Определяне на общо наказание при множество осъждания

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * общо наказание * приложение на чл. 25 НК * съотношение на съвкупност и рецидив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 272

София, 17 юли 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора Галина Стоянова

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 207/2023 година

Настоящето производство пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 5053/2022 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по него определение от 30.11.2022 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.

В искането на главния прокурор са мотивирани твърдения за допуснати от съда при постановяване на цитираното определение нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основание за възобновяване на делото. Изтъкват се аргументи, че съдът не е събрал и приложил по делото данни за всички осъждания на И. И. К., поради което е допуснато нарушение на чл. 13 от НПК. Претендира се още, че неправилно е приложен и чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, тъй като част от осъжданията са за престъпления, които са в отношение на рецидив помежду си, а поотделно в реална съвкупност с други.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения.

Осъденото лице И. И. К. и неговият служебно назначен защитник след консултация и уеднаквяване на позициите се обединяват в изразяване на становище за основателност на искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното :

Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо-подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал.1, пр.2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване по чл. 419, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С предложение на прокурор при Софийска градска прокуратура и молба на осъдения И. И. К. Софийският градски съд (СГС) е бил сезиран по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК да определи по отношение на осъденото лице на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание. Иницииращите производството документи са имали различно съдържание. В предложението на прокурора са били представени НОХД № 819/22г. на СГС, НОХД № 345/2014 г. на РС – Бяла, НОХД № 11/2019 г. на ОС – Стара Загора, НОХД № 357/2019 г. на СпНС, НОХД № 1882/2020 г. на РС – Стара Загора, НОХД № 36/2021 г. на ОС-Стара Загора и НОХД № 934/2019 г. на ОС – Пловдив. В молбата на осъдения К. е поискано определяне на общо наказание между наложените му по НОХД № 819/22г. на СГС и по НОХД № 36/2021 г. на ОС- Стара Загора и приложение на чл. 27, ал.1 от НК за наказанията по изброените от него присъди.

С атакуваното определение от 30.11.2022 г. съдът на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК кумулирал наказанията, така както е поискано в предложението на прокурора, наложил е на осъдения К. общо наказание, а именно най-тежкото от определените с отделните присъди - четири години лишаване от свобода, увеличил го е на основание чл. 24 от НК с една година, а на основание чл. 23, ал.3 от НК присъединил изцяло към определеното общо наказание лишаване от свобода глобата в размер на 4 500 лева. На основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал изтърпените наказания от К. по отделните присъди и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В приложената към делото справка за съдимост на осъдения К. не се съдържат данни за осъждането му по НОХД № 819/2022 г. на СГС и съдът не е не е изискал и приложил информация за това наказателно производство, макар да е посочено в направеното предложение на прокурора и е било включено във формираната съвкупност. Уместно в искането се припомня задължението на съда преди да постанови своя акт по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 от НК да изследва цялостната престъпна дейност на осъденото лице и да събере актуална информация за всички наказателни производства, по които с влезли в сила съдебни актове са наложени съответните наказания. В тази връзка вносителят насочва и към указанията, дадени с Постановление № 4/1965 г. на ПВС, решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 3/2009 г., ОСНК.

Неприлагането на данни за осъждането на К. по коментираното производство може и да се дължи на това, че същото е било служебно известно на съда, но това не го освобождава от задължението да изиска и приложи извлечение от съдебния акт. Осъждането по посочената присъда представлява онези „нови данни“, позволяващи въпросът за общото наказание на осъденото лице да бъде пререшаван, доколкото по отношение на предходните е имало няколкократно произнасяне по чл. 25 от НК. Освен това, определението, с което съдът се е произнесъл по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, подлежи на обжалване, съответно на проверка по глава тридесет и трета от НПК, и отсъствието на данните, относими към материалноправните предпоставки за определяне на общо наказание по чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, препятства възможността да се упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В искането за възобновяване са изложени данни за осъжданията на К. и извън тези, за които е формирана съвкупността, и които данни са били известни на съда, тъй като присъстват в приложената по делото справка за съдимост, а именно : НОХД № 363/2006 г. на ОС- Стара Загора, НОХД № 1297/2009 г. на РС – Стара Загора, НОХД № 394/2013 г., на ОС – Стара Загора и НОХД № 212/2015 г. на РС-Стара Загора. Съдът не се е ангажирал с обсъждането им в постановения съдебен акт. Решаващият съдебен състав е бил изправен пред усложнена форма на множество престъпления, при която едни деяния се намират в условията на съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало обсъждане на всички данни за осъжданията на К. и прецизна преценка за наличието на предпоставките по чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК и при тяхното установяване да се приложи най-благоприятния за осъдения вариант на групиране на наказанията. Съдът, ограничавайки своето произнасяне само до посочените в предложението на прокурора присъди , се е дистанцирал от разглеждането на всички осъждания на К. и така е допуснал нарушение на чл. 14 от НПК.

При направените констатации за допуснати съществени процесуални нарушения е безпредметно обсъждането на предложения в искането за възобновяване начин на групиране на наказанията, наложени на подсъдимия с отделните присъди, както и за необходимостта от прилагане на чл. 24 от НК. Тези въпроси следва да бъдат решени при новото разглеждане на делото от съда.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да уважи като основателно искането на главния прокурор за възобновяване на НЧД № 5053/2022 г. по описа на Софийския градски съд. Постановеното определение от 30.11.2022 г. следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК – относно групирането на наказанията по влезлите в сила присъди, постановени по отношение на осъдения И. И. К..

Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НЧД 5053/2022 г. по описа на Софийския градски съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 30.11.2022 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.