеният от касаторите против П. В. В. и С. К. А. искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот с нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на нотариус № 371, поради липса на съгласие на П. В. В./починал в хода на касационното производство и заместен от дъщеря си С. П. Т./.В останалата си част въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С постановеното определение №5379/24.11.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част, тъй като касационната инстанция е приела, че е налице вероятност да е процесуално недопустимо.

Въззивният съд е приел, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД –за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим № 140/том І, рег. № 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г., като сключен при липса на съгласие, първоинстанционният съд е приел, че ищците обосновават претендираната нищожност на процесния договор за покупко-продажба с твърдението, че към момента на извършване на сделката прехвърлителят П. В. В. не е могъл да разбира или да ръководи действията си, предвид наличие на трайно увреждане на неговата психика към онзи момент и до сега, което обаче не означава липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Посочено е, че договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора, т.е. налице е “съзнавано несъгласие”, както и в случаите, в които волеизявление въобще липсва, а в случая е подписан двустранно договор за покупко-продажба на недвижим, сключен с нотариален акт, като същият обективира двете насрещни съвпадащи волеизявления, а именно съгласие за сключване на договора за продажба на имота. Изложени са мотиви, че твърдяният порок на сделката, а именно невъзможността на ответника В. да разбира или да ръководи действията си, предвид наличие на трайно увреждане на неговата психика към онзи момент, не е основание за нейната нищожност, а е предвидена в чл. 27 ЗЗД като основание за нейната унищожаемост, като съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожение може да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, в случая това би бил ответникът по иска и прехвърлител по договора – В., но не и ищцата.Изложени са допълнителни мотиви за неоснователност на иска, че и по същество в производството по делото липсват доказателства за твърдението, че В. към релевантния момент на сключване на договора не е могъл да разбира или ръководи действията си поради наличие на трайно увреждане на неговата психика.

По касационната жалба :

В постоянната си практика ВКС приема, че предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/.Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания.Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда/решение №60206 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г., IV г. о., решение №27 от 7.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1975/2021г., IVг.о., решение №50093 от 7.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2022 г., IV г. о. и др./.

В исковата молба са били наведени твърдения, че към момента на сключване на договор за покупко-продажба от 25.04.2012г. продавачът П. В. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, което се дължи на трайно увреждане на неговата психика.Според ищеца това обстоятелство обуславя нищожност на договора за продажба поради липса на съгласие, тъй като продавачът не е могъл да формира правновалидна воля.Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК/.В процесния случай продавачът по договора за продажба от 2012г., който участва в производството като ответник не е бил лице с отнета дееспособност, поради което невъзможността да разбира свойството и значението на извършено би опорочило сключената сделка, която ще бъде унищожаема, а не нищожна.Независимо от това, че страната е квалифицирала правно претенцията си като „нищожност“, въззивният съд е следвало да съобрази, че е предявен иск за „унищожаемост“ на двустранна правна сделка. Разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗЗД предвижда, че унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта – лицето, чиято воля е опорочена, респ. неговите наследици в хипотезата на чл.32, ал.2 от ЗЗД.Унищожаемостта не може да се иска от трето за правоотношението лице/ решение № 735 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2008 г., I г. о./.Такъв е и настоящия случай, в който искът за унищожаване на договора за покупко-продажба от 2012г., сключен между П. В. В. и С. К. А. е предявен от трето за сделката лице.
Предявеният от първоначалната ищца В. Г. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на нотариус № 371, поради липса на съгласие на продавача П. В. В., е бил недопустим.Въззивният съд като инстанция по същество е следвало служебно да констатира този порок на решението на първата инстанция, доколкото е нямало нарочни доводи от страните във възззивната жалба и отговора към нея, след което да го обезсили в тази му част и прекрати производството по делото.Потвърждавайки решението на първата инстанция в тази му част, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
На основание чл.293, ал.4 вр. чл.270 от ГПК, касационната инстанция следва да обезсили въззивното и потвърденото с него решение на първата инстанция в допуснатата до касационно обжалване част, както и да прекрати производството по делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение №169 от 08.05.2024г. по в.гр.д.№811/2023г. на Софийския окръжен съд и потвърденото с него решение №260044 от 11.08.2023г. по гр.д.№83/2020г. на Ботевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. П. и В. Г. В., конституирани на основание чл. 227 ГПК, в качеството им на наследници, на мястото на първоначалния ищец В. С. Г. против П. В. В. и С. К. А. искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот с нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на нотариус № 371, поради липса на съгласие на П. В. В., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: