Определяне на обезщетение от община при падане на заледена улица

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 154

гр. София, 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 30 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Община Перник, представлявана от заместник-кмета С. К., приподписана от юрисконсулт А. А., против решение № 2178 от 24 септември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4640/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, в частите му, с които се отменя решение № 265 от 27 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 199/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, в частта, с която предявеният от П. К. В., с адрес в [населено място], иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД против Община Перник е отхвърлен за разликата над сумата от 18000 лева до сумата от 30000 лева и вместо него общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от 12000 лева над присъдената сума от 18000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. поради злополука, настъпила на 27.01.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, потвърдено е първоинстанционното решение в частта му, с която общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18000 лева, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 335 от 11 май 2020 г., за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС, намерила израз в решение № 38 по гр.д. № 2126/2017 г., ІV г.о., по въпроса за задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт.

В соченото решение на ВКС се възприема постоянната практика на ВКС, че обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. ВКС отбелязва, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди. Същевременно, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, тъй като по тях ответникът трябва да има възможност да се защити, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства; в случай на търсене, съответно установяване, на увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно действие. Настоящият съдебен състав напълно споделя соченото тълкуване на правния въпрос.

Касационната жалба е основателна.

Касационният съд приема, че са налице основанията за ангажиране отговорността на касатора по реда на чл. 49 ЗЗД – злополуката е претърпяна при пресичане на квартална улица, част от общинската пътна мрежа, поддържането на която по силата на ЗДвП, ППЗДвП, ЗП и ППЗП (включително снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняване) е в отговорност на общината, като уличното платно в момента и на мястото на инцидента е било заснежено, обледено и необработено с пясък сол и други противозаледяващи материали. Ищецът е претърпял инцидент, пресичайки съответната улица, получил е посочените от него увреди и е понесъл неимуществени вреди. Вредите са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на общината чрез съответните нейни служители.

Търпените от ищеца болки и страдания са установени със свидетелски показания, преценявани при условията на чл. 172 ГПК. Установява се, че са изпитани изключително силни болки при падането и до операцията (ищецът нямал възможност да стъпва и да си служи с крайника), която продължила пет часа, а болничният престой бил шест дена; след изписването от болницата болките продължавали и ищецът бил фактически обездвижен, без да може да се грижи за себе си; болките продължавали и към момента на предявяване на иска; малко повече от месец след инцидента ищецът се опитвал да се придвижва с помощта на проходилка; предстои втора операция за отстраняване на поставените пирон и винтове; ищецът изпитвал притеснения, че не може да се обслужва сам, което наложило да е в тежест на сина си, и че не може да се грижи за болна от детски паралич своя сестра. Експертното заключение сочи, че при падането е изпитана много силна болка; постоперативно са търпени по-силни болки и страдания, които с времето са намалели; до петия месец след операцията крайникът не е натоварван напълно, а са ползвани проходилка и патерици, като отново са търпени болки. Прогнозата на вещото лице е за възстановяване на дейността на крайника напълно седем-осем месеца след операцията, в който период се очаква и пълна консолидация на счупването; възможно е ищецът да продължава да изпитва болки и страдания при по-тежки физически натоварвания на крайника, както и при рязка промяна на климатичните условия, но тези оплаквания ще намалеят с времето и няма да предизвикват особен функционален дефицит.

Ищецът е пенсионер, към момента на инцидента е бил на 69 години.

Както касационният съд постоянно сочи в практиката си по приложението на чл. 52 ЗЗД, справедливостта не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.

Предвид отговора на правния въпрос, решението следва да се отмени, за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил претърпените болки и страдания, видът на травмата, извършената операция и предстоящата такава за отстраняване на вложените медицински изделия, затрудненията на ищеца да се обслужва сам. Същевременно, не са съобразени тежестта на увреждането и липсата на трайни последици за пострадалия, обуславящи претърпяване на болки и страдания над обичайните за подобен случай. Възстановителният период е обичаен за съответната увреда и за възрастта на пострадалия; прогнозата е за поетапно отшумяване на спорадичните болки и без наличие на особен функционален дефицит; типични за такова счупване са и чувството за безпомощност и неудобство от необходимостта за ползване на помощ от други лица, както и притеснения, че не може да полага грижи за свои близки в нужда. Възпалението на мускулите около тазобедрената става, проявило се по време на процеса, е следствие от натоварването на крайника (след като дълго време не е бил пълноценно използван), но не е доказано да произтича от незаконното бездействие на касатора. При тези съображения правилно е било определено от първоинстанционният съд, че адекватният размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 18000 лева, до който размер, заедно със законната лихва от деня на деликта, искът е основателен.

При този изход на спора, за защитата на ответника пред касационния съд (установено заплащане по договор за правна защита и съдействие от 1430 лева за защита на присъденото обезщетение за неимуществени вреди) се дължат 858 лева съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 2178 от 24 септември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4640/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му , с която Община Перник е осъдена на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на П. К. В., с адрес в [населено място], сумата над 18000 лева до 30000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. поради злополука, настъпила на 27.01.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. К. В., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, за осъждането на Община Перник да му заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД 12000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. поради злополука, настъпила на 27.01.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата.

В останалата му част ОСТАВЯ решението на въззивния съд в сила .

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на П. К. В., с посочен адрес, сумата от 858,00 (осемстотин петдесет и осем) лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: