Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2026

Връщане на делото при необсъждане на доказателствата на ответника за извънреден труд

Върховен касационен съд · 05 Май 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работник предявява иск за заплащане на извънреден труд като охранител, който въззивният съд уважава изцяло, без да обсъди договорите и възраженията на работодателя относно периодите и смените на охранявания обект. Върховният касационен съд отменя решението поради нарушаване на принципа за равнопоставеност и равенство на страните. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на допълнителна експертиза, отчитаща доказателствата и на двете страни.

Какво приема съдът

Съдът нарушава принципа за равенство на страните (чл. 9 ГПК) и задължението за установяване на истината, когато обсъжда само доказателствата на ищеца, а пренебрегва възраженията и писмените доказателства на ответника, без да възложи експертиза за тяхното съобразяване.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

извънреден трудравнопоставеност на странитесчетоводна експертизавъззивно решениеохранителна дейност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
Гр. София, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

При участието на секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№3172/25 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „А. г.“ Е., [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна/ ОС/ по гр.д. №214/25 г. Обжалването е допуснато поради твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение вследствие нарушаването на основния принцип за равенство на страните по чл.9 ГПК, като процесуалният закон не е приложен еднакво спрямо тях със спазване на относимите към този принцип процесуални правила. Външно от мотивите на въззивното решение, без навлизане в съществото на спора, е видно, че представените от ответника по иска доказателства и доводите и възраженията му във връзка с тях и срещу представените от ищеца доказателства и неговите твърдения и доводи не са обсъдени от въззивния съд, както изисква процесуалният закон в основните си начала - чл. 9 и 10 ГПК и допълващите ги разпоредби на чл.172, чл.193, чл.202, чл.235, ал.2 ГПК и др.
В жалбата и в съд. заседание касаторът, чрез адв. Т., излага подробни оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, моли за отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска.
Ответникът по жалба Д. Д. я оспорва в писмен отговор, подаден чрез адв. Е. и моли да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен предявеният от Д. Д. срещу касатора иск по чл.262 КТ за сумата от 17 301,77 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 1.01.20 – 31.08.21 г., ведно със законната лихва; уважен е и искът по чл.86 ЗЗД за сумата 1570,07 лв., мораторна лихва за посочения период върху присъдената главница.
За да уважи иска по чл.262 КТ, въззивният съд се е позовал на показанията на св. З., работил заедно с ищеца през исковия период на процесния обект Морски и пристанищен комплекс „Л.“. Приел е, че тези показания кореспондират с представените с исковата молба графици –л.11-14 РС, неоспорени от ответното дружество. Назначената ССчЕ е констатирала липсата на специална книга за отразяване на извънредния труд в ответното дружество, но това според въззивния съд не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 КТ. Според вещото лице въз основа на твърденията на ищеца дължимите възнаграждения за положен извънреден труд през исковия период са в размер на 17 301,77 лв., а мораторната лихва – 1570,07 лв. Положеният извънреден труд е установен, според мотивите на въззивното решение, след конкретна преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства. В мотивите на въззивното решение са описани, но не са обсъдени във връзка с решаващите изводи на съда по съществото на спора, представените от ответника по иска на л.38 и сл. от делото писмо до ГДНП, договор и анекс за охрана на М. „Л.“, на чието съдържание се позовава сега касаторът.
Във връзка с основанието, на което е допуснато обжалването : В практиката на ВКС, напр. ТР №4/23.11.22 по т.д. №4/21 г. ОСГК е прието, че принципът на равнопоставеност изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права съобразно процесуалната роля, която заема. Съдът следва да им осигури равна възможност, за да упражнят предоставените им права, както и да прилага закона еднакво спрямо всички – чл.9 ГПК. В р. по гр.д. №1555/20 г. на трето г.о. е посочено, че с оглед принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес ( чл. 9 ГПК ), нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължават съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като каже кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и коя е приложимата правна норма. В ТР №6/13 г. т.11 е прието, че с оглед принципа на равнопоставеност по чл.9 ГПК страните имат равно право на защита и състезателност. Указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 , чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 , като съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има за адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната – р. по гр.д. №3555/08 г. на четвърто г.о.. При преценката дали са необходими специални знания съдът трябва да се съобрази с принципите за равенство на страните/ чл. 9 от ГПК / и установяване на истината / чл. 10 от ГПК / - р. по гр.д. №4696/22 г. на трето г.о.
С оглед тази характеристика на принципа за равенство на страните по чл.9 от ГПК и допълващите го процесуални разпоредби, по същество на касационната жалба ВКС намира следното:
В исковата молба ищецът Д. Д. е посочил, че мястото му на работа е М. „Л.“, [населено място] и там за времето от 1.01.20 г. до 31.08.21 г. е полагал извънредния труд, чието заплащане претендира. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че за времето от 1.01.20 до 1.07.20 г. не е охранявал М. „Л.“; в сключения на 25.06.20 г. договор с М. „Л.“и анекса към него е посочено сменно работно време при охрана на М., като от 1.01.21 г. се заличава дневната охрана и остава само нощната за времето от 18 до 6 часа на следващия ден. Към отговора са представени и приети от първоинстанционния съд уведомление на ответника по чл.52, ал.5 от ЗЧОД до директора на ГДНП, договор от 25.06.20 г. за осъществяване на физическа охрана, сключен с М. „Л.“ и анекс към него от 31.12.20 г. Тези писмени доказателства не са оспорени от ищеца, за разлика от представените от ищеца графици и таблици, които са оспорени с отговора на исковата молба.. Св. З. е посочил, че знае от ищеца, че е работил в ответното дружество от 2020 г. до август 2021 г. Той работил с него на обект М. „Л.“ от 1.01.21 г. до м. юни на 2021 г. Работили на смени – от 19 ч. до 7 ч. сутринта, по 12 ч., а в събота, неделя и почивните дни – по 24 ч. Били само двамата. Св. К. е посочил, че е работил на обекта М. „Л.“ през 2020-21 г., но не може да конкретизира времето. Представените от ищеца графици за работа на обект М. „Л.“ са само за 2021 г. В таблицата – стр.1 е отразен и периодът 1.01.2020 г. -31.12.2020 г.
При тези данни с оглед принципа за равенство на страните при установяване на значимите за спора факти, на в.л. счетоводна експертиза е следвало да се възложи и служебно от съда/ ТР №1/13 г. ОСГТК/ изготвянето на допълнителен вариант за положения извънреден труд, съобразно представените от ищеца доказателства, но и на работното време за охрана на М. „Л.“ /помесечно и подневно/, съобразно представените към отговора на исковата молба от ответника договор от 25.06.20 г. и анекс към него. При разрешаване на спора тези доказателства следва не само да се изброят, но и да се обсъдят наред с другите по делото и допълнителния вариант на заключението и така съдът обосновано/ като прецени всички представени от страните доказателства и оспорването им/ да се произнесе по иска, отчитайки твърденията, доказателствата, възраженията и доводите и на двете страни.
Въззивното решение е неправилно – необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане с извършване на допълнителна експертиза, според посоченото по- горе.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр.отд.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №214/25 г. от 8.04.25 г. в частта по иска за възнаграждение за извънреден труд в размер на 17 301,77 лв. за периода 1.01.20 – 31.08.21 г. и законната лихва върху възнаграждението за същия период в размер на 1570,07 лв.
Връща делото на въззивния ОС Варна за ново разглеждане в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.