Недопустимост на иск за оспорване на припознаване от Дирекция Социално подпомагане

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60278
гр. София, 11.01.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2953/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. В. Й. срещу решение № 45/20г., постановено по в.гр.д. 25/20г. на Варненски апелативен съд, с което е признато за установено по иска на Дирекция „Социално подпомагане” Варна против Й. Й., В. Н. Л. и детето И. Й. В., че ответникът Й. Й. не е баща на И. В. на основание чл. 66, ал.5 СК.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК поради вероятна недопустимост на решението, заради изменението на чл. 66, ал.5 СК, с което е отнета възможността на Дирекция „Социално подпомагане“ да предявява иск за оспорване на припознаване.
Настоящият състав на ВКС счита, че искът, предявен от ДСП, е недопустим заради липса на процесуална легитимация на Дирекция „Социално подпомагане“. Ищецът ДСП е предявил иск по чл. 66, ал.5 СК (редакция съгласно ДВ бр. 100/2010г.) срещу Й. Й., В. Н. Л. и детето И. Й. В. за оспорване припознаването, извършено от Й. В. Й.. В хода на производството е изменена разпоредбата на чл. 66, ал.5 СК (ДВ бр. 103/20г.), като възможността на ДСП да предяви иск за оспорване на припознаване е отпаднала.
Изменението на процесуална норма има незабавно действие като преурежда висящите процесуални отношения, освен ако не е запазено действието на старата норма за висящите дела. Във всеки момент от делото съдът следи за наличието на абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск, включително процесуалната легитимация. Когато в хода на делото съдът констатира, че е отпаднала положителна процесуална предпоставка за правото на иск, той е длъжен да прекрати производството като недопустимо. В случая чл. 66, ал.4,5 и 6 СК уреждат ограничена процесуална легитимация на лицата, които имат право да предявят иск за оспорване на припознаване. Дирекция „Социално подпомагане“ не е сред изрично посочените легитимирани лица, които имат право на иск. Липсва преходна норма, която да запазва действието на старата разпоредба на чл. 66, ал.5 СК, която даваше възможност на ДСП да предяви иск за оспорване на припознаване.. Следователно в хода на делото ищецът е загубил процесуална легитимация, поради което искът, предявен от Дирекция“Социално подпомагане“, е недопустим. Правните последици от тази констатация са обезсилване на въззивното и първоинстанционното решения и прекратяване на производството по делото.

С оглед изхода на делото ищецът ДСП следва да плати разноските на Й. Й. в размер на 80 лв., представляващи платена държавна такса за въззивно и касационно обжалване.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 45/20г., постановено по в.гр.д. 25/20г. на Варненски апелативен съд и решение № 1193/19г. на Варненски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Дирекция „Социално подпомагане“.
Осъжда Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] да плати на ответника по делото Й. В. Й. 80лв., направени разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: