Потвърждаване на наказанието за причинена по непредпазливост смърт при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление * оказване помощ на пострадалия * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр.София , 13 януари 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Невена Пелова,

с участието на прокурора от ВКП на РБ Калин Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 910 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. И. И. Й., подадена чрез защитника му адв. Р. П. срещу решение № 107/16.07.2025 г. на Апелативен съд- Велико Търново, постановено по внохд № 126/25 г.

В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. В нея се сочи че, то не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК. Събраните доказателства, касаещи личността на подс. Й. установяват, че той е съвестен гражданин, с трайна трудова ангажираност като автобусен шофьор, от когото зависи живота на много хора. Отговорен и трудолюбив човек е, чието процесуално поведение индикира, че процесът на поправянето му е започнал. За това решението на въззивния съд, с което е увеличен размера на наказанието е несправедливо, поради което се настоява ВКС да го намали, до размера определен от ОС-Ловеч.

В съдебно заседание пред ВКС адв. П. пледира за уважаване на касационната жалба с направените в нея искания. Акцентира на това, че подсъдимият е професионален шофьор и всеки ден извършва по два три курса в района, вече повече от 10 години, поради което извършените от него административни нарушения не могат да се счетат за многобройни, както е счел АС – Велико Търново, за това той не следва да бъде лишаван от работата си за толкова дълго време.

Подс. Й. изразява съжаление за случилото се и моли да му бъде намалено наказанието.

Представителят на ВКП намира, че постановеното изменително решение не съдържа пропуски в оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, като те са отчетени адекватно. От друга страна правилно е отдадено необходимото правно значение на допуснатите предходните нарушения от подсъдимия, от които е ясно, че не се наблюдава снижаване на тяхната тежест и обществена опасност, а обратното – те сочат на липсата на превъзпитателен ефект от наложените санкции, без корекция в поведението . За това прокурорът счита, че увеличеното само с четири месеца наказание не е несъразмерно тежко, имайки предвид и това, че то е отложено при условията на чл. 66 от НК, поради което предлага решението да остане в сила.

Повереникът на частните обвинители адв. Б., които не се явиха пред ВКС, пледира за оставяне в сила на съдебния акт. Наложеното наказание според него е абсолютен минимум, който следва да служи за превенция и да покаже на обществото, че лишаването от живот при управление на МПС не би следвало да бъде приемано с лекота от обществото.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс. Й., депозирана чрез адв. П. е неоснователна.

С присъда №6 от 7.03.2025 г. по нохд № 41/25 г. Окръжен съд- Ловеч признал подс. И. И. Й. за виновен, в това че на 25.04. 2022 г. в [населено място], Л. област, на [улица], при кръстовището на мостово съоръжение „Автогара“, при управление на МПС л. а. Ауди А3, с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Ш., като след деянието направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. Б, вр. чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. чл. 58 а от НК определил наказание осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343Г от НК лишил подс. Й. от право да управлява МПС за срок от една година.

Осъдил подс. Й. да заплати на частните обвинители Т. И., А. Б., А.- М. Б. направените от тях разноски за повереник, както и да заплати направените по делото разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства.

По жалби на подс. Й., адв. П. и на адв. Б.- повереник на частните обвинители, ВтАС образувал производство по внохд № 126/25 г., по което с решение № 107/16.07.2025 г. изменил присъдата, като :

-увеличил размера на наложеното наказание на подс. Й. „лишаване от свобода“ от осем месеца на една година ;

-увеличил размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от една година на една година и шест месеца.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Недоволството срещу така постановения съдебен акт е насочено срещу увеличените размери на наказанията, които според защитата не отчитат в достатъчна степен тежестта на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и положителните данни за личността на подс. Й., поради което наказанието като цяло се явява необоснована репресия спрямо него. ВКС не намира изложените в жалбата аргументи, с които е защитено искането за намаляване на определените на подс. Й. наказания за основателни, поради следните съображения :

Атакуваният съдебен акт и аналитичната дейност на съда, касаеща индивидуализацията на наказанието на подс. Й. не страдат от посочените в жалбата недостатъци, поради което не могат да предизвикат изменителна намеса на касационната инстанция. Въззивният съд е направил комплексна и балансирана преценка на обстоятелствата, отнасящи се до наказателната отговорност на подс. Й. и справедливо е увеличил размерите на определеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“ с четири месеца - от осем месеца на една година и на „лишаването от право да управлява МПС“ с шест месеца от една година на една година и шест месеца.

Във въззивното решение от л. 13 до л. 19, Апелативният съд е отделил подчертано внимание на предпоставките налагащи изменение на определеното от първата инстанция наказание, като е обсъдил с дължимото внимание : личността на подс. Й., неговите предишни противообществени прояви като водач на МПС, за които е бил санкциониран по административен ред и поведението на пострадалата на пътното платно. Индивидуализирал е наказанията, без да подцени или игнорира значението и относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, като становището му по този въпрос се споделя от настоящия съдебен състав. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е съобразил чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, добрата характеристика от работодателя, критичното отношение към деянието и приноса на пострадалата за настъпване на резултата. Всички те правилно са ориентирали съда, че наказанието следва да бъде около минимума, предвиден в закона за този вид престъпление.

Въззивният съд е направил свой прочит на доказателствата по делото, касаещи индивидуализацията на наказанието и от съвкупността на констатираните от първия съд смекчаващи отговорността обстоятелства е извадил две от тях, като стореното в тази насока не търпи касационна критика. Това се отнася до начина на пресичане на пострадалата на пътното платно - косо и с полугръб към движението и до наличието на алкохол в кръвта й от 0,72 промила. Тези две обстоятелства не са в причинна връзка с резултата. Съпричиняването при ПТП изисква установяване на неправомерно поведение на жертвата като необходим елемент от общия причинно следствен процес, предизвикващ резултата, който от своя страна е обусловен от неправомерното поведение на дееца, така и от самостоятелното поведение на жертвата. В случая, коментираните две обстоятелства / начина на пресичане и концентрацията на алкохол / не са част от каузалния принос, поради което с основание, апелативният съд е редуцирал отчетения брой на смекчаващите отговорността обстоятелства от първата инстанция, което е дало основание да изменени присъдата като увеличи минимално наказанията. В съответствие с доказателствата и признатите факти, съдът е откроил значението на извършеното от пострадалата нарушение на правилата за движение по пътищата в чл. 113 от ЗДвП –пресичането й на нерегламентирано място, с което е допринесла за настъпване на обществено опасния резултат. Съобразно разрешението дадено от ОСНК на ВКС в ТР 2/16 г., при индивидуализация на наказанието, съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство коментираното неправомерно поведение на пострадалата, поради което възражението в жалбата по този въпрос не намира опора в материалите по делото и не налага корекция в наказанието. /Р 65/2020 г . по н. д. 281/20 г. на 2 НО и др./

На следващо място, процесуалното поведение на подсъдимия, на което защитата акцентира пред ВКС, не е фактор с ново значение и не може да доведе до допълнителна редукция на наказанието, тъй като то, наред с направеното самопризнание в хода на наказателното производство е отчетено от съда в развилата се процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и чрез приложението на чл. 58 а от НК.

Решаващият съд е спрял вниманието си на наложените по административен ред наказания на подс. Й. и детайлно е обсъдил издадените срещу него пет наказателни постановления и три фиша. Към тях, в негативна светлина е интерпретирал и това, че подсъдимият е извършил две самостоятелни нарушения на правилата за движение по пътищата и че престъплението е осъществено в близост до пешеходна пътека. Обобщено, съобразените до тук обстоятелства са дали основание на съда да заключи, че деянието по настоящото дело, е естествено продължение при това в отрицателна градация с предходното противоправно поведение на подс. Й. като водач на МПС. Наложените административни наказания сочат на извършени сериозни нарушения на правилата за движение по чл. 21 от ЗДП, по чл. 23 и чл. 25 от ЗДП, с причинени пътнотранспортни произшествия, /без съставомерен резултат/. Те обаче не могат да се оправдаят с интензитета на упражняваната професия /автобусен шофьор/, която от своя страна поставя изискване за изграждането на устойчиви навици за спазване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Ето защо ВКС счита, че естеството на извършваната професионална дейност по ежедневно управление на МПС, не позволява държавата да проявява по- голяма благосклонност към професионалните водачи, в сравнение с останалите, за които шофирането не е професия, а следва чрез еднаквото им третиране, да даде ясен знак за нетърпимостта си към този вид престъпления.

Голямата разпространеност на престъпните деяния, свързани с нарушения на ЗДвП, изисква широк обществен отпор, който в конкретния случай е постигнат - чрез минималното увеличаване на наказанията, поради което наказанието, като комплексна санкция, не представлява неоправдана репресия срещу подсъдимия. В заключение определените от въззивния съд наказания се явяват пропорционални на засегнатите от деянието обществени отношения и са в съответствие с предвидените в закона цели по чл. 36 от НК.

Поради изложените съображения, ВКС намери жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея решение за правилно и законосъобразно с оглед, на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 16.07.2025 г. по внохд № 126/25 г. на Апелативен съд- Велико Търново.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.