Нищожност на прекомерно висока неустойка по споразумение за забавени плащания

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. София, 07.07. 2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 732 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „УМБАЛ БУРГАС” АД срещу решение № 93 от 05.11.2018г. по в.т.д. № 183 / 2018г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 205 от 11.06.2018г. по т.д. № 471 / 2017г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 422 ГПК, с което е признато вземане в полза на ищеца „Софарма Трейдинг” АД към болницата в размер на 519 568,73 лева, представляващо неустойка за забава за 78 дни за периода от 01.07.2016г. до 16.09.2016г., в размер на 0.5% на ден, дължима върху главница от 1 332 227,50 лева, представляваща незаплатена на падежа цена на доставени в периода октомври 2013г. - 24.11.2015г. лекарствени продукти и консумативи по конкретно описани фактури в Приложение 1 - неразделна част от споразумение с нотариална заверка на подписите на страните от 22.12.2015г., сключено за доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията между страните относно тези задължения в общ размер към 24.11.2015г. - 2 057 103 лева, като за неустойката е издадена заповед за изпълнение№ 3777 от 8.11.26г. и изпълнителен лист от 10.11.2016г. по ч.гр.д.№ 5269/2016г. на Районен съд – Бургас за паричното задължение въз основа на спогодбата.

Касаторът моли да бъде отменено въззивното решение като неправилно. Твърди, че е налице неправилно тълкуване и прилагане на основни начала на съдопроизводството (чл.5, чл.7, чл.8 и чл.10 ГПК) и на процесуалните норми. Счита, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл.43, ал.1 ЗОП от 2004г. /отм./ за забрана на изменение на договорите за обществени поръчки, приложима при доставка на лекарства и консумативи, свързани пряко с реализиране на правото на здравеопазване от лечебните заведения, както и нормите на чл.9 и на чл.26, ал.1 ЗЗД. Претендира деловодни разноски, съобразно представените във всички инстанции списъци по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата и ищец делото, „Софарма Трейдинг” АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по материалноправния въпрос: „Представлява ли нарушение на забраната за изменение на договор за обществена поръчка по чл.43, ал.1 ЗОП от 2004г. /отм./, сключването на споразумение за уреждане на последиците от забавата на плащанията на парични задължения по извършени доставки на лекарства и лекарствени средства по ЗОП /отм./, в което е уговорена в полза на изпълнителя по обществената поръчка мораторна неустойка, дължима при забава на изпълнението на разсрочените със спогодбата плащания на цените, при която забава настъпва автоматична предсрочна изискуемост на вземанията за разсрочените със спогодбата главници?”

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключено на 22.12.2015г. споразумение с нотариална заверка на подписите на представляващите двете дружества. Предмет на споразумението са просрочени парични задължения на болницата в общ размер на сумата от 2057103 лева към 24.11.2015г., представляваща цена по конкретни фактури /описани подробно в Приложение 1, което изрично е посочено, че представлява неразделна част от споразумението/, издадени от „Софарма Трейдинг“ АД за доставка и продажба на лекарствени продукти и консумативи в периода октомври 2013г. – 24.11.2015г. Страните са постигнали съгласие в погасителен план, обективиран в чл.2, ал. 5 от споразумението, че сумата от 2 057 103 лева ще се изплати на 17 месечни вноски от по 120 000 лв. и 18-та - в размер на 17 103 лв. В чл.2, ал.2 и ал.5 от споразумението страните са договорили, че „УМБАЛ - Бургас“ АД ще заплати лихва върху непогасената част от разсрочената главница в размер на 9% годишно – общо 140 008,91 лева, подлежаща на изплащане също на вноски в намаляващ размер от 15 428,27 лева до 128,27 лева за последната 18-та вноска. В чл.4 от споразумението е уговорена настъпваща автоматично предсрочна изискуемост на разсроченото вземане при забава за плащане на която и да е от вноските за главница и/или за лихва, като кредиторът има право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, без да е необходимо да отправя допълнителни изявления до длъжника. В чл.3 от споразумението страните са договорили, че при забава в плащането на която и да е от вноските от страна на лечебното заведение, съгласно договорения погасителен план, то дължи неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден върху непогасената част от главница за периода от деня, следващ падежа на просрочената вноска, до окончателното изплащане на задължението.

На 30.06.2016г. въззивното дружество погасило от общо дължимата вноска само сумата от 14 903,77 лева, от които е било отнесено плащане за пълния размер на договорната лихва по чл.2, ал.2 от споразумението в размер на 10 028,27 лева и 4 875,50 лева - за погасяване на част от главницата.

На базата на основното и допълнителното заключение на ССЕ, съдът е установил, че до 30.08.2016г. по споразумението е изплатена общо сумата – 813 973,41 лева, от които 724 875.55 лева - главница и 89 097,89 лева – лихви по чл.2, ал.2 от споразумението. След 30.06.2016г. - на 29.07.2016г. е платена сумата 50 043.46 лева, а на 30.08.2016г. – сумата от 60 000,16 лв., които са отнесени от „Софарма Трейдинг“ АД като погашения за главницата, след което неизплатената част само от главницата – формирана от задълженията по издадените и неплатени фактури, предмет на споразумението, без да се включва уговорената в чл. 2.2 от него лихва, е в размер на 1 332 227,50 лева. Изчислената за 78 дни за периода от 01.07.2016г. до 16.09.2016г. неустойка за забава от 0.5% на ден върху главницата от 1 332 227,50 лв. възлиза на 519 568,73 лева.

Съдът е посочил като предмет на предявения иск задължението на „УМБАЛ - Бургас” АД за заплащане на неустойка, което е последица не от отрицателния факт на забавата за заплащане на цената по договорите за доставка, а от факта на забавата с оглед уговорения със споразумението от 22.12.2015г. в полза на болницата – възложител по обществената поръчка допълнителен срок за изпълнение на паричните задължения.

Съдът е намерил за неоснователно възражението на болницата, че във връзка с процесното споразумение от 22.12.2015г. приложение намира нормата на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./, с оглед статута й на лечебното заведение, което сключва сделки само по реда на ЗОП, която разпоредба установява забрана за изменение на договорите за обществена поръчка, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба. Аргументирал се е, че с него не се променят страните, предмета, цената на лекарствата и лекарствените средства или срока на действие на договора, а се уреждат единствено последиците на настъпилата постфактум забава за изпълнение на задължения на възложителя за плащане на цените.

Решаващият състав се е позовал на целите и дефинициите на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, според които сделките с възложител – предприятия, чийто капитал се притежава преимуществено от държавата, не трябва да се изключват от обхвата на търговските сделки, като се отчитат винаги по-благоприятните условия за финансиране на такива предприятия. Посочил е, че с оглед статута на ответника по иска като лечебното заведение, чийто капитал е разпределен в акции – собственост на държавата и общините, според разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗЛЗ - изменена в съответствие с Директива 2011/7/ЕС, процесното споразумение не само не представлява забранена от закона сделка, но представлява отстъпка от страна на кредитора с оглед забавата на лечебното заведение като длъжник да извърши плащане по договорите за доставка в срок не по-дълъг от 60 дни от деня на получаване на фактурите. Както в рамките на този срок, така и след изтичането му, за длъжника съществува задължение за заплащане на мораторна лихва. Именно неизпълнението на това задължение и забавата извън установения в чл.3, ал.5 ЗЛЗ срок определят основанието на сключеното споразумение. Позовавайки се на целите на Директива 2011/7/ЕС и на разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗЛЗ, апелативният съд е приел, че процесното споразумение не само не е нищожно, като сключено в нарушение и заобикаляне на закона, но се явява добра търговска практика, за насърчаване на която Директива 2011/7/ЕС (28) установява забрана по отношение на държавите-членки за изключване на правото за начисляване на лихви и третира подобно изключване като злоупотреба с права по отношение на частните търговските предприятия.

За да постанови атакуваното решение, апелативният състав е достигнал до извода, че уговорената в споразумението лихва от 9% в чл.2, ал.2 и ал.4, с оглед забавата за заплащане на задълженията по фактурите – предмет на споразумението, се явява съответно обезщетение за търпените от изпълнителя от забавата на плащането вреди. Това обезщетение, с оглед волята на страните по споразумението, така и с оглед поведението на „Софарма Трейдинг“ АД по повод неизпълнението за заплащане на вноските по чл. 2, ал. 5 от същото споразумение, не се кумулира с неустойката по чл.4 от 0.5% на ден, дължима върху неизплатената част от главницата, формирана само от задълженията по фактурите за извършените на лечебното заведение доставки. Договорената в чл.2, ал.2 и ал. 4 лихва от 9 % на годишна база е по-малка от законната лихва, определена с Постановление № 100 от 29.05.2012 на МС за задължения в левове в размер на основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.). Заплащането й, като по-благоприятно в сравнение с лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е предвидено с погасителния план по чл.2, ал.5 от споразумението, но само при спазване на установените в полза на въззивника срокове на отделните вноски, като при неспазване – вместо това обезщетение, за болницата възниква задължението за неустойка по чл.4, съдържаща типичните по чл. 92 ЗЗД обезщетителна и санкционна функции.

Прието е за неоснователно и възражението за нарушение на чл.76 ЗЗД, тъй като заплатената от лечебното заведение на 30.06.2016г. сума от 14 903,77 лева е отнесена за плащане на пълния размер на договорна лихва по чл.2, ал.2 от споразумението от 10 028,27 лева, като остатъкът от 4 875,50 лева е отнесен за погасяване на част от главница. При недостатъчност на плащането за пълния размер на задълженията с настъпил падеж към 30.06.2016г., в съответствие с установената от закона поредност, кредиторът е отнесъл за погасяване пълния размер на дължимата лихви, а остатъка – за част от главницата. Съобразно забавата на длъжника и настъпилата предсрочна изискуемост е отпаданало задължението за заплащане на по-благоприятния от законната лихва размер от – 9 % на годишна база. Ищецът от 01.07.2016г. не е начислявал лихва по чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от споразумението и извършените след тази дата плащания са отнесени изцяло за намаляване на размера на главното задължение.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за нищожност на неустойката, поради липса на основание, като противоречаща на добрите нрави, като прекомерна и уговорена без краен предел. Апелативният състав се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая е прието, че уговорената неустойка не надхвърля така очертаните функции с оглед конкретните обстоятелства към момента на сключване на споразумението – забавата на болницата за заплащане на задължения в значителен размер, в нарушение на сроковете по чл. 3, ал. 5 ЗЛЗ. Същевременно, съдът е взел предвид и факта, че плащането на дълга веднъж е било вече разсрочено с подписването от страните на споразумението, в което те са договорили неустойка за забава на погасяването на така разсрочените вноски. С оглед на това, е счел, че уговарянето на неустойка в размер на 0.5 % на ден върху размера на забавената вноска до датата на плащането не нарушава на принципа на справедливост. Изложени са съображения, че присъждането й като мораторна неустойка над размера на заплатената законна лихва не води до кумулиране с обезщетение за вредите, произтичащи от едно и също неизпълнение, а с оглед значителния период на забава на плащането на задълженията по фактурите за доставките, няма нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.

По поставения материалноправен въпрос:

Договорът е двустранна сделка, с която страните постигат съгласие относно съществените елементи на сделката. Съгласно общото правило на чл.20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменяни само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Със специалната норма на чл.43, ал.1 ЗОП от 2004г. /отм./, е установена забрана за изменение на договорите за обществена поръчка, освен с допълнително споразумение, сключено от страните при условията, предвидени в ал.2 на чл.43 ЗОП от 2004г. /отм./. Сключването от страните на допълнително споразумение /спогодба/ относно последиците от забавата на изпълнението на възложителя не представлява изменение на договора по см. на чл.43 ЗОП от 2004г. /отм./, предвид следното. Първо, вредите от забавата не са предмет на регулация в ЗОП от 2004 /отм./ и не се обхващат от предмета на договора за обществена поръчка. Второ, последиците от забавата възникват въз основа на проявление на нов юридически факт - забава на възложителя за плащане по договора за обществена поръчка, възникващ след сключването на договора. Когато забавата е относно изпълнение на парично задължение, се дължи законна мотаторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Трето, видно от чл.15 ЗОП от 2004г. /отм./, стойността на обществената поръчка отразява стойността на стоката или услугата, предмет на договора, но не обхваща вредите от забавата, поради което постигнатото съгласие на страните за уреждането им, след сключването на договора за обществена поръчка, не представлява изменение, нито на предмета, нито на стойността на договора. Четвърто, при разсрочване със спогодба между страните в полза на възложителя по обществената поръчка на вече просрочени плащания на продажни цени, не е налице изменение на вече изтеклите срокове по договора, като настъпването на предсрочна изискуемост при неспазване на новите договорени в полза на неизправния възложител срокове, не представлява изменение на посочените в договора за обществена поръчка срокове, доколкото те са изтекли към момента на разсрочването на плащанията.

Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос: „Не представлява нарушение на забраната за изменение на договор за обществена поръчка по чл.43, ал.1 ЗОП от 2004г. /отм./, сключването на споразумение за уреждане на последиците от забавата на плащанията на парични задължения по извършени доставки на лекарства и лекарствени средства по ЗОП /отм./, в което е уговорена в полза на изпълнителя по обществената поръчка мораторна неустойка, дължима при забава на изпълнението на разсрочените със спогодбата плащания на цените, при която забава настъпва автоматична предсрочна изискуемост на вземанията за разсрочените със спогодбата главници.”

По касационната жалба:

Обжалваното решение е постановено в съответствие с отговора на поставения материалноправен въпрос .

От друга страна, въпреки че уговорката за неустойка в допълнителното споразумение не противоречи на императивните норми на чл.43 ЗОП от 2004г. /отм./, тази клауза е нищожна , на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД , поради противоречие с добрите нрави .

Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от забавата на заплащането на продажна цена, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, съобразно критериите, очертани в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС .

В случая размерът на неустойката е 0.5% на ден, което се равнява на 180% годишно. Същият е прекомерно висок и несъразмерен с предвидимите вреди, поради което води до неоснователно разместване на блага извън целите на договора за продажба на лекарства, като формира ново задължение, което възпрепятства изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена, поради което излиза извън присъщите функции на неустойката.

С оглед нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на клаузата за неустойка, въззивното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и предявения по реда нса чл.422 ГПК иск – отхвърлен, като неоснователен.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 40062,76 лева, съобразно списъка по чл.80 ГПК.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 93 от 05.11.2018г. по в.т.д. № 183 / 2018г. на Апелативен съд - Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от „Софарма Трейдинг” АД, ЕИК[ЕИК], срещу „УМБАЛ БУРГАС” АД, ЕИК[ЕИК], иск за установяване съществуване на вземане в размер на 519 568,73 лева, представляващо неустойка за забава за 78 дни за периода от 01.07.2016г. до 16.09.2016г., в размер на 0.5% на ден, дължима върху главница от 1 332 227,50 лева, представляваща незаплатена на падежа цена на доставени в периода октомври 2013г. - 24.11.2015г. лекарствени продукти и консумативи по конкретно описани фактури в Приложение 1 - неразделна част от споразумение с нотариална заверка на подписите на страните от 22.12.2015г., сключено за доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията между страните относно тези задължения на „УМБАЛ БУРГАС” АД в общ размер към 24.11.2015г. - 2 057 103 лева, като за неустойката е издадена заповед за изпълнение№ 3777 от 8.11.26г. и изпълнителен лист от 10.11.2016г. по ч.гр.д.№ 5269 по описа за 2016г. на Районен съд – Бургас за паричното задължение въз основа на спогодбата.

ОСЪЖДА „Софарма Трейдинг” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „УМБАЛ БУРГАС” АД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 40 062,76 лева

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.