Закрила при уволнение и ползване на отпуск по болест

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. София, 11.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1793 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нова варова компания” ЕООД против решение №383/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, ползува ли се работник от закрилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ в случаите, в които е налице разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, но работникът е бил на работа в деня, в който е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. Горното разрешение е дадено както с цитираното от касатора решение № 437/2012 г. по гр.д.№ 1594/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС, така и в трайната практика на ВКС. Предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението. Същият извод е направен в решение № 567/ 13.10.2010 г. по гр.д.№ 1130/ 2009 г., ІІІ г.о., което допълва, че работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл са и решение № 63/ 31.03.2011 г. по гр.д.№ 1728/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 661/ 2010 г., IV г.о., решение № 437/ 20.01.2012 г. по гр.д.№ 1594/ 2010 г., IV г.о., решение № 468/ 10.01.2013 г. по гр.д.№ 1621/ 2011 г., IV г.о., решение № 492/ 21.01.2013 г. по гр.д.№ 1696/ 2011 г., IV г.о. и др.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел, че ищецът е бил в болнични от 01.05. до 10 .05.2019 г, когато на 07.05.2019 г му е връчена заповедта за уволнение и той я е получил лично . Прието е, че дали предписаната процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е спазена, съдът е длъжен да провери, доколкото е предпоставка за законосъобразността на извършеното уволнение. Съдът е посочил, че съгласно чл. 333 ал.1 т.4 от КТ при съкращение в щата по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, работникът също ползва закрила и по т.4, като датата на връчване заповедта за уволнение се счита за прекратяване на труд. правоотношение и към тази дата следва да се прецени дали работникът ползва специална закрила на т.4 от чл.333 ал.1 КТ. Съдът е приел, че започването на отпуск по т.4 от чл.333 ал.1 от КТ според съдебната практика е платения годишен, неплатения,учебния както и отпуск за временна нетрудоспособност и др., като в случая заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 07.05.2019 г, когато той е бил в отпуск по болест т.е. отпуск за временна нетрудоспособност и се е ползвал от закрилата на чл. 333 ал.1 т.4 от ГПК т.е. тя не е била преодоляна. На това основание съдът е приел, че уволнението на работника е незаконосъобразно.

В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В този смисъл наличието на болничен лист за временна нетрудоспособност към датата на връчването на заповедта се отразява единствено на датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице и на поставените въпроси съдът дава следните отговори: Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер.

Освен гореизложеното, закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. По делото липсват данни представените с исковата молба болнични листи да са представени на работодателя или да се намират в личното трудово досие на работника, представено по делото.

Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение, въпреки че не е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Липсата на закрила обуславя разглеждането на спора по същество. По делото е безспорно установено, че преди уволнението на ищеца има реално съкращаване на щата като длъжността “портиер-охрана”, заемана от ищеца, е била премахната, при което за работодателя не е съществувало задължение за подбор. Съкращаване на щата най – общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Задължението за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. По силата на действащото към датата на уволнението щатно разписание не е съществувала длъжността, заемана от ищеца, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ.

Представено е новото щатно разписание, утвърдено със заповед на управителя на дружеството, за чиято представителна власт са представени доказателства – извадка от търговския регистър, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Налице е предварително разрешение от ИТ, като е изискано и мнението на ТЕЛК, поради което е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Предвид изложеното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. Решението на въззивния съд следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърлят предявените искове.

В полза на ответника по делото следва да се присъдят направените за трите инстанции съдебни разноски, в размер на 199 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение№383/21.11.2019 г., постановено по 543/2019 г. от състав на Окръжен съд – Враца, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. П. от [населено място], [улица] против „Нова варова компания“ ЕООД [населено място] искове с правно основание ч(л.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 07.05.2019 г., възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни.

ОСЪЖДА С. П. П. от [населено място], [улица] да заплати на „Нова варова компания“ ЕООД [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 199 /сто деветдесет и девет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.