Корекция на сметка при неправомерно присъединен кабел преди електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 494

гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова…………………...……………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3546 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. Юг“ ЕАД- [населено място], чрез юрисконсулт И. Д., срещу въззивно решение № 101/30.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 1487/ 09.12.2024 г. по гр. д. № 285/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, е уважен предявеният от А. И. А. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на касатора сумата 40 307,64 лв. - стойност на начислена електрическа енергия за периода 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г. по фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – А. А., чрез адв. Н. Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 1283/16.03.2026 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) следва ли целият обект на потребление на клиента да е неправомерно присъединен по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ, за да е приложима нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или същата намира приложение и при установено неправомерно присъединяване на част от вече правомерно присъединен обект на потребление; 2) следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема, или не възприема заключението й.

По първия въпрос следва да се посочи, че константно в практиката на ВКС (вж. - решение № 50084/14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г., ІV г. о., решение № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г., ІІІ г. о., решение № 198/28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г., ІІІ г. о. и др.) се приема, че при наличие на допълнително присъединен директен кабел към електроразпределителната мрежа, който не преминава през, а е свързан преди СТИ, поради което изразходваната ел. енергия по този кабел, който директно захранва процесния обект, не се отчита от електромера, приложение намира методиката по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а не тази по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. В тази връзка е разяснено, че ПИКЕЕ уреждат хипотези на правомерно (с договор и СТИ) и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл. 51 ПИКЕЕ, като в последния случай преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол по чл. 49 ПИКЕЕ, съставянето на който е задължителна предпоставка за извършване на преизчисляването. Неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл. 51 ПИКЕЕ може да се извърши (също, както и към водопроводните и канализационните мрежи) както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано от такъв договор. С решение № 118/20.02.2026 г. по гр. д. № 1349/2025 г. на ВКС, ІV г. о., е прието още, че в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект (електрическа инсталация) на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, преминаващата през който електрическа енергия не се отчита от средството за търговско измерване (СТЕ, електромера), е приложима методиката за преизчисление на количеството електрическа енергия по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Това е така, защото и тези случаи съставляват неправомерно присъединяване по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ – присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Изводът следва от систематичното тълкуване разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ПИКЕЕ, както и на нормите на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а именно – действалата Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, респ. – сега действащата Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. „Обект“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ е всяка електрическа инсталация на клиент, която е отделена по отношение на измерването на електрическата енергия. Такава „отделена“ инсталация е налице и в случаите, когато чрез допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, който не преминава през електромера и последният не измерва (не отчита) електрическата енергия, се захранва част от иначе правомерно присъедината електрическа инсталация на клиент. Когато обособеният обект на клиента е присъединен директно към съответната мрежа, без доставяната за него електрическа енергия да се отчита нито от вече наличното, нито от новопоставено СТИ (електромер), е налице неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ и на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а не е налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която от своя страна изисква въздействие върху самото СТИ (електромера) – арг. от чл. 49, ал. 8, във вр. с ал. 5 ПИКЕЕ.

По втория въпрос в практиката на ВКС се приема (вж. - решение № 108/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., I г. о., решение № 324/13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г., I г. о., и др.), че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. При противоположни по смисъл експертизи (по едни и същи въпроси) съдът е длъжен да обсъди всички и да изложи аргументи защо възприема или не всяка от тях.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че ищецът е потребител на енергийни услуги за присъединен към електроразпределителната мрежа обект, находящ се в [населено място], [улица], като през исковия период между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № [ЕГН], с измервателна точка ИТН ***. На 22.12.2022 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол, подписан от представители на оператора и от свидетеля Л. Т. - полицай при IV-то РУП. В протокола е удостоверено, че обектът е захранен без електромер (СТИ), с кабел под земя, със сечение 3х10. Към захранващия кабел САВТ 4х185 на [улица] прикачен кабел СВТ 3х10 мм, без да се измерва преминаващата по него ел. енергия. Протоколът е съставен в отсъствието на клиента, с отразяване, че не е открит на адреса. Въз основа на протокола е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия за обекта на А., кл. №[ЕИК], с адрес - [населено място], [улица]. При проверката кабелът е прекъснат, като жалбоподателят е уведомен за съставения констативен протокол с писмо изх. № 10246148-1/09.01.2023 г. Съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за процесния обект са преизчислени количествата ел.енергия, като допълнително е начислена ел.енергия в размер на 62 388 kWh. За извършената корекция е издадена фактура [ЕГН]/09.01.2023 г. за сумата 40 307,64 лв.– начислена ел.енергия за процесния период.

За да счете предявеният иск за неоснователен, въззивният съд е посочил, че в случая обектът на ищеца - къща в [населено място], на [улица], с ИТН ***, е присъединен надлежно към електропреносната и електроразпределителната мрежи, като съответно консумацията на ел. енергия в същия се измерва с монтирано в електромерно табло на границата на имота СТИ. Предвид това, в случая не е налице хипотезата на неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи по см. на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ, вр. с чл. 51, тъй като тази хипотеза е приложима само в случаите, когато за обекта не е осъществена процедура за присъединяване към мрежата по реда на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. В констативния протокол за проверка, както и в справката за коригиране на сметката на абоната А. А., е посочен само адреса на клиента и клиентския му номер, но не и ИТН на обекта на проверката. Според заключението на тройната СТЕ, сградата на ищеца е присъединена към електропреносната мрежа през електромерно табло, тип ТЕПО, посредством кабели, изходящи от 1 трифазен и 3 бр. еднофазни електромери, монтирани в таблото, които са различни от констатирания кабел преди мерене. Предвид това съдът е счел, че по делото не е установено по присъединения кабел преди електромерното табло за къщата да е подаван, респ. консумиран ток именно в обекта на ищеца на посочения адрес, с ИТН ***, а не в някоя от другите измервателни точки на същия адрес, за които не е известно към чий клиентски номер се водят. Направен е извод, че неправомерно е извършена корекция на сметката на ищеца за ел.енергия, предмет на фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г. за сумата 40 307,64 лв., респ. че тази сума е недължима. Посочено е също, че нито в ПИКЕЕ, нито в ЗЕ или друг нормативен акт е придадена някаква специална доказателствена стойност на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ. Протоколът е частен свидетелстващ документ (чл. 180 ГПК) и съставлява само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, които са го съставили (в случая - служителите на ответното дружество). Доколкото ищецът е оспорил отразените в протокола констатации, в хода на делото са разпитани като свидетели двамата техници, извършили проверката и съставители на протокола (св. К. и св. Г.). Техните показания не са кредитирани от въззивния съд (поради това, че са служители на ответника) и по този начин е прието, че фактическите констатации в констативния протокол не са установени по делото. Въззивната инстанция не е кредитирала и приетите пред първата инстанция единична СТЕ и тройна СТЕ, поради приетото, че в случая не е приложим реда по чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ. Посочено е също, че по делото липсват доказателства за точните характеристики на присъединения преди точката за мерене кабел, респ. че със същия е захранен именно обектът на абоната. В заключение е направен извод, че ищецът не дължи заплащане на сумата 40 307,64 лв. - стойност на ел.енергия в посочения обем и за претендирания период.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно - изводите на съда са формирани в нарушение на материалния и процесуалния закон и са необосновани.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ищецът е потребител на енергийни услуги за присъединен към електроразпределителната мрежа обект в [населено място], [улица], като през изследвания период между страните е налице облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект с клиентски № [ЕГН], с измервателна точка ИТН ***. При извършената на 22.12.2022 г. проверка от служители на ответното дружество е установено, че към захранващия кабел САВТ 4х185 на [улица] прикачен кабел СВТ 3х10 мм, като преминаващата по него потребена ел. енергия не се отчита от СТИ. Кабелът е бил поставен преди електромера, поради което в случая не се касае за измерване с грешка, или за манипулация/въздействие върху СТИ, а за пълно неотчитане на консумираната ел. енергия, тъй като допълнителният кабел изобщо не позволява преминаващата през него електрическа енергия да бъде отчитана от СТИ. Предвид това, в нарушение на материалния закон е направеният от въззивния съд извод, че в случая не било налице неправомерно присъединяване (изцяло или за част от обекта) по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ и на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, респ. че методиката за изчисление на стойността на ел.енергията по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ не била приложима. В тази насока са и заключенията на приетите експертизи, че чрез неправомерно прикачения допълнителен кабел обектът на ищеца е директно свързан с ел. мрежа, но консумираната енергия не се измерва и не се отчита; че при изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия служителите на „ЕР Юг“ ЕАД е приложена методиката за изчисляване по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като неизмереното количество ел. енергия е остойностено аритметично правилно, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.

Предвид изложеното, основателно е основното оплакване на касатора за необоснованост на въззивното решение досежно приетото, че приложима е методиката по чл. 50, ал. 2, а не тази по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е анализирал поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, нито е изложил ясни и безпротиворечиви мотиви за игнорирането на изводите на двете експертни заключения. При осъществената на 22.12.2022 г. проверка е съставен констативен протокол с участието на представители на ответника и един свидетел (служител на МВР), поради отсъствие на собственика на обекта. По този начин са спазени изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Подписалите КП лица са разпитани като свидетели, като от показанията им (които преценени в съвкупност с останалите доказателства не разкриват противоречия и няма основание да не бъдат кредитирани) и от експертните заключения се потвърждават констатациите на проверяващите - че към захранващия предпазител на процесния електромер неправомерно е присъединен кабел под земя 3х10 мм, който захранва част от обекта на ищеца и по този начин потребената ел.енергия, преминаваща по допълнително поставения кабел, изцяло не се отчита от СТИ. След проверката техниците са възстановили правилната схема на свързване (чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ) и са уведомени органите на МВР (чл. 58 ПИКЕЕ). При така установеното неправомерно присъединяване, на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ дружеството е извършило корекция на сметката на абоната за 91 дни назад, считано от 22.12.2022 г., като е издадена фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г. за заплащане на сумата 40 307,64 лв., представляваща стойност на 62 388 kWh неизмерена ел. енергия за периода 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г. При тези данни, изцяло неоснователни са възраженията на ищеца за неспазена процедура при извършването на проверката и съставянето на констативния протокол. Същевременно, от приетите по делото единична и тройна съдебно-техническа експертизи безспорно се установява, че извършеното нерегламентирано присъединяване е станало на 22.09.2022 г., когато е нарушен балансът на ел.енергия по извода, електрозахранващ процесния обект; че техническите характеристики на прикачения преди СТИ кабел и пропускателните способност на присъедителните съоръжения позволяват начислената допълнителна ел.енергия реално да бъде доставена и потребена в обекта (даже и в по-голям размер); както и че корекцията на сметката на абоната с процесната сума е правилно остойностена от ответното дружество съгласно методиката, указана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Предвид всичко изложено обжалваното решение, с което въззивният съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск, е неправилно и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено изцяло. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия и спорът трябва да се разреши по същество от касационната инстанция. Съобразно приетото по-горе, следва да бъде постановено ново решение, с което отрицателният установителен иск за недължимост на сумата 40 307,64 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно изхода на спора, на касатора „Е. Юг“ ЕАД се дължат разноски, които за трите инстанции, съобразно исканията и представените доказателства за направени разходи, възлизат общо в размер на сумата 1 216,51 евро (в т. ч. 450 евро - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 101/30.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 149/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. И. А., с ЕГН -[ЕИК], от [населено място], [улица], срещу „Е. Юг“ ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните на недължимостта на сумата 40 307,64 лв., представляваща начислена за периода 22.09.2022 г. - 22.12.2022 г. стойност на електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/09.01.2023 г., за обект с адрес - [населено място], [улица], кл. № [ЕГН].

ОСЪЖДА А. И. А. да заплати на „Е. Юг“ ЕАД - [населено място] разноски за производството във всички инстанции общо в размер на сумата 1 216,51 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.