Промяна на режима на лични контакти между баща и дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр.София, 06.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1743/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50782/ 01.11.2022 г., постановено по настоящето дело, по жалба на В. П. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1864 от 10.12.2021 г. по гр.д.№ 2389/ 2021 г., с което е изменен определеният с решение № 4397/ 18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/ 2019 г. на Варненски районен съд режим на лични контакти на детето П. П. С., ЕГН [ЕГН], с нейния баща П. Я. С. и е определен нов режим: бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там всяка четна седмица от годината от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници – всяка четна година от 19 часа на 23 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните празници - всяка нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с преспиване; за Великденските празници – всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка преди Велики петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години – за Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; в четни години - за Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; през пролетната ваканция – в четна година през първата половина, а в нечетна година – през втората половина; 10 дни през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите.

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос „Дължи ли съдът да докладва заявените с въззивната жалба възражения, да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?“.

Според трайно установената от Върховния касационен съд съдебна практика /срв. решение № 60134/ 08.11.2021 г. по гр.д.№ 1062/ 2021 г., І г.о. и цитираните в него/ въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Необсъждането е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

Така установената практика предпоставя отговора на въпроса, по който в настоящето производство касационното обжалване е допуснато. Въззивният съд е длъжен да докладва и обсъди в решението си заявените с въззивната жалба възражения, да посочи кои правнорелевантни факти приема за установени и от кои доказателства и да формира мотиви по всяко от възраженията на страните, като посочи защо ги приема за основателни или не. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.236 ал.2 ГПК.

С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, по отношение на въззивното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Въззивният съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените във въззивната жалба на В. Г. и в отговора на същата срещу касационната жалба на П. С. доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

По делото е установено, че страните са живели съвместно, от съжителството имат родено на 10.01.2016 г. дете П. П. С.. През 2019 г. последвала раздяла между страните, като с влязло в сила съдебно решение № 4397/ 18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/ 2019 г. на Варненски районен съд било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127 ал.1 СК, съобразно което родителските права по отношение на детето П. били предоставени за упражняване от майката, при която е било определено и неговото местоживеене, а на бащата бил определен режим на лични отношения както следва: до навършване на 10 години - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа без преспиване и на рождения ден на бащата от 10 часа до 18 часа; до навършване на 6 години режимът на личен контакт ще е само в присъствието на майката; след навършване на 10 години бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, на рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и последните три дни от зимната ученическа ваканция от 10 часа на първия ден до 17 часа на третия ден с преспиване, освен това бащата ще може да взема детето при себе си до навършване на 10 години и на Коледните празници на 26 декември от 10 часа до 18 часа, на Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа в присъствието на майката, а след навършване на 10 години на Коледните празници – 26 декември от 10 часа до 18 часа, Новогодишните празници на 1 януари от 10 часа до 18 часа, втория ден на Великденските празници от 10 часа до 18 часа, след навършване на 10 години на детето в четна календарна година на коледните празници на 25 декември от 10 часа до 18 часа, на новогодишните празници на 31 декември от 10 часа до 10 часа на 1 януари с преспиване, първия ден на Великденските празници от 15 часа до 18 часа и на третия ден от Великденските празници от 10 часа до 18 часа, освен това бащата ще може да вижда детето и на рожденият ден на същото, 3 март, 24 май, 1 юни, имения ден на детето и първия учебен ден за времето от 10 часа до 17 часа. При постановяване на този режим отношенията между родителите били нормални. Впоследствие настъпило сериозно влошаване на тези отношения, като през месец септември 2020 г. майката сезирала ДСП – Варна с искане за съдействие по повод упражняване режима на контакти между бащата и детето. Последвало подаване на молба от майката срещу бащата по ЗЗДН и пълен разрив на отношенията между двамата родители. Видно от писмените доказателства и свидетелските показания, по искания на всеки от тях били образувани дела срещу другия, при всеки личен контакт между тях възниквали спорове и скандали, майката отказвала да придружава детето при осъществяване режима на лични отношения с бащата му, а бащата не искал да го взема без нейното присъствие. Според приетото по делото заключение на вещите лица детски психиатър и клиничен психолог, страните са в дълбок и към момента неразрешим конфликт, толкова дълбок, че мислят не за детето, а за себе си. И двамата обаче имат в достатъчна степен и качествен родителски капацитет. Детето е свързано емоционално и с двамата, но най-голямо доверие оказва на майка си.

С оглед тези обстоятелства правилно въззивният съд е приел, че са налице основания за промяна на определения режим на лични контакти. Фактът, че родителят, който не упражнява родителските права, не може да осъществява пълноценно вече регламентирания режим на лични отношения с детето, представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки и за определянето на нови. В случая тази предпоставка е налице. Обстоятелството, че според досегашния режим контактът на детето с бащата следва да се осъществява в присъствието на майката, допълнително влошава конфликтните отношенията между родителите и е противен на интереса на детето. Детето обича и двамата си родители и всеки от тях разполага с нужния родителски капацитет, което налага определяне на разширен режим на контакти, но при съобразяване на възрастта на детето с оглед факта, че то следва да започне тази година да спазва определен училищен режим. Не е в негов интерес нито да се ограничават контактите между неотглеждащия го родител, нито тези контакти да пречат на училищните и съпътстващите ги извънучилищни занимания на детето.

При определянето на режима съдът съобразява, че детето е в предучилищна възраст, предстои му постъпване в първи клас при целодневен режим на обучение. Съобразява също, че с влязло в сила от 17.01.2023 г. решение № 1723/ 18.11.2021 г. по в.гр.д. № 2095/ 2021 г. на Варненския окръжен съд е определен на основание чл.128 СК следния режим на лични отношения между родителите на П. С. - П. П. Я. и Я. С. Я. - и малолетната им внучка П. П. С.: всяка първа събота на календарния месец от 10,00 до 18,00 часа, без преспиване, както и седем дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като е определено ищците да вземат детето от дома на майката и да го връщат обратно. Съдът взема предвид също, че отношенията между родителите са конфликтни и че на този етап те не осъзнават рефлексията на техните конфликти върху психиката на детето и никой от тях не е склонен на компромиси в името на детския интерес. Това налага определяне на максимално стриктен режим, който да не води до нови поводи за конфликти между родителите, макар това да ги лиши от възможността във важни за тях моменти да са заедно с детето си. По тези мотиви съдът приема, че следва да определи обичайния режим на лични отношения между бащата и детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19 часа в петък до 12 часа в неделя с преспиване. Що се касае до режима през официалните празници, при сложилите се отношения между родителите не е възможен друг подход, освен разпределянето му на четни и нечетни години.

Относно личните празници на детето и бащата, основателно майката поддържа, че разделянето на празнуването на рождения ден на детето между родителите на четна и нечетна година е неподходящо на тази ниска възраст. То не е съобразено и с обстоятелството, че денят може да е учебен. Подходящ е режимът, за който самите страни са се съгласили – в интерес на детето е да може да контактува с баща си всяка година на рождения си и на неговия рожден ден, доколкото това не пречи на задължителни учебни занятия. Също основателно е искането на майката за съвместяване на режима, определен за лични контакти между детето, бащата и родителите на последния. Няма данни за лоши отношения между бащата и родителите му, в интерес на детето е да осъществява общи, а не самостоятелни контакти с разширеното си семейство, а и обратното би довело до това, отглеждащият детето родител на практика да има по-малко неработни дни, които да прекарва с детето, в сравнение с другия родител и и неговото семейство. Прекомерното ограничаване на свободното време, което детето ще прекарва с отглеждащият родител, също противоречи на детския интерес.

Неоснователно обаче майката претендира редовният режим на лични отношения между бащата и детето да започва от събота, а не от петък. Установено е по делото, че детето е привързано към баща си, както и родителският капацитет на бащата. Тази привързаност следва да бъде съхранена и стимулирана, което налага възможно най-много, доколкото това не пречи на учебните занимания на детето и на личните отношения на детето с другия родител, бащата да има възможност да контактува с детето. Битовите затруднения за майката, свързани с предаване на детето от петък вечер, не могат да бъдат аргумент за ограничаване на контактите между бащата и детето. Основателно е обаче възражението, че часът за връщане на детето следва да е по-ранен, за да може то да се подготви пълноценно за следващата учебна седмица.

Неоснователно е искането на П. С. режимът на лични отношения да бъде определен в четни седмици от месеца, тъй като има определен режим на лични отношения с друго дете, също в четни седмици. Освен че в подкрепа на тези твърдения не са представени доказателства, а ответната страна оспорва този факт, на практика е невъзможно полезното съвместяване на три различни режима на лични отношения, определени между различни лица. В настоящето производство за съда са най-важни интересите на детето, а те изискват съвместяване на режима на бащата с този, който е определен на бабата и дядото по бащина линия.

Неоснователно е искането за определяне на режим от 10 дни с преспиване през зимата. Детето ще поддържа контакт с бащата всеки месец, а зимната ученическа ваканция обичайно съвпада с Коледните и Новогодишни празници, в рамките на които бащата ще има регламентиран режим. Определянето на допълнителни дни, неуточнени като време, ще се отрази неблагоприятно на и без друго лошите отношения между родителите и ще затрудни участието на детето в учебния процес, а това не съответства на интереса му. По същите съображения неоснователно е искането за определяне на режим на лични контакти между бащата и детето в учебни дни, както и за именните дни на детето и родителите.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1010 от 03.06.2021 г. по гр.д.№ 834/ 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определеният с определеният с решение № 4397/ 18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/ 2019 г. на Варненски районен съд режим на лични отношения между на детето П. П. С., ЕГН [ЕГН] и бащата П. Я. С., ЕГН [ЕГН] и ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични отношения:

Редовен режим: бащата ще може да вижда и взема детето, със задължение да го върне, всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19 часа в петък до 12 часа в неделя с преспиване, в рамките на който режим да се осъществяват и контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия П. П. Я. и Я. С. Я., регламентирани с влязло в сила решение № 1723/ 18.11.2021 г. по в.гр.д. № 2095/ 2021 г. на Варненския окръжен съд;

Режим през училищни ваканции, официални празници и лични празници: бащата ще може да вижда и взема детето със задължение да го върне на неговия рожден ден /десети януари/ и на своя рожден ден /осемнадесети ноември/ от 17 часа до 20 часа; през лятната ученическа ваканция бащата ще може да вижда и взема детето със задължение да го върне два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, в рамките на които дни да се осъществяват и контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия П. П. Я. и Я. С. Я., регламентирани с влязло в сила решение № 1723/ 18.11.2021 г. по в.гр.д. № 2095/ 2021 г. на Варненския окръжен съд; по време на официалните празници бащата ще може да вижда и взема детето, със задължение да го върне както следва: всяка четна година на Коледните празници от 12 часа на 24 декември до 12 часа на 26 декември с преспиване, всяка нечетна година на Новогодишните празници от 12 часа на 30 декември до 12 часа на 1 януари с преспиване, всяка четна година на Великденските празници от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване; всяка нечетна година на 3 март, 6 май и 6 септември и всяка четна година на 1 май, 24 май и 22 септември от 10 часа до 08 часа на следващия ден с преспиване; съответно през четните и нечетни години, които не попадат в определения за бащата режим, детето ще прекарва официалните празници с майката В. П. Г., ЕГН [ЕГН].

В случай на колизия между редовния режим и режима през училищни ваканции, официални празници и лични празници, прилага се вторият.

Бащата не може да се ползва от определеният режим на лични отношения с детето, ако съвпадне с рождения ден на майката /двадесети май/.

ОСЪЖДА П. Я. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплати на В. П. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 800 лв /осемстотин лева/ разноски по касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: