Прекратяване на наказателно дело поради изтекла абсолютна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Упражняване на професия без правоспособност * давност за изпълнение * давност за наказателно преследване * отмяна на въззивна присъда * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

Гр. София, 23 септември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 462/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. П. К., защитник на подс. Т. Л. Т., против присъда № 9 от 17. 01. 2022 год., постановена от Софийски градски съд по в. н. о. х. д. № 4805/2021 год.

С жалбата освен доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК са изтъкнати и такива за необоснованост на атакувания съдебен акт. Посочено е, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като не съществуват други доказателства, които да подкрепят показанията на полицейските служители от досъдебното производство. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че към датата на постановяване на въззивния съдебен акт е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 4 от НК. Направено е искане за отмяната му и за прилагане на закона за давността.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира присъдата да бъде отменена, а наказателното производство да бъде прекратено.

Подс. Т. Т. се солидаризира с аргументите на своя защитник и изрично заявява, че не желае наказателното производство да продължи, а иска прекратяването му.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 23. 09. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 938/2020 год., Софийски районен съд е признал подс. Т. Л. Т. за невинен в това на 13. 06. 2017 год. в [населено място], на [улица]и [улица]да е упражнявал професия – шофьор на такси, без да има съответна правоспособност съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 – 3 и т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК.

По протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия в Софийски градски съд е образувано в. н. о. х. д. № 4805/2021 год. С присъда № 9/17. 01. 2022 год. първоинстанционният съдебен акт е отменен и Т. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1, пр. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и е определен първоначален строг режим на изтърпяването му.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

Преди всичко следва да се припомни, че върховната инстанция по наказателни дела е съд само по правото, а не и по фактите, поради което извън обхвата на касационната проверка остава обосноваността на въззивните присъди и решения. На тези доводи в жалбата не може да бъде даден отговор в настоящото производство.

На следващо място, макар в принципен план проверката за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК логически да предхожда тази за правилното приложение на материалния закон, естеството на направеното възражение за изтекла давност за наказателно преследване и изричното искане за прекратяване на наказателното производство изискват най-напред да бъдат поставени на обсъждане именно тези аргументи на касатора.

За престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК, в чието извършване е обвинен Т. Т., е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева. Предвид размера на по-тежката от двете алтернативни санкции преценката за приложимия давностен срок се извършва с оглед на посоченото в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване в случаите, които не попадат в хипотезите на чл. 80, ал. 1, т. 1 – 4 от НК, се изключва по давност, когато са изтекли три години от извършването на деянието. Съобразно правилото на чл. 81, ал. 3 от НК абсолютната давност е четири години и шест месеца. Инкриминираното деяние е извършено на 13. 06. 2017 год., а абсолютната давност е изтекла на 13. 01. 2022 год., т. е. към момента на въззивното съдебно заседание на 17. 01. 2022 год, в което е постановена осъдителната присъда, наказателното преследване вече е било погасено по давност. Като не е съобразил това обстоятелство и не е предприел действия за изясняване волята на подсъдимия във връзка с по-нататъшното развитие на наказателното производство, градският съд е допуснал нарушение, което налага отмяна на постановените по делото съдебни актове на първата и въззивната инстанции и прекратяване на наказателното производство в съответствие с изричното искане на подс. Т..

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9 от 17. 01. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4805/2021 год. по описа на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ присъда от 23. 09. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 938/2020 год. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.