Отказ за отмяна на решение за задължения за парно на наследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 60321

гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андонова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2223 по описа за 2021 г.

Производството е по глава XXIV-та ГПК.

С определение № 590/20.07.2021 г. по делото до разглеждане е допусната молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 260057/14.10.2020 г. по гр.д. № 383/2020 г., в частта, с която Русенски окръжен съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, е осъдил Х. Г. Г., един от наследниците на Й. С. Р., да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАД на основание чл. 142 ЗЕ сумата 679.11 лв. – цена на доставена енергия в периода 20.01.2016 г. – 21.01.2019 г. в топлоснабден имот в [населено място], ведно със законната лихва от 11.04.2019 г., определяйки и отговорността му за разноските по делото (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение се основава на твърдения, че приложените към нея писмени доказателства – удостоверение за наследници на Й. С. Р. и две писма изх. № 0039/20.01.2021 г. от „Топлоснабдяване“ АД до „Топлофикация Русе“ АД и изх. № ТТЕ-34/21.01.2021 г. от „Топлофикация Русе“ АД до Министерството на енергетиката – установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по молбата „Топлофикация Русе“ АД не взема становище.

Настоящият състав приема, че когато молителят обосновава основание за отмяна на последиците от универсално правоприемство, към молбата прилага удостоверение за наследници, но не твърди, че влязлото в сила решение е основано на друго удостоверение за наследници с установена по надлежния ред неистинност (основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК) или решението да противоречи на друго влязло в сила решение, което го обвързва, а е разрешило същия правен спор по различен начин (чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), Върховният касационен съд може да уважи молбата, само когато установи предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Следователно приложеното към молбата удостоверение за наследници трябва да удостоверява, че по делото е взел участие наследодателят на молителя и решението е постановено по отношение на него, въпреки че към приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, разрешила правния спор по същество, наследодателят е починал. Това е така, защото при смърт на страна по гражданско дело нейните универсални правоприемници, които са приели наследството, я заместват в процесуалното правоотношение по право, а влязлото в сила решение подлежи на отмяна от Върховния касационен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, когато съдът при разглеждането на делото не е зачел настъпилото правоприемство. В случая, влязлото в сила решение е постановено при участието по отношение на молителя, а е зачетено качеството му на наследник на Й. С. Р., битовият потребител на доставяната в обекта топлинна енергия, чиито задължения към „Топлофикация Русе“ ЕАД съдът е приел молителя да е наследил съответно на наследствения си дял. В обобщение, приложеното към молбата удостоверение за наследници не установява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1 ГПК.

От приложените две писма се установява, че в релевантния период в топлоснабдявания имот е нямало монтирани средства за дялово разпределение топломери. Този факт, включително отказът на битовия потребител (наследодател на молителя) да бъдат монтирани в топлоснабдения имот, са все обстоятелства, които инстанцията, разрешила правния спор е намерила за доказани по същество. Във влязлото в сила решение е посочено, че на тези обстоятелства се основават възраженията на ответниците, наследници на битовия потребител, а възраженията са неоснователни. Прието е, че съгласно чл. 153 ЗЕ, всички собственици в сграда етажна собственост, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имота си, а липсата на такива устройства не ги освобождава от задължението да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. Следователно двете писма не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на молителя остават направените разноски в настоящото производство.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 260057/14.10.2020 г. по гр.д. № 383/2016 г., на Русенски окръжен съд в осъдителната за молителя част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.