Уточняване на исковата молба за главница и лихви пред въззивен съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, № 331/07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2581 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Хотели“ООД срещу решение №.32/11.02.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч в частта, с която е обезсилено решение №.260105/3.09.21 по г.д.№.507/19 на РС Троян в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6164,64лв., ведно с лихва за забава от 15.11.18 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Поддържа се, че решението е незконосъобразно

Ответната страна „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД оспорва жалбата.

С определение №.571/9.02.24 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно процедирането на въззивния съд при нередовна искова молба и основанието за прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение.

С обжалваното решение е прието, че производството е недопустимо като проведено по нередовни сезиращи актове; дадените от въззивната инстанция конкретни указания не са били изпълнени с постъпилите молби за уточнение-посочен е единствено периода, за който е издадена процесната фактура, както и деня, от който е настъпила забавата на ответника (във връзка с определяне началния момент на обезщетението за забавено изпълнение) - по останалите аспекти на указанията не са изложени фактически твърдения; при това положение исковата молба продължава да е нередовна - защото ищецът не посочва правно релевантни факти, не очертава фактическото основание, от което извежда претендираното срещу ответника притезание, и съдът не е в състояние да даде правна квалификация и да разпредели доказателствената тежест между страните.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати /ТР 1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК/.

По основателността на касационната жалба:

С исковата молба са били предявени две претенции: за главница –сумата 6164,64лв. по фактура №.76/15.11.18, с която се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно, доколкото е консумирал еленергия от собствен на ищеца трафопост, която не е заплатил, и за лихви - от датата на издаване на фактурата 15.11.18 до окончателното изплащане /при предявена на 4.06.19 искова молба/. След оставянето на исковата молба без движение от въззивната инстанция с указания за уточняването им, е конкретизиран период, за който се търси сумата като стойност на консумирана, но незаплатена еленергия по процесната фактура; неуточнен е останал размера на мораторната лихва за забава за времето от 15.11.18 до датата на предявяването на иска 4.06.19. При тези обстоятелства претенцията за заплащане на главница е била достатъчно уточнена - с оглед изложените пред двете инстанции до постановяване на въззивното решение фактически твърдения, очертаващи нейния предмет, а тази за лихва до предявяването на иска – неуточнена - поради непосочване на размер на претендираната сума /законна лихва до окончателното изплащане на главницата се начислява при поискване от датата на подаване на исковата молба/. При това положение и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че е било налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството само по отношение на претенцията за лихви за времето от 15.11.18 до датата на исковата молба /4.06.19/; относно претендираната главница в размер на 6164,75лв. такова не е било налице предвид наличието на достатъчно уточнена /с обстоятелствена част и петитум/ искова молба. Като не е разгледала иска за горната сума по същество, а е обезсилила първоинстанционното решение и е прекратила производството по него, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен съдебен акт. Той подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд и постановяване на акт по съществото на спора – след обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. В частта относно претенцията за лихви до предявяването на исковата молба въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Доколкото е подадена и частна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД срещу опр.№.856/21.11.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч-с което е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на такива предвид прекратеното производство по исковете на ищеца /по която е образувано ч.г.д.№.2580/23, ІІІ ГО, присъединено за общо разглеждане към настоящото г.д.№.2581/23, ІІІ ГО, с опр.№.570/9.02.24 по ч.г.д.№.2580/23/, това определение трябва да бъде отменено предвид отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново гледане, като въпросът за разноските следва да се реши при новото разглеждане и с оглед неговия изход.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.32/11.02.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч В ЧАСТТА , с която е обезсилено решение №.260105/3.09.21 по г.д.№.507/19 на РС Троян в частта му, с която предявеният от „Пи Ес Хотели“ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на 6164,64лв. е отхвърлен като неоснователен и производството по делото е прекратено като незаконосъобразно, и в частта за разноските, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение №.32/11.02.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч в останалата обжалвана част.

ОТМЕНЯ определение №.856/21.11.22 по г.д.№.540/21 на ОС Ловеч.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: