Редовност на призоваването и отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр.София, 09.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4893/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на М. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Разградски районен съд № 27/ 25.01.2019 г. по гр.д.№ 1691/ 2018 г., с което в отношенията между молителя и „Делта кредит“ АДСИЦ, гр.София, е признато за установено, че М. В. дължи на „Делта кредит“ АДСИЦ сумите 607,02 лв със законната лихва от 05.04.2018 г. до окончателното й изплащане и 185,09 лв, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 614/ 2018 г. на Разградски районен съд и М. В. е осъден да заплати 250 лв разноски.

Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че в нарушение на правилата на ГПК съдът го лишил от възможност да участва в производството по делото. Не му били връчени надлежно преписи от исковата молба и доказателствата и не бил редовно призован за съдебно заседание. Единственото връчване на съобщение по делото станало на адрес, на който той не е живял, чрез дядо му, който не е разбирал към онзи момент постъпките си поради тежки заболявания. Според молителя това го лишило от възможността да участва в процеса на доказване и да оспори истинността на представен от ищеца документ. Моли постановеното без негово участие решение да бъде отменено.

Ответната страна „Делта кредит“ АДСИЦ оспорва молбата като поддържа, че действията на съда не са в нарушение на правилата на ГПК. Съобщението било връчено на настоящия адрес на молителя чрез дядо му, който се е съгласил да го приеме. Впоследствие било установено, че адресът е променен и затова правилно призовките и съобщенията до молителя били връчвани по реда на чл.42 ал.2 ГПК. Заболяванията на дядото на ищеца и последвалата му смърт счита за ирелевантни обстоятелства и моли искането за отмяна на влязлото в сила решение да не бъде уважено.

Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но неоснователна.

Гр.д.№ 169/ 2018 г. на Разградски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена на 03.09.2018 г. от „Делта кредит“ АДСИЦ против М. В. В., предявени са установителни искове за вземания в размер 607,02 лв главница и 185,09 лв лихви. На същата дата районният съд разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да бъде връчен на ответника на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица]. Изпратеното на 04.09.2018 г. съобщение с преписи от исковата молба и доказателствата е върнато от длъжностното лице по призоваването в цялост на 25.09.2018 г. с отбелязване, че търсеното лице не живее на адреса от 15 години, по сведение на съсед Е. С., № 14. Съдът разпоредил да се извърши връчване по постоянен адрес на лицето – [населено място], [улица], № 14, вх.А, ет.1, ап.1. Изпратеното на този адрес съобщение с преписите също е върнато в цялост на 26.10.2018 г. с отбелязване, че по сведение на М. П. – съсед от ап.2 – жилището е продадено и лицето е с неизвестен адрес. Съдът разпоредил връчването да се извърши по настоящия адрес на ответника – [населено място], [улица]. Изпратеното на този адрес съобщение е върнато като редовно връчено на 01.11.2018 г. на М. Н. – дядо. Връчването е удостоверено с подписите на длъжностното лице и на получателя. На 04.12.2018 г. съдът, след като констатирал че е изтекъл срокът за отговор срещу исковата молба и такъв не е постъпил, насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2019 г. от 9,30 ч. Изпратената до ответника на 05.12.2018 г. призовка по регистрирания настоящ адрес е върната в цялост на 13.12.2018 г. с отбелязване от длъжностното лице, че М. Н. – дядо – отказал категорично да получи призовката и заявил, че внукът му е забранил да взема всякакви документи, отнасящи се за него. На 18.12.2018 г. съдът разпоредил ново връчване и указал на длъжностното лице да връчи призовката лично или да удостовери отсъства ли адресата и за какъв период. Новата призовка е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице от 29.12.2018 г., че лицето не живее на адреса, а в [населено място]. Съдът приел връчването за редовно на основание чл.41 ал.2 ГПК, разгледал делото и на 25.01.2019 г. постановил решение по спора, с което уважил исковете. Съобщение за решението и препис от него са връчени на ответника също по реда на чл.41 ал.2 ГПК.

Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение – ответникът не е лишен от възможност да участва в делото поради съществено нарушение на правилата за призоваването му. Тези правила съдът е спазил, съобразно действащите към момента на връчване разпоредби на ГПК. Съобщението с преписи от исковата молба и доказателствата е връчено на настоящия адрес на ответника на неговия дядо, който се е съгласил да получи призовката /чл.46 ал.1 и 2 ГПК/. Следващото връчване на същия адрес е станало невъзможно поради това, че дядото по указания на внука си е отказал да приеме призовката. Съдът е разпоредил събиране на сведения напуснал ли е ответника настоящия адрес, на който е регистриран в НБД и длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че той живее в Разград. На ответника вече веднъж е връчено редовно съобщение на този адрес и затова той е адресат на задължението по чл.41 ал.1 изр.1 ГПК – да уведоми съда за новия си адрес. Вместо това ответникът е дал указания на дядо си да не получава повече книжа, които се отнасят до него, без да уведоми съда на кой адрес тези книжа могат да му бъдат връчени. Затова съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК и е счел следващите призовки и съобщения за редовно връчени.

След като съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила при връчването на съобщения и призовки на ответника, не е налице основанието по т.5 на ал.1 на чл.303 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че няма никакви доказателства в подкрепа на доводите на молителя, че дядо му не е разбирал към момента на получаване на съобщението постъпките си поради тежки заболявания. Представената медицинска документация сочи на налично у дядото на молителя на онкологично заболяване на стомаха, което не е от естество да обоснове невъзможност за разбиране на действията. Обратното следва от удостоверяванията на длъжностното лице по призоваването, което трикратно е осъществило контакт с дядото на ищеца и е отбелязало категоричното несъгласие за получаване на призовки и съобщения точно по указание на внука му. Затова няма основания за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за това се явява неоснователна.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Разградски районен съд № 27/ 25.01.2019 г. по гр.д.№ 1691/ 2018 г.

ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], № 14, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на „Делта кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, гр.София, бул."Христофор Колумб" № 43, 150 лв (сто и петдесет лева) разноски за настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: