Задължение на въззивния съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 1076 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 597 от 14.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1339/2019г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата „Стара Загора Проект” ЕООД счита същата за неоснователна, а ответникът Д. Л. М. не взема становище по нея.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 629 от 15.05.2019г. по гр.д. № 6262/2018г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект – жилище, с площ от 96,10 кв.м, между „Стара Загора Проект” ЕООД с квота 7/36 ид.части, В. С. К. с квота 22/36 ид.части и Д. Л. М. с квота 7/36 ид.части, заедно със съответните припадащи се идеални части от дворното място за съделителите „Стара Загора Проект” ЕООД и В. С. К..

За да постанови решенето си, въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността и квотите по отношение на прецесното жилище е решен още с протокол за доброволна делба от 25.12.1988г. на РС-Стара Загора и че презумпцията по чл.30, ал.2 ЗС е оборена по съответния процесуален ред, при извършената от първоинстанционния съд служебна проверка, с оглед вътрешните отношения между касатора и неговия баща при извършването на предишната доброволна делба на жилищната сграда през 1988г. Посочено е, че районният съд е обсъдил при наличните писмени доказателства какво реално е било извършено със съсобствените части на неговата сестра М. -Д. С. Б. през 2016г., включително е съобразил своите фактически и правни изводи с влязлото в законна сила решение от 25.06.2018г. по гр.д.№ 104/2017г. на ОС-Стара Загора по чл.19 ЗЗД и че възражението на касатора по чл.76 ЗН е неоснователно, тъй като нейните права върху имота не са възникнали само от наследяване, а и от други правни действия, както и че този извод не е в противоречие с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Изложени са и съображения, че непроизнасянето с отделен диспозитив по тази претенция не представлява процесуално нарушение, както и че решението не е постановено в противоречие с т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982г., тъй като за процесните обекти са налице влязло в законна сила задължително определение за допускане на доброволната делба от 1988г. и решение по чл.19 ЗЗД, влязло в законна сила на 18.09.2018г., както и че решението за допускане делбата на дворното място и квотите на отделните съделители в него не е недопустимо.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По процесуалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема изцяло даденото разрешение в решение № 175 от 15.07.2014г. по гр.д.№ 426/2014г., ІІІ г.о.; решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д.№ 1413/2009г., ІV г.о.; решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о., и др., които кореспондират и със задължителната съдебна практика на ВКС- т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК. С тях се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, тоест фактическите констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

По основателността на жалбата:

С оглед изложеното по-горе, направените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на съдебното решение, респ. за липсата на такива мотиви, са основателни. В случая във въззивното решение липсват фактически и правни изводи по съществото на спора, не е налице и препращане към тези на първоинстанционния съд, а в мотивите му е даден единствено отговор на направените във въззивната жалба оплаквания. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК. Липсата на собствени мотиви по съществото на спора води до невъзможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция.

Съобразно изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 293 ал. 2 и ал. 3 ГПК то ще следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 597 от 14.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1339/2019г. на Старозагорския окръжен съд.

В р ъ щ а делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: