Прекратяване на заем за послужване и обезщетение за ползване без основание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 164/20 г.

София, 07.01. 2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4132 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на адвокат Б.Р. като процесуален представител на „Фактори“ АД София срещу въззивното решение на Апелативен съд София от 03.05.2019г. по гр.д. № 5349/2018Г. Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушения на процесиалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

Ответниците по жалбата В. С. С. със съдебен адрес в С. и „ЕСТ“ АД София са изложили съображения за нейната неоснователност чрез процесуалните си представители адвокати С.Е. и Д.Н.. Заявяват искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 342/12.05.2020г. за преценка относно допустимостта му.

За да се произнесе, ВКС взе предвид:

С атакуваното решение САС е отменил частично решението на СГС от 25.07.2018г. по гр.д. № 2662/2017г. и вместо него е постановил друго, с което по предявения от В.С. в качеството му на заложен кредитор на „Ест“ АД по договор за залог на вземания иск с правно основание чл.59 ЗЗД е осъдил „Фактори“ АД да заплати на „ЕСТ“ АД 34618.87лв., представляващи обезщетение за ползване без правно основание на собствения на „ЕСТ“ АД недвижим имот – офис с площ 109.59 кв.м, находящ се в С., съответно индивидуализиран, през периода 10.02.2015г. – 22.11.2016г., и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер 39929.02лв. главница и 4695.53лв. мораторна лихва. Присъдени са и разноски.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът извлича процесуалната си легитимация по иска на „ЕСТ“ АД срещу „Фактори“ АД на сключен с „ЕСТ“ АД на 28.І.2015г. договор за залог на вземания с нотариална заверка на подписите с предмет залог на всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството към трети лица от ползването на обекти негова собственост, вкл. на процесния офис /за него с ориентировъчен размер 881 евро без ДДС/, които обекти са предмет на учредена по нотариален ред в полза на В.С. договорна ипотека за обезпечаване на вземанията му към залогодателя, поради ползването им без заплащане на наем, изискуеми след писмено искане за плащане от ползвателите, отправено от заложния кредитор, с уговорено право и задължение последният да се грижи за събирането на заложените вземания, включително чрез предприемане на всякакви действия по своя преценка, в т.ч. и с предявяването на иск в качеството на процесуален субституент. Изложени са съображения за валидност на така сключения договор.

Въззивният съд е уважил искането на ищците във въззивната им жалба и е допуснал разпит на двама свидетели. Взето е предвид в тази връзка, че в исковата молба е заявено такова искане за установяване ползването от ответника на процесния имот без основание, че в отговора е релевирано възражение за наличие на основание за ползване – устен договор за безвъзмездно ползване, сключен между страните, че с молба ищецът е репликирал с твърдение за настъпило прекратително основание на договора за безвъзмездно ползване и отново е поискал двама свидетели, каквото е заявил и титулярът на претендираните права с писмено становище в първото съдебно заседание, че първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията, приемайки, че обстоятелството, което се иска да се установи със свидетелите, е изяснено в съдебно заседание предвид събраните доказателства. При това положение е направен извод, че нееднократното искане за допускане на гласни доказателства е своевременно, допустимо предвид твърдението за установяване на облигационно отношение по договора за безвъзмездно ползване с устен договор и относимо към установяване репликата на ищците за настъпило прекратително условие на уговореното безвъзмездно ползване на офиса, и че са налице предвидените в чл.266 ал.3 ГПК предпоставки за уважаването му.

Взети са предвид показанията на свидетелите: - П.Д. – че през 2009г. той в качеството му на прокурист на „Л. Корпорация“ АД и изпълнителния директор на дружеството като представители на 50% от капитала на „ЕСТ“ АД и Я.Д. – като представител на останалите 50% се договорили устно „Л. Корпорация“ АД и свързани с нея фирми, както и свързани с Д. и със сина му фирми, да използват безплатно офисите, че въз основа на този договор през 2009г. в сградата се нанесли „Л. Корпорация“ АД, „Фактори“ АД и други свързани с първата фирми, както и фирми на Д., че от тогава и до момента на разпита на свидетеля те ползвали помещенията, че ответното дружество не било получавало искане да освободи офисите, не съществувала уговорка за срок на ползването, на свидетеля не било известно дали ответникът е получавал покана за плащане – било му известно, че „ЕСТ“ АД имал претенции за плащане, но искането за това не било направено от него, а от В.С.; - Ел.С. /живуща на семейни начала с В.С./ и В.Д. /син на Я.Д. – изпълнителен директор на „ЕСТ“ АД/, сочещи проведени разговори през периода февруари-март 2015г. между свидетелката като представител на В.С. и П.Д. като прокурист на „Л. Корпорация“ АД – основен акционер на“Фактори“ АД, за заплащане на наем за ползването на офисите, тъй като настъпило условието за това – офисите да се ползват безвъзмездно до запълването на сградата, което се осъществило през периода 2014-2015г.

Прието е, че в тежест на ответника е да установи възражението си, че е сключен договор за заем за послужване между него и „ЕСТ“ АД. От събраните гласни доказателства, включително от показанията на св. П. Д., не се установява по несъмнен начин възражението на ответника да е бил сключен договор за заем за послужване между него и „ЕСТ“ АД. Напротив, гласните доказателства налагат извод, че ползването на процесния офис от „Фактори“ АД е установено от него и търпяно от собственика „ЕСТ“ АД въз основа на неформално споразумение между последното дружество и „Л. Корпорация“ АД, което няма характеристиките на договор за заем за послужване, тъй като той е реален, а няма доказателства и доводи офисът да е бил фактически предаден на „Л. Корпорация“ АД. Установява се, че към датата на нотариалното удостоверяване на подписите на договора за залог на вземания собственикът на офиса е променил намерението си да търпи безвъзмездното му ползване и че тази промяна е достигнала до знанието на „Фактори“ АД чрез уведомление, изпратено от В.С. в изпълнение на договора за залог, получено от представляващ дружеството на 10.02.2015г., съдържащо покана от датата на получаването на уведомлението да започне да заплаща 881 евро без ДДС месечно наем, за което е изрично овластен с договора за залог.

Прието е, че тъй като договорът за заем за послужване е реален и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта, евентуално може да се приеме, че с подписването на приемо-предавателен протокол /без дата, л.29/ за предаване от „ЕСТ“ АД на „Фактори“ АД на офиса между тях е възникнало /на неустановена дата през 2009г./ облигационно отношение по договор за заем за послужване. Съгласно чл.249 ал.2 ЗЗД заемодателят може всякога да поиска и да развали договора, ако не е уговорено друго с оглед времето или целта на ползването на заетата вещ. От приемо-предавателния протокол не следва извод за определен от страните срок или цел на ползването. Направеното от собственика изявление към ползвателя за заплащане на ползването имплицитно включва в себе си волята му да прекрати безвъзмездното ползване въз основа на договора за заем за послужване. При тези обстоятелства е прието, че с уведомлението, изплицитно съдържащо противопоставяне на ищеца да продължи безвъзмездното ползване на офиса, договорът за заем за послужване е прекратен на основание чл.249 ал.2 ЗЗД, считано от 10.02.2015г., ако се приеме, че такъв е сключен на неустановена дата през 2009г. между двете дружества с реалното предаване на офиса с приемо-предавателния протокол. Не е спорно, че след тази дата договор за наем не е сключен, въпреки продължаването на ползването, което през процесния период е без правно основание. С оглед на това ответникът се е обогатил за сметка на „ЕСТ“ АД с присъдената сума, представляваща пазарният месечен наем, установен със заключение на съдебно-техническа експертиза.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът В.С. в качеството си на заложен кредитор на „ЕСТ“ АД сочи, че ответникът ползва офис, съответно индивидуализиран, без да заплаща наем, а само свързаните с него консумативи, предаден му от собственика „ЕСТ“ АД с приемо-предавателен протокол. Със сключения на 28.01.2015г. между С. и „ЕСТ“ АД договор за залог върху вземания дружеството заложило вземанията си от ползването от „Фактори“ АД на офиса, като във връзка с това С. бил упълномощен да покани ответника да му заплаща 881 евро без ДДС за ползването. След отправяне на поканата вземанията на „ЕСТ“ АД от ответника станали изискуеми и ликвидни. Въпреки това те не са заплатени, като с натрупаната през процесния период сума ответникът се обогатил за сметка на „ЕСТ“ АД. Тъй като „ЕСТ“ АД и ответникът не са в договорни отношения, се предявява иск на основание неоснователно обогатяване. С определението си по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца с писмена молба с препис за ответника да конкретизира на какво основание е предаден на ответника офисът с оглед противоречие в исковата молба, с която се сочи да липсва договорно правоотношение и твърдение имотът да е предаден с приемо-предавателен протокол – предаден за послужване без уговорено възнаграждение, срещу цена за ползването или др. С молба от 07.02.2018г. В.С. е уточнил, че между „ЕСТ“ АД и ответника е уговорено устно предаване на офиса на последния за временно безвъзмездно ползване до момента, в който е налице запълване на сградата с наематели, а след този момент ответникът да освободи офиса или да подпише със собственика му договор за наем; в средата на 2014г. всички офиси в сградата били изцяло заети, с което настъпило условието за прекратяване действието на уговорката за безвъзмездно ползване; въпреки настъпването на прекратителното условие и изразеното от „ЕСТ“ АД пред „Л. Корпорация“ АД – акционер във „Фактори“ АД – желание за преустановяване на безвъзмездното ползване, до подписването на договор за наем не се стигнало, ответникът продължил ползването, без да заплаща наем, въпреки неколкократно отправяните му покани за плащания за ползването, изразяващи ясно категоричното желание на „ЕСТ“ АД ползването да бъде възмездно, при което за „ЕСТ“ АД възникнало вземане за компенсиране на неоснователното обогатяване на ответника в резултат на ползването на имота без правно основание. Препис от молбата от 07.02.2015г. е връчен на ответника, като му е дадена възможност за допълнителен отговор, какъвто е подаден. В първото по делото съдебно заседание първоинстанционният съд е допуснал уточнение на исковата претенция съобразно молбата от 07.02.2015г.

Така заявените обстоятелства сочат, че предявената претенция е основана на твърдения за ползване от ответника през процесния период на офиса поради прекратяване на действието на договора за заем за послужване с осъществяването на две от предвидените в чл.249 ал.1 и ал.2 ЗЗД хипотези – противопоставянето от собственика на безвъзмездното ползване и изтичането на уговорения за това срок. Като е разгледал и се е произнесъл по спора въз основа и на двете твърдения, въззивният съд е постановил допустимо решение.

Неоснователни са оплакванията, заявени в касационната жалба.

Не са от значение за изхода на спора по делото оплакванията относно събирането и преценката съобразно чл.172 ГПК на гласните доказателства. Това е така, защото тези доказателства са свързани с извода на въззивния съд, че по делото не е установено между страните да е бил уговорен срок за безвъзмездното ползване на процесния офис – запълване на сградата, в която той се намира, с наематели, което е в съответствие със заетата и отстоявана и пред касационната инстанция позиция по спора на касатора. Несъстоятелни с оглед на това са оплакванията за необоснован извод за наличие на уговорен срок за безвъзмездно ползване и за формирането му в нарушение на процесуалния закон.

Несъстоятелно е и оплакването за противоречие между извода на въззивния съд, че изявлението на собственика на офиса към ползвателя да му заплаща за ползването включва в себе си волята на заемодателя да прекрати осъществяваното безвъзмездно ползване, и извода на първоинстанционния съд, че изходящото от заложния кредитор изявление за плащане на сума за ползването е ирелевантно в отношенията между двете дружества. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд в тази насока. Че заявеното пред ответника противопоставяне за безвъзмездното ползване от него на процесния имот е в съответствие с волята за това на собственика му „ЕСТ“ АД следва от уговорките на последния със заложния кредитор В.С., съдържащи се в чл.2 ал.3, чл.5 ал.1 и чл.6 ал.1 от сключения помежду им на 28.01.2015г. Договор за залог върху вземания, с които С. е оправомощен да отправи писмено искане към „Фактори“ АД от името на „ЕСТ“ АД за плащане за ползването, считано от 01.01.2015г., както и от показанията на свидетеля на „Фактори“ АД П.Д.. За договора ответникът е уведомен на 10.02.2015г. Следователно промяната в правоотношението по договора за заем за послужване не е извършена от трето лице – заложния кредитор, както касаторът твърди, а от собственика на предоставения за временно ползване имот.

В съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че с изричното противопоставяне от страна на собственика на офиса за безвъзмездното му ползване договорът за заем за послужване е прекратен на основание чл.249 ал.2 ЗЗД. Без значение в тази насока е, че ответникът не е откликнал на предложението за сключване на договор за наем, както и че е продължил да ползва офиса. С оглед на това е несъстоятелно и оплакването на касатора, че поради неприемането на предложението за сключване на договор за наем е продължило действието на безвъзмездният договор за заем за послужване. Обосновано и законосъобразно при тези обстоятелства е приетото от въззивния съд, че продължилото ползване от ответника на офиса през процесния период е без основание, поради което и по силата на чл.59 ЗЗД той дължи обезщетение за това на собственика.

По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и по силата на чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. Разноски не се присъждат и на ответниците по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства те да са направили такива за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, № 1046/03.05.2019г. по в.гр.д № 5349/2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: