Определяне на обезщетение при водени паралелни незаконни обвинения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

гр.София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 248 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Пловдивската окръжна прокуратура

против решение № 1333 от 15.11.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1989 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 204 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 1939 по описа за 2018 г. на Асеновградския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от незаконно водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 160/2013 г. по описа на ОСС-гр. Пловдив, нохд № 446/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и внохд № 1271/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон,. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.

Ответникът по касационната жалба П. С. я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 20 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 511 от 1.06.2020 г. по настоящото дело по въпроса при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство следва ли да бъде взето предвид обезщетението, присъдено заради друго наказателно производство. Принципното разрешение на този въпрос произтича от указанието, съдържащо се в т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г, според което обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Вредите от двата/или повече/ наказателни процеса не могат да се разграничат, тъй като изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения. Дори когато исковете за обезщетение за неимуществени вреди са предявени по множество отделни дела, трябва да се съобрази, че се възмездяват едни и същи вреди. В този смисъл са решения № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III ГО, № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV ГО, № 554/12 от 6.03.2013 г. по гр. д. № 266/12 г. на IV ГО на ВКС и много други.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Прокуратурата на Република България е повдигнала на 26.11.2014 г. срещу П. С. обвинение в извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК за това, че на 23.03.2012 г. самоволно, не по установения от закона начин е осъществил едно оспорвано чуждо предполагаемо право на ползване върху техническо съоръжение-разпределителен шкаф за усилване на телевизионен и интернет сигнал, находящо се на [улица] [населено място]. С влязла в сила на 2.10.2017 г. присъда П. С. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е посочила, че спрямо ищеца е водено и друго наказателно дело, по което е бил оправдан и му е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. За доказване на това обстоятелство към отговора са били представени и са били приети по делото решение № 820 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 1290 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 209 от 3.11.2017 г. по възз. гр. д. № 522 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд/стр.121-125 по описа на РС-Асеновград/. При изслушването си вещото лице-психолог е посочило, че неимуществените вреди са причинени на ищеца комплексно и от двете наказателни производства, като тези вреди не могат да се разграничат/стр.190 по описа на РС-Асеновград/.

Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца обезщетение от 10 000 лв.

за причинените му неимуществени вреди от незаконното наказателно производство. При определяне размера на обезщетението този съд не е взел предвид обезщетението от 5 000 лв., което е било присъдено за другото наказателно производство срещу ищеца, водено приблизително по същото време.

В жалбата си срещу първоинстанционното решение Прокуратурата отново е

поискала да бъде взето предвид обезщетението, присъдено заради другото наказателно производство. Въззивният съд обаче нито е констатирал наличието на това обезщетение, нито е изложил правни доводи дали и как то се отразява на размера на обезщетението за неимуществени вреди по настоящото дело. По този начин Пловдивският окръжен съд е игнорирал важен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато по приблизително едно и също време срещу пострадалия са водени няколко наказателни производства. Това налага преценката по този критерий да се извърши от настоящата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства. От решения № 820 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 1290 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд и № 209 от 3.11.2017 г. по възз. гр. д. № 522 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд се установява, че за периода от 26.05.2014 т. до 25.11.2016 г. срещу П. С. е било водено наказателно производство за повреждане на чужда недвижима вещ-оптични кабели, собственост на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД, което е приключило с оправдателна присъда. За причинените от това наказателно производство неимуществени вреди с влязлата в сила част на решението на Пловдивския окръжен съд на П. С. е присъдено обезщетение в размер на 5 000 лв. Периодът, за който П. С. е обезщетен, започва от 26.05.2014 т. до 25.11.2016 г. и частично съвпада с периода на претендираните по настоящото дело неимуществени вреди- 26.11.2014 г. 2.10.2017 г. В съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че се касае за едни и същи неимуществени вреди, които не могат да бъдат разграничени, както е посочило и вещото лице-психолог. Ето защо присъденото по другото дело обезщетение от 5 000 лв. следва да бъде отчетено, поради което по настоящото дело обезщетението трябва да бъде намалено наполовина-от 10 000 лв. на 5 000 лв. Общият размер на обезщетенията възлиза на 10 000 лв. и тази сума е достатъчна, за да обезщети ищеца за причинените му от двете наказателни производства вреди.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на

Пловдивския окръжен съд трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лв. до размера от 10 000 лв. и да бъде постановено друго, с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 5 000 лв. обезщетение, решението на Пловдивския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът дължи на П. С. 325 лв. разноски за касационното производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1333 от 15.11.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1989 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 204 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 1939 по описа за 2018 г. на Асеновградския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. обезщетение за неимуществените вреди от незаконно водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 160/2013 г. по описа на ОСС-гр. Пловдив, нохд № 446/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и внохд № 1271/2017 г. на Пловдивския окръжен съд над размера от 5 000 лв. до 10 000 лв., КАТО вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от незаконно водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 160/2013 г. по описа на ОСС-гр. Пловдив, нохд № 446/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и внохд № 1271/2017 г. на Пловдивския окръжен съд над размера от 5 000 лв. до 10 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1333 от 15.11.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1989 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 204 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 1939 по описа за 2018 г. на Асеновградския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. 5 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди от незаконно водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 160/2013 г. по описа на ОСС-гр. Пловдив, нохд № 446/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и внохд № 1271/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. С. 325/триста двадесет и пет/ лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: