Потвърждаване на условна присъда за неправомерно заявени земеделски субсидии

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

Гр.София, 10.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, 2026 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора от ВП СТОЯНОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.395/26 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №206/22.11.24 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 23-ти състав по Н.Д.6557/23 г., подсъдимият Д. К. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.248 А,ал.3 вр.ал.2,пр.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок; и глоба в размер на 2 000 лв.

Тази присъда е потвърдена с решение 271/23.07.25 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 6-ти въззивен състав по В.Н.Д.37/25 г.

Срещу решението е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с релевирани и развити според виждането на страната оплаквания по трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК- на 07.08.25 г. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и или оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане.

Тъй като тази жалба не отговаряла на правилата на чл.351,ал.1 НПК, според съдията-докладчик при САС, е даден срок за отстраняване на недостатъците- с разпореждане от 10.09.25 г. На 21.01.26 г.е постъпила молба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която отново се сочат трите касационни основания и се излагат определени уточнения по жалбата.

В съдебно заседание пред ВКС ангажиращият настоящата инстанция касационен документ се поддържа с отразените в него аргументи и искания- и от дееца, и от защитника му.

Представителят на ВП моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и молбата към нея и аргументите и исканията по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Провокиран от част от съдържанието на жалбата и молбата след нея, този съд се счита задължен да даде пояснения по няколко обстоятелства.

Първо, както винаги до момента е заявявал, законът и практиката са наложили тезата, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото и при липса на изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основания- чл.348,ал.1, т.1-т.3 НПК. Претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт, коренящи се в несхождащо се с мнението на недоволната страна приемане на определени доказателствени материали от решаващия съд, чийто акт е предмет на проверка, не формулират самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1,т.2 НПК, по който да се очаква произнасяне. Тук трябва да се подчертае,че този съдебен състав е в състояние да различи дали релевираните оплаквания се субсумират под оплакване за необоснованост или под реално такова за допуснато съществено процесуално нарушение.

Второ, все в тази връзка, в съгласие с мотивировката по жалбата на подсъдимия и молбата към нея, оправдаване по силата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. НПК би могла да бъде изисквана от този съдебен състав при първо редовно разглеждане на делото пред него, не защото трябва да се преценяват доказателствата по същество, както ги вижда страната, и следователно ВКС да преоцени същите, а защото спрямо приетите от САС факти, вмененото като престъпно деяние не се явява такова. Затова, единственият вариант, в рамките на който би могло да се разсъждава, е относно неприлагане от долните инстанции на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК, както се изисква по жалбата. Това би било повод за разискване за невярно приложение на материалното право и ако би било уважимо, би довело до оправдаване в рамките на приетите от решаващия съд, чийто акт се ревизира, фактологически положения.

ПО ДОПУСТИМИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Без да бъдат обсъждани по същество показанията на свидетелите К. и С., каквито са изискванията по сезиращия настоящата инстанция документ, са важими очертаните от САС относими към престъпната деятелност съображения, че подсъдимят е този, който е заявил по надлежен към момента на извършване на престъплението ред площите,за които присъстват твърдения, че е имал основания за обработване /но такова е нямало/ и за които е искал подпомагане по сътоветните подпомагащи програми.

Не е вярно,че контролираният съд е отсъдил,че С. не се занимава със земеделска дейност въобще. Видно от мотивите към въззивното решение,това е прието по отношение на земите,за които той не е представил надлежно основание за обработване и респективно за възможност за претенция за подпомагане и за които е положил подпис върху вменените му документи. Ясно е кои са инкриминираните такива. Те са описани и в атакувания съдебен акт и недоверие в квалификационен аспект към тях няма.

Само периферно в този смисъл могат да бъдат оценявани показанията н кметовете на съответните села, от показанията на които се установява,че деецът не е имал никакво касателство към земи в техните райони, които е описал като обработвани от него и годни да го направят субект за подпомагане.

Що се касае до показанията на свидетеля С., то поведението на същия би било укоримо на собствено основание, което не изключва престъпната дейност на подсъдиимя. Това на практика не е отречено от САС и ВКС се съгласява с него. Обстоятелството,че не е изписана подробна мотивировка в тази насока, предвид спецификата на повдигнатото обвинение, не прави решението на контролираната инстанция немотивирано и по този повод годно да бъде обсъждано като неотговарящо на критериите за изготвяне на въззивен съдебен акт на процесуално основание.

По отношение на наложеното наказание САС е изложил достатъчно и необходими съображения, които очертават яснота на неговата процедурна индивидуализираща дейност. Не се съзират фактори, налагащи определяне на санкционната част на материалноправната норма при условията на чл.55 НК. Такива не само че не са посочени /извън общия хаос на работа в съответните комисии, водещ до всякакви неблагополучни ниши за злоупотреби, което не може да бъде предпоставка за това да се осъществява противоправна деятелност/, но и би следвало да бъдат разглеждани на плоскостта на нарушение на материалния закон, а не на явна несправедливост на наложеното наказание, в какъвто аспект липсват развити съображения.

Въззивната инстанция е изложила доводите си защо не намира за приложим в конкретния случай и регламента на чл.9,ал.2 НК. Тази инстанция не съзира аргументи, представени пред нея,водещи до извод за необходимост от прилагане на този законов текст и оправдаване на дееца на соченото основание.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №271/23.07.25 г.,постановено от АС-София, НО, 6-ти въззивен състав по В.Н.Д.37/25 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/