Практика · Върховен касационен съд · 03 Юни 2021
Отмяна на влязло в сила съдебно решение при последваща отмяна на подзаконов акт
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Две гражданки искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което са осъдени да заплатят сметки за топлоенергия. Те се позовават на последващи решения на Върховния административен съд, отменили текстове от Наредбата за топлоснабдяване и образци от заповедното производство. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като отмяната на нормативен акт не представлява основание за извънредна отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Какво приема съдът
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК изисква отмяна на индивидуален административен акт или съдебно решение по преюдициален въпрос, а не частична отмяна на подзаконов нормативен акт. Последващи съдебни актове не представляват и нови факти или доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеТоплофикацияподзаконов нормативен актнови обстоятелстваНаредба за топлоснабдяването
Текстът на акта
Ключови фрази 7 Р Е Ш Е Н И Е № 60062 гр. София, 03.06.2021 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при участие на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 61 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 25131221/21.09.2020 г., допълнена и уточнена с молби както следва: вх. № 25140009/06.10.2020 г., вх. № 25143732/12.10.2020 г., вх. № 25143733/12.10.2020 г., вх. № 25156686/30.10.2020 г., вх. № 25156975/30.10.2020 г., вх. № 8587/05.11.2020 г., вх. № 25181415/07.12.2020 г. от ответниците Д. Д. П. и В. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2019 г. по гр. дело № 7965/2018 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 07.03.2018 г. по гр.дело №70145/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявени искове от „Топлофикация София” ЕАД [населено място] срещу молителките с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Поддържаните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т. 1 и т. 3 ГПК. Според молителките въззивното решение на Софийски градски съд следва да се отмени, тъй като с решение по адм.дело № 13721/2017 г. на ВАС VI отд. и решение по административно дело № 14350/2019 г. на ВАС петчленен състав са отменени от чл.61 до чл.71 от Наредба № 16 334 за Топлоснабдяването, че въззивният и първоинстанционен съд са се позовали на тези отменени разпоредби, за да постановят решенията си. Изложени са и твърдения за наличие на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК на цитираното решение на СГС с оглед постановеното решение № 3988/19.03.2019 г. по адм.дело № 2519/2017 г. на ВАС, V отд., с което са отменени чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г. – сега отменена.Искането е да се отмени въззивното решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София” ЕАД не е изразил становище по молбата. Третото лице помагач на страната на ответника „Бруната” АД не е изразил становище по молбата. С определение № 12/22.01.2021 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. В съдебно заседание молителките, чрез адв.Д. С. поддържат подадената молба за отмяна и мотивират посочените в същата и в уточняващите молби основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: Първоинстанционното производство по гр.дело № 70145/2015 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени искове от „Топлофикация София” ЕАД [населено място] с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу В. Д. П. и Д. Д. П. за признаване за установено, че всяка от ответниците дължи на ищеца суми: 1644.32 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.юни 2012 г. – м.април 2014 г. със законната лихва от 27.07.2015 г. до изплащането, както и 328.25 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.07.2012 г. – 17.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.08.2015 г. по ч.гр.дело № 44387/2015 г. на Софийски районен съд. С решение № III-144-355003/07.03.2018 г. по гр.дело № 70145/2015 г. на Софийски районен съд предявените искове срещу всяка от ищците са уважени частично както следва: - признато е за установено по предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Д. П. и срещу Д. Д. П. на основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че всяка от тях дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1484.69 лв. главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.06.2012 г. до м.04.2014 г. в имот с абонатен номер 067259, находящ се в [населено място],[жк], ведно със законната лихва за периода от 27.07.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 328.24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2012 г. до 17.07.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.08.2015 г. по ч.гр.дело № 44387/2015 г. на Софийски районен съд. В останалата част исковете са отхвърлени. С решение от 21.02.2019 г. по гр.дело № 7965/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 07.03.2018 г. по гр.дело № 70145/2015 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявени искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ от „Топлофикация София” ЕАД [населено място] срещу В. Д. П. и Д. Д. П.. Решението е влязло в сила на 21.02.2019 г. Въззивният съд е приел, че апартамент № 103, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е собственост на ответниците - сега молителки В. П. и Д. П. при равни квоти и е топлоснабден. Прието е, че за доставката на топлинна енергия за сгради-етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка, че това следва от естеството на сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване, която в този случай е обща етажна собственост. Прието е, че след като по съответния предвиден ред етажната собственост се е присъединила към топлопреносната мрежа всеки отделен собственик е придобил правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия. Посочил е, че като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон – ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП и разпоредбата на чл.62 ЗЗП. Съобразил е постановеното решение № 5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБългария по к.д.№ 15/2009 г., както и т.р. № 2/25.05.2017 г. по т.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че по делото е представен протокол от 26.09.2011 г. от общо събрание на етажните собственици, живущи в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и вх./№/, според който етажните собственици са взели решение услугата дялово разпределение на база кубатура да бъде извършвана от „Топлофикация София” ЕАД. Посочил е, че няма данни по делото това решение да е било атакувано и отменено по реда на ЗУЕС и поради това обвързва В. и Д. П.. Въззивния съд е приел, че претенциите на ищеца са установени по основание и за определяне на дължимите суми са възприети заключения на съдебни експертизи. Прието е, че стойността на реално потребеното количество топлинна енергия е установено от съдебно-техническа експертиза, като енергията за отопление на имота е определена на база коригиран отопляем обем, а БГВ – на база 2 броя потребители, при спазване на действащите нормативни актове. Посочил е, че заплащането на сумите за БГВ на база е в съответствие със заявеното от Д. П. искане в този смисъл в молба-декларация до „Топлофикация София” ЕАД от 29.12.2001 г. Молителките са въвели основание за отмяна на въззивното решение на Софийски градски съд в посочената част и потвърденото с него решение на Софийски районен съд по чл.303,ал.1,т.3 ГПК – решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Това основание според молителките е налице, тъй като с решение по адм.дело № 13721/2017 г. на ВАС VI отделение и решение по адм.дело № 14350/2019 г. на ВАС петчленен състав са отменени като незаконосъобразни разпоредбите от чл.61 до чл.71 на Наредба 163 334 за Топлоснабдяването, на които разпоредби са се позовали вещите лица по изготвените съдебни експертизи по делото, съответно последните са възприети от въззивния съд. Считат, че основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК се установява и с оглед постановеното решение № 3988/19.03.2019 г. по адм.дело № 2519/2017 г. на ВКС V отд., с което са отменени чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. – сега отменена. С решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм.дело № 13721/2017 г. на Върховен административен съд, VI отд. са обявени за нищожни по жалби на Р. И. С., В. В. К. и Н. И. Г. чл. 61, ал. 2 и 4 , чл. 63, ал. 2, т. 1 , ал. 3 и 4 , чл. 64, ал. 1, т. 3 , ал. 2 и 3 , чл. 67 , чл. 68, ал. 2 и 3 , чл. 69, ал. 1 , чл. 70, ал. 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 и 8 , чл. 71, ал. 2 , 3 , 4 и 5 , чл. 72, ал. 2 , 3 и 4 , чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Със същото решение са отменени по жалби на Р. И. С., В. В. К. и Н. И. Г. чл. 61, ал. 3 , чл. 63, ал. 2, т. 2, букви "а" , "б" , "в" , "г" , "д", "ж" и "з" , ал. 5 , 6 и 7 , чл. 64, ал. 1, т. 1 , 2 , 4 , 5 и ал. 2 , чл. 65, ал. 1 , чл. 66 , чл. 68, ал. 1 , 4 , 5 , 6 и 7 , чл. 69, ал. 2 , 4 , 5 , 6 и 7 , чл. 70, ал. 7 , чл. 71, ал. 7 и чл. 72, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.1.3, 6.3, 6.4, 6.4.7, 6.5, 6.6, 6.8 и 6.9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката. С решение № 8294/26.06.2020 г. по адм.дело № 14350/2019 г. на Върховен административен съд, петчленен състав е отменено Решение № 11603 от 31.07.2019 г. , постановено по адм. д. № 13721/2017 г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, в частта, с която са обявени за нищожни по жалби на Р. И. С., В. В. К. и Н. И. Г. чл. 61, ал. 2 и 4 , чл. 63, ал. 2, т. 1 , ал. 3 и 4 , чл. 64, ал. 1, т. 3 , ал. 2 и 3 , чл. 67 , чл. 68, ал. 2 и 3 , чл. 69, ал. 1 , чл. 70, ал. 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 и 8 , чл. 71, ал. 2 , 3 , 4 и 5 , чл. 72, ал. 2 , 3 и 4 , чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и вместо отменената част е постановено: Отменени са като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и 4 , чл. 63, ал. 2, т. 1 , ал. 3 и 4 , чл. 64, ал. 1, т. 3 , ал. 2 и 3 , чл. 67 , чл. 68, ал. 2 и 3 , чл. 69, ал. 1 , чл. 70, ал. 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 и 8 , чл. 71, ал. 2 , ал. 3 , 4 и 5 , чл. 72, ал. 2 , 3 и 4 , чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Със същото решение е оставено в сила решението на тричленния състав на ВАС в останалата част. Решението е влязло в сила на 30.10.2020 г. С влязло в сила на 29.10.2019 г. решение № 3988/19.03.2019 г. по адм.дело № 2519/2017 г. на ВАС, V отд. са отменени чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. – сега отменена. Съгласно чл.303,ал.1,т.3 ГПК отмяна може да се иска, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася за случаи, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Административният акт на който е основано решението трябва да е индивидуален, а не нормативен. Като взема предвид изложеното съдът приема, че цитираните решения на Върховен административен съд не представляват постановление на съд по смисъла на чл.303,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не са решения по преюдициални въпроси, чиято задължителна сила да обуславя решението, отмяна на което е поискана. Освен това със същите решения са отменени отчасти подзаконови нормативни актове. Тази частична отмяна на подзаконов нормативен акт е извън обхвата на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. В молбата за отмяна молителките се позовават и на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. С молбата за отмяна молителките не са представили писмени доказателства, от които да се установи основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1, пр.2-ро ГПК. Нови обстоятелства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение на юридически или доказателствени факти. Фактите следва да са нови - да не са били вече включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Новите факти не трябва да са новосъздадени т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск и по този начин тя ще защити правата си. Цитираните от молителките решения и посочени по-горе на Върховен административен съд не представляват нови обстоятелства по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Това е така, тъй като са влезли в сила след като е постановено и влязло в сила решението, чиято отмяна е поискана. Освен това всяко от цитираните решения на Върховен административен съд – по адм.дело № 14350/2019 г. на ВАС, петчленен състав и решение № 3988/19.03.2019 г. по адм.дело № 2519/2017 г. на ВАС, V отд. няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, нито установява факт, неизвестен на молителките, но съществувал по време на разглеждане на делото, решението по което е поискана отмяна. Поради това съдът преценява, че влезлите в сила решения на Върховен административен съд, цитирани по-горе не са нови обстоятелства, които да са правно или доказателствено релевантни за спорното правоотношение в настоящият случай, съответно да са от съществено значение за делото по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Следователно молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд в указаната част на основание чл.303,ал.1,т.1,пр.1 и 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения съдът приема, че подадената молба, уточнена с последващи молби от Д. П. и В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд в посочената част на основание чл.303,ал.1,т. 1 и т.3 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба вх. № 25131221/21.09.2020 г., допълнена и уточнена с молби както следва: вх. № 25140009/06.10.2020 г., вх. № 25143732/12.10.2020 г., вх. № 25143733/12.10.2020 г., вх. № 25156686/30.10.2020 г., вх. № 25156975/30.10.2020 г., вх. № 8587/05.11.2020 г., вх. № 25181415/07.12.2020 г. от ответниците Д. Д. П. и В. Д. П., двете с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение от 21.02.2019 г. по гр. дело № 7965/2018 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 07.03.2018 г. по гр.дело №70145/2015 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявени искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК[ЕИК] срещу Д. Д. П. и В. Д. П. с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 03 Юни 2021 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.