Отмяна на арбитражно решение поради споразумение, сключено без представителна власт

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * висяща недействителност

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр.София, 05.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 2075 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.47, ал.1, т.2, 4 и 6 ЗМТА.

Предявен е иск от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. за отмяна на арбитражно решение от 10.07.2024г. по абр.дело № 1/2023 г. на арбитър ad hoc П. В. П., с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, сумата от 128 947,45 лв. – пропусната печалба, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата; сумата от 309 474,90 лв.- претърпяна щета, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 44 071,20 лв. – разноски по делото.

В исковата молба се навеждат доводи за липса на валидно арбитражно споразумение, което да обвързва страните на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА; за постановяване на арбитражното решение при нарушение правото на защита на ищците, на осн. чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА; както и за постановяване на решението в нарушение на уговорената между страните арбитражна процедура, на осн.чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА. По отношение на първото сочено основание за отмяна относно липсата на валидно сключено арбитражно споразумение ищците твърдят, че споразумение за арбитраж от 28.09.2023 г. и анекс към него от 30.05.2024 г. са подписани за Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. чрез посочения в документите пълномощник Ж. С. Н. като сключването на арбитражни договори за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Посочват, че относно обема на представителна власт пълномощно от 11.06.2008г. препраща към пълномощно № 8993/13.07.2007 г. на нотариус Б. Я. с упълномощител Л. Т. Ц. и упълномощено лице Ж. С. Н. като управител на „Е.-Н. и Сие“СД. Твърдят, че последното пълномощно не е идентично /различен №/ с представеното пред арбитражния съд от насрещната страна; дори и да съвпада с представеното, то представителната власт по последното не включва и правомощие за подписване на процесното Споразумение за арбитраж, а е ограничено само до представителство пред техническа служба район „В.“ и Агенция по кадастър, „Софийска вода“АД, „Електроразпределение – Столично“ЕАД, „Газ Строй“ във връзка с конкретен недвижим имот, обект на учредено право на строеж. Ищците считат, че е било нарушено и правото им на защита, тъй като след приключване на съдебното дирене, във връзка с отвод на арбитър А.М. и назначаване на резервния арбитър, дружеството в арбитражното производство е представило с молба от 18.06.2024 г. нови писмени доказателства, по които на настоящите ищци не е била дадена равна възможност да вземат становище. Оспорва се и арбитражната процедура, по която е било проведено арбитражното производство, като несъобразена със споразумението между страните – отводът на първоначалния арбитър е бил направен, след като делото и било изяснено от фактическа страна, са били проведени устни състезания и същото е било обявено за решаване. Иска се отмяна на арбитражното решение. Претендират се разноски.

Ответникът „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД /в ликвидация/ е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на молбата. Счита, че доводите на ищците по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА не отговарят на хипотезата на несключено или недействително арбитражно споразумение. Не отговаря на обективната истина твърдението им за нарушено право на защита в рамките на арбитражното производство, тъй като са участвали на всеки един негов етап, а и новите доказателства не касаят спора по същество, а са във връзка с новия факт - назначаване на арбитър по заместване. Не е налице и хипотеза на чл.18 от Правилника на АС при БТПП, която е ограничена само до възможността страна в арбитражното производство да направи отвод на арбитъра, и не касае случай на отвод на самия арбитър. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежни страни, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, който следва да се приеме за спазен, предвид датата на постановяване на арбитражното решение – 10.07.2024 г. и датата на постъпване на исковата молба за отмяната му – 24.09.2024 г.

Не е налице, твърдяната в открито съдебно заседание от пълномощника на ищците, нищожност на арбитражното решение поради сключването му в нарушение на чл.47, ал.2 ЗМТА. Същото решение е постановено по спор, чийто предмет не попада в ограниченията на чл.19, ал.1 ГПК. Спорът е между Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. и „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, а защитаваното в него материално право – обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, произтича от създавани от горепосочените физически лица правни и фактически пречки на праводателя „Вес-Инвест-Н“ЕООД /цесия с цесионер „Века Финанс“ЕООД/ да упражнява правото си на собственост необезпокоявано, считано от 2021 г. Следователно правната квалификация на предявените пред арбитражния съд искове е по чл.45 ЗЗД. На осн. чл.19, ал.1 ГПК вр. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая не е налице защитавано пред арбитраж спорно материално право, произтичащо от договорно правоотношение с „Века Финанс“ЕООД /респ. праводателя му „Вес-Инвест-Н“ЕООД/, по което физическите лица Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. да са придобили стоки или ползвали услуги.

По основанието по чл.47, ал.1, т.2 ГПК:

Видно от представеното Споразумение за арбитраж от 28.09.2023 г. същото е подписано от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц., чрез пълномощника им Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД. Със споразумението страните по него приемат, че с поведението си Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. препятстват „Вес-Инвест-Н“ЕООД да изпълни задълженията си по няколко предварителни договора с други физически лица, поради което последните са развалили тези договори и са предявили претенции срещу „Вес-Инвест-Н“ЕООД за връщане на суми, заплащане на неустойки и лихви. С оглед на което ЕООД търпи вреди и между страните по споразумението има спор относно точния размер на дължимото от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. обезщетение. Прието е този спор да се реши от арбитражен съд ad hoc с председател А. М. със сед. [населено място], [улица], ет.4, ап.8.

Възражение за липса на представителна власт упълномощеното лице да сключи процесното арбитражно споразумение, респ. за недействителност на същото, е направено в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА от Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. пред арбитражния съд.

Видно от съдържанието на описаното в споразумението за арбитраж пълномощно от 11.06.2008г. горепосочените физически лица са упълномощили Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД с всички права, които е дал съсобственикът Л. Т. Ц. на същото упълномощено лице, подробно изброени в нотариално заверено пълномощно № 8993/13.07.2007г. по описа на нотариус Б.Я. относно описаните в последното жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителите УПИ II-137 от кв.14 по действащия дворищно-регулационен план на [населено място], м-т „В.з. Малинова долина II-ра част“, целия УПИ с площ от 1800 кв.м.

Съобразно представеното по арбитражното дело от „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД в копие заверено за вярност с оригинала пълномощно с упълномощител Л. Т. Ц. от 13.07.2007г. по описа на нотариус Б.Я., на което дружеството се позовава, се установява, че същото пълномощно, според изявлението на нотариуса, е с № 1 8993, а не № 8993, както е посочено в споразумението. Номерът на пълномощното се доказва и от изпратения от Служба по вписванията- София, във връзка с изискване по реда на чл.192 ГПК, препис от Общи регистър по описа на нотариус с рег. № 258 Б. Я., предаден за съхранение в СВ. В този регистър пълномощно с упълномощител Л. Ц. и упълномощено лице Ж. С. Н. от дата 13.07.2007 г. е отразено под № 18993. Видно и от поредността на номерата за дата 13.07.2007г. в регистъра на нотариус Б.Я. не е възможен № 8993, който номер значително предхожда отразените в представения документ – от 18983 до 18993. Доколкото липсват твърдения, че въобще е подписвано друго пълномощно с упълномощител Л.Ц. от същата дата 13.07.2007г., съдът намира, че се касае до техническа грешка в изписване на точния номер /вместо 18993 е отразен 8993/ на пълномощното, към което препращат упълномощителите Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Христова Ц. в даденото от тях на 11.06.2008г. пълномощно с упълномощено лице Ж. С. Н., като управител на „Е. - Н. и Сие“СД.

По отношение обема на представителната власт по пълномощно от 11.06.2008г. следва да се има предвид, че то препраща изрично към пълномощно № 18993/13.07.2007 г. само относно дадените по последното права във връзка с описаните в последното жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителите УПИ II-137 от кв.14 по сега действащия дворищно-регулационен план на [населено място], м-т „В.з. Малинова долина II-ра част“, целият УПИ с площ от 1800 кв.м.

В пълномощно № 18993/13.07.2007 г. представителната власт на упълномощеното лице, касаеща процесните жиищни сгради, е регламентирана в т.1 и т.2 от същото. Така по т.1 представителството е за извършване на действия пред техническа служба район „В.“ и Агенция по кадастър – във връзка с новоизградени жилищни сгради в груб строеж, построени в съсобствения на упълномощителя УПИ II-137, кв.14 по плана на [населено място], м-т „в.з. Малинова долина II-ра част“, целият УПИ с площ от 1800 кв.м. за подаване, подписване и получаване на всякакви документи, свързани с приемането на жилищните сгради, издаване на акт обр.16 и издаване на разрешение за ползване. Съдът намира, че представителството е ограничено до посочените институции, сред които не попада нито праводателят „Вес-Инвест-Н“ЕООД, нито правоприемникът „Века Финанс“ЕООД. По т.2 упълномощаването касае представителство пред трети юридически лица, технически и административни органи /“Софийска вода“АД, „Електроразпределение – Столично“ЕАД, „Газ строй“ и др./, във връзка с включване на сградите във външни връзки с градски инсталационни мрежи за водозахранване, електрозахранване, газифициране на гореописания имот, включително и оборудване на абонаментни станции, подаване и получаване на всякакви документи и книжа, включително да сключва договори и споразумения за предлаганите услуги. Следователно представителството е във връзка с правоотношения между упълномощителя и доставчици на посочените услуги и свързани с тях лица и органи. В този смисъл дадените по т.3 и т.4 правомощия – пълномощникът да съставя и подписва всякакви декларации, документи, молби от името на упълномощителя и за негова сметка и клаузите от пълномощното да се тълкуват в полза на правата на упълномощения, са обвързани от насоката на упълномощаването по т.1 и т.2, т.е. отнасят се до правоотношения с административни органи във връзка със завършване на строителството по ЗУТ и договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

В обема на така изявената воля на упълномощителя не са включени права пълномощникът да сключва споразумения във връзка с възникнали за упълномощителя задължения, произтичащи от деликт, спрямо други собственици на жилища в процесните сгради. Материалното правоотношение, във връзка с което е уговорен арбитраж по Споразумение за арбитраж от 28.09.2023г., съпоставено и с произнасянето на арбитражния съд, е по повод поведение на настоящите ищци – виновно и противоправно са отказали необходимо съдействие „Вес-Инвест-Н“ЕООД /праводател на „Века Финанс“ЕООД/ да упражнява правата си на собственик – да управлява, да владее, да завърши имота и да подпише необходимите строителни книжа, поради което ЕООД е претърпяло вреди и претендира заплащане на обезщетение. Това материално правоотношение не попада в обема на упълномощаване, поради което и извън този обсег остава и сключването на процесуални договори във връзка със защита на права по същото.

Налага се извод, че при сключване на Споразумение за арбитраж от 28.09.2023г. упълномощеното лице е действало без представителна власт. На осн. чл.42, ал.2 ЗЗД и предвид разясненията по ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС този договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

След като ищците не са потвърдили споразумението и доказват, че то е сключено от тяхно име без представителна власт, същото е недействително. Неопраждането на правните му последици налага извод за липса на арбитражно споразумение и за основателност на иска по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.

Установеността на горното основание изключва необходимостта от разглеждане на иска на останалите заявени с исковата молба основания, които биха имали значение само при наличие на арбитражно споразумение,т.е. на компетентност за арбитражния съд да разгледа спора, с който е бил сезиран.

Предвид изложеното арбитражното решение следва да се отмени.

Ответникът следва да заплати на ищците разноски по спора в размер на 44 176,89 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ арбитражно решение от 10.07.2024г. по абр.дело № 1/2023 г. на арбитър ad hoc П. В. П., с което Х. Т. Ц., Е. И. Ц. и Е. Х. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД, сумата от 128 947,45 лв.– пропусната печалба, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата; сумата от 309 474,90 лв.- претърпяна щета, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 44 071,20 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВЕКА ФИНАНС“ЕООД /в ликвидация/, [населено място] да заплати на Х. Т. Ц., ЕГН [ЕГН], Е. И. Ц., ЕГН [ЕГН] и Е. Х. Ц., ЕГН [ЕГН] сумата от 44 176,89 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: