Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 22 Февруари 2021

Отмяна на влязло в сила решение поради невярно заключение на вещо лице

Върховен касационен съд · 22 Февруари 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молител иска отмяна на влязло в сила съдебно решение по спор за съсобствен имот, като твърди, че експертизата по делото е била невярна. Като доказателство представя постановление на прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство срещу вещото лице. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като престъпният характер на заключението не е доказан с влязла в сила присъда или по предвидения съдебен исков ред.

Какво приема съдът

Постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство не е акт, установяващ по надлежен съдебен ред неистинност на експертно заключение; за отмяна на влязло в сила решение е необходима осъдителна присъда или установително съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенеистинско заключениевещо лицепрокурорско постановлениепрестъпно обстоятелство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

София, 22.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 3425 /2020 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 2600/28.02.2020 г. и идентична с нея молби вх. № 4581/08.06.2020 г., подадени от М. Б. Я. за отмяна на решение №3141/14.07.2015г. по в.гр.д.№834/2014г. на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение №2556/23.06.2014г. по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд –Разлог, с което се признава за установено по отношение на молителя М. Б. Я., че М. И. В. и Д. Б. Я. са собственици по наследство и приращение на общо ½ ид.ч. от УПИ ...., отреден за имот пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община] с площ 990 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., дървена конструкция тип барбекю със застроена площ 90 кв.м. и той е осъден да им предаде владението върху същата част от този имот. Като последица е отменен на основание член 537, ал.2 ГПК, нотариален акт №....г, на нотариус К. М., вписан в СВп. при РС-Разлог като н.а. № .... г. Отхвърлен е като неоснователен предявения от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК

Молителят основава искането си на чл. 303, ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че е установена неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението. Представя Постановление на Окръжна прокуратура Благоевград от 30.01.2020 г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Разлог, с което е отказано образуване на досъдебно производство против вещо лице И. К. за това, че е дала невярно заключение по гр.д.№ 1195/2011г. на РС-Разлог. Счита, че за отмяна на решението по гражданското дело е достатъчно, че в мотивите на това постановление е установено, че има някои неточности в заключението. Досъдебно производство не е образувано поради това, че не е установено заключението на вещото лице да е повлияло при постановяване на решението и на правилността му и поради изтекла абсолютна давност към 29.07.2018 г. и субективния елемент – умисъла на вещото лице.

Ответниците по молбата М. И. В. и Д. Б. Я. оспорват молбата, защото, съгл. чл. 305, т.2 ГПК не е установено с решение или присъда неистинността на заключението, а и заключението не е повлияло на крания извод на съда при постановяване на решението, защото правата им са основани на принципа и поради това, че е прието за неоснователно възражението за придобивна давност на молителя.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 138 от 20.11.2020 г., постановено на основание чл. 307, ал.1 ГПК съдът е приел молбата за допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено от въззивната инстанция решение на РС, с което е признато за установено по отношение на молителя М. Б. Я., че М. И. В. и Д. Б. Я. са собственици по наследство и приращение на общо ½ ид.ч. от УПИ ...., отреден за имот пл. № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община] с площ 990 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 120 кв.м., дървена конструкция тип барбекю със застроена площ 90 кв.м. и той е осъден да им предаде владението върху същата част от този имот, като на основание член 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №....г, на нотариус К. М., вписан в СВп. при РС-Разлог като н.а. № ....г. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от М. Б. Я. насрещен иск с правно основание член 124 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК за същия имот. По делото е прието заключение, изготвено от в.л. И. К., което съдът е обсъдил и кредитирал. За да постанови този резултат, съдът е приел за неоснователно възражението на молителя за придобивна давност по отношение идеалната част на съсобствениците му, а те са собственици на подобренията в имота на основание приращение.

По жалба на М. Б. Я. е образувана преписка № 1073/2018 г. Районна прокуратура – Разлог. С Постановление на Окръжна прокуратура Благоевград от 30.01.2020 г. е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Разлог. с което е отказано образуване на досъдебно производство против вещо лице И. К. за това, че е дала невярно заключение по гр.д.№ 1195/2011г. на РС-Разлог. В мотивите към постановлението е посочено, че има някои неточности в заключението, но не е образувано наказателно производство, защото не се установява от обективна страна елементи на престъпление - не е установено заключението на вещото лице да е повлияло при постановяване на решението и на правилността му и субективния елемент – умисъла на вещото лице. Прокурорът се е позовал и на изтекла абсолютна давност за престъпление по чл. 291 НК към 29.07.2018 г.

Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че е установена неистинност на заключението на вещо лице, върху което е основано решението. За да е налице това основание е необходимо по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на заключението на вещи лица, на което е основано решението. Надлежният съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага наличие на влязла в сила осъдителна присъда за престъпление по чл. 291 от НК . Ако е невъзможно, възбуждането на наказателно производство, или то е прекратено поради основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК , или ако е спряно на основание чл. 25, т. 2 и чл. 26 от НПК , ГПК определя надлежният съдебен ред за установяване на твърдените престъпни обстоятелства - влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК , с което е установено престъпното обстоятелство . С представеното с молбата за отмяна доказателство – постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство, молителя не установява да е реализиран този изрично предвиден в закона ред за установяване на престъпно обстоятелство - представяне и поддържане пред съд на неистинско заключение от вещото лице. Постановлението на прокуратурата не е документ, установяващ по надлежният съдебен ред такова престъпно обстоятелство. То съдържа констатации и изводи на прокурор, които, макар да са в окончателен акт по съответната преписка, той не се ползват със сила на пресъдено нещо. Прокурорската проверка по жалба не е съдебно производство с участието на засегнатите страни. Прокуратурата разследва престъпления, привлича и подържа обвинение за престъпления но не издава акт, с който да установява престъпления, който да е задължителен за гражданския съд в производство по отмяна на влязло в сила решение. Дори когато с прокурорски акт са констатирани основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК , които изключват образуване на наказателно производство и и са основания за прекратяването му, ГПК предвижда установяването на тези обстоятелства в гражданско исково производство по чл. 124, ал.5 ГПК. В този случай изтеклата давност не е пречка за установяване на престъпното обстоятелство, т.е. при установяване на обективните признаци на престъпление и субективния елемент – умисъл или по непредпазливост, изтеклата давност няма да е причина за отхвърляне на иска, респективно не би се стигнало до установяване на престъпното обстоятелство само в мотивите и отхвърляне на иска по същество.

Граждански спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, съгласно чл. 299 ГПК, освен при наличие на изчерпателно изброените основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК и при наличие на посочените предпоставки за всяко от тези основания. Нормите, които ги уреждат не могат да се тълкуват разширително.

Неоснователен е доводът на молителя, че е достатъчно само да се установи в това производство вероятност заключението, на което е основано решението да е неистинско. В хода на гражданско производство страната разполага с процесуални възможности за защита срещу неточно или непълно заключение чрез оспорването му, искане за допълнителна, повторна или разширена експертиза. Изискването за стабилитет на решението след влизането му в сила изключва възможността да се пререшава спора само въз основа на съмнения и вероятност от неверни констатации на вещото лице. Законодателят е предвидил възможност за защита и при невярно заключение на вещо лице, но само при установена по надлежния съдебен ред на престъпление срещу съдебната система, каквото е това по чл. 291, ал.1 и ал.2 НК чрез присъда, или установяване на престъпно обстоятелство по чл. 291 НК с решение по чл. 124, ал.5 ГПК.

По изложените съображения, молбата е неоснователна и ще се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответниците по молбата следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№. 2600/28.02.2020 г. и идентична с нея молба вх. № 4581/08.06.2020 г., подадени от М. Б. Я. за отмяна на решение №3141/14.07.2015г. по в.гр.д.№834/2014г. на Благоевградски окръжен съд и потвърденото с него решение №2556/23.06.2014г. по гр.д.№1195/2012г. по описа на Районен съд –Разлог.

ОСЪЖДА М. Б. Я. да плати на М. И. В. и Д. Б. Я. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 22 Февруари 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.