Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2026
Отмяна на влязло в сила осъдително решение по регресен иск при отпаднала отговорност
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Лице, монтирало бойлер, е осъдено по регресен иск да възстанови на наемодателите изплатено от тях обезщетение за смъртен случай. По-късно с ново влязло в сила съдебно решение е признато, че изпълнителят няма вина за инцидента, а наемодателите отговарят за собствено бездействие. Върховният касационен съд уважи молбата за отмяна на първоначалното влязло в сила решение срещу изпълнителя поради новооткрити доказателства.
Какво приема съдът
Когато с влязъл в сила акт се установи, че изпълнителят не е извършил противоправно деяние, отпада основанието за възложителя да предяви обратен иск срещу него, тъй като регресна отговорност може да търси само възложител, отговарящ за чужди действия, но не и лице, отговарящо за свои собствени вреди.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениерегресен искотговорност на възложителянепозволено уврежданенови доказателства
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 223 София 03.04.2026г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРА МАКСИМОВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 336 по описа за 2026г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от И. Ж. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. молба с вх.№ 11714 от 23.06.2025г., уточнена с молба с вх.№ 18608 от 13.10.2025г., с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2294/2018г. на Окръжен съд Варна /потвърдено с решение по в.гр.д.№389/2021г. на АС Варна, влязло в сила на 20.12.2022г./ Със същото И. Ж. В. е осъден на основание чл.54 ЗЗД да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от 158 267.35лв., представляваща заплатеното от тях към 4.10.2018г.на Д. Х. М. и А. М. М., взискатели по изп.д.№ 522 по описа на ЧСИ С., обезщетение, присъдено им с влязло в сила решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д.№ 993/2015г.на ВОС, след извършена публична продан на собствените им имоти – апартамент № 27 с идентификатор №... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет... за сумата 128 167.20лв. и гараж № 8, находящ се в [населено място], зад блоковете, в ляво на [улица], между [улица]и [улица], с площ от 17.28кв.м. за сумата 28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки на сумите 416.50лв.в ОББ АД и 178.85лв ОББ, ведно със законната лихва, считано от 4.10.2018г., на основание чл.54 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е обоснована с наличие на две нови писмени доказателства – решение № 560 от 2.10.2024г., поправено с решение № 5278/19.11.2024г. по гр.д.№ 2340/24г.на ВКС, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд Варна в осъдителните му части и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и постановеното решение по гр.д.№2417/2024г.на ОС Варна, влязло в сила на 11.06.2025г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД , а е уважен до размер на 80 000лв. предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като са осъдени Г. Н. Б. и правоприемниците на починалия М. Х. Б.- Н. М. Б., Х. М. Б. да заплатят солидарно на всеки един от Д. Х. М. и А. М. М. сумата от по 80 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им – М. А. М., починал на 19.10.2012г., вследствие на допуснато от тях бездействие, изразяващо се в липса на предприети действия по въвеждане в изправност на електрическата инсталация, захранваща бойлера в обекта, отдаван от тях под наем, находящ се в [населено място], [улица] обезопасяване на този бойлер, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2012г., като е отхвърлена претенцията в останалата й част до 100 000лв. и са присъдени разноски. В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира подадената молба за основателна поради следното: Не се спори, че решение по гр.д.№ 993/2015г.на ОС Варна Г. Н. Б. и М. Х. Б. солидарно са осъдени да заплатят на Д. Х. М. и А. М. М. сумата от по 80 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им – М. А. М., починал на 19.10.2012г. на основание чл.49 ЗЗД, като възложители на работа, която настоящият молител И. Ж. В. е извършил /монтаж на бойлер, находящ се в имот, който те са отдали под наем/. С влязлото в сила решение по гр.д. № 2294/2018г. на Окръжен съд Варна,чиято отмяна сега се иска е осъден И. Ж. В., на основание чл.54 ЗЗД, да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от 158 267.35лв., представляваща заплатеното от тях към 4.10.2018г.на Д. Х. М. и А. М. М., взискатели по изп.д.№ 522 по описа на ЧСИ С., обезщетение, присъдено им с влязло в сила решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д.№ 993/2015г.на ВОС. Междувременно, с влязла в сила присъда № 22 от 22.05.2020г.по н.ох.д.№ 1203/2019г., ОС Варна е признал И. Ж. В. за невинен по обвинението за това, че на 18/19.10.2010г., в [населено място], е причинил на М. А. М. смърт поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно електротехническа дейност, при свързване на битов електрически бойлер /БЕБ № 72242.03/, като нарушил разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите. Понастоящем страните не спорят, че с решение № 560 от 2.10.2024г., поправено с решение № 5278/19.11.2024г., по гр.д.№ 2340/24г., ВКС е отменил, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязлото в сила решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд Варна в осъдителните му части и след като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е постановено решение по гр.д.№2417/2024г.на ОС Варна, влязло в сила на 11.06.2025г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД . Отговорността по чл.49 ЗЗД е на възложителя за вредите, причинени от изпълнителя - при и по повод изпълнението на възложена му работа. Тя е отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия. Когато – заради това, че е установено, че лицето на което е възложена работата - не е извършило противоправно действие или бездействие, е прието че възложителят не следва да отговаря, следва да отпадне и отговорността по чл.54 ЗЗД, по който ред се урежда регресният иск, който възложителят има срещу изпълнителя. След като е прието с влязъл в сила съдебен акт, че изпълнителят на работата не е извършил противоправно действие или бездействие, заради което не следва да носи отговорност, отпада основанието, на което възложителят на работата може да търси вреди. /С иск по чл.54 ЗЗД разполага само възложителят по чл.49 ЗЗД, но не и лично отговорният по чл.45 ЗЗД/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита че са налице предпоставките по чл.303, ал.1,т.1 ГПК: наличие на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни при решаването му и подадената молба за отмяна е основателна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила на 20.12.2022г. решение № 260041 от 15.04.2021г. по гр.д. № 2294/2018г. на Окръжен съд Варна, потвърдено с решение № 102 от 9.11.2021г. по в.гр.д.№389/2021г. на АС Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.