Спиране на дело за заем при образувано разследване за документна измама

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50100

гр.София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3082 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК .

Образувано по касационна жалба № 4030 от 17.05.2022 г., допълнена с касационна жалба № 4085 от 18.05.2022 г., на Л. П. Д., чрез адвокат К. Г. от АК-Велико Търново, срещу решение № 124 от 30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 744/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 240043 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 338/2020 г. на Районен съд Павликени и са уважени искове на М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. против Л. П. Д., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева по договори за заем от 29.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2019 г., до изплащане на сумите. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението поради данните за образувано досъдебно производство преди постановяване на въззивното решение.

В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за да е налице преюдициалност между две дела е необходимо да е налице връзка между предмета на делата и когато това се установи, съдът, който следва да се произнесе по основателността на претенциите, е длъжен да спре производството и без да е направено искане от някоя от страните по делото, за да бъде зачетено решението по преюдициалния спор. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело (ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС). С мотивите на цитираното тълкувателно решение се приема също, че при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд), въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, ВКС ще е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК (обн. ДВ бр.86/27.10.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) - поради „вероятна недопустимост” на въззивното решение, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба /В същия смисъл са и указанията по ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1/.

От данните по делото в случая е видно, че предмет на спор по делото са вземания по разписка от 29.05.2018 г., която удостоверява получени от ответника в заем парични суми, съответно 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева, които се твърди, че не са били върнати в уговорения срок. Според мотивите на съда, заключенията на съдебно-графическата и технико-документалната експертизи обосновават извод, че оспорването на документа по реда на чл.193 ГПК е недоказано, поради което предявените искове са основателни. Преди постановяване на решението на въззивния съд на 30.03.2022г., обаче, по делото е постъпило писмо за образувано досъдебно производство № 3 от 02.12.2022 г. в ОСО на ОП-гр.В.Търново, пр.пр.№ ТОП-863/2020 г. на РП-Велико Търново, във връзка със същата разписка от 29.05.2018 г., за която се поддържа, че съдържанието й не съответства на волята на подписалия.

Предвид изложените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в производството пред въззивната инстанция е била налице процесуална пречка за решаване на правния спор по същество, което налага въззивното решение като недопустимо да се обезсили (чл.293, ал.4 ГПК), а делото да делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, след отпадане на процесуалната пречка за разглеждането му - приключване на обуславящото досъдебно производство № 3/02.12.2022 г. в ОСО на ОП-гр.В.Търново, пр.пр.№ ТОП-863/2020 г. на РП-Велико Търново.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 124 от 30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 744/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.