Отмяна на влязла в сила съдебна делба на земеделски земи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

София, 23.02.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2215 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № СД-02-06-925 от 1.04.2020 г. на Ж. Р. Н. чрез пълномощника му адвокат К. М. за отмяна на влезлите в сила решение № 65 от 7.07.2017 г. по гр.д. № 92/2016 г. на Районен съд-Гълъбово за допускане на съдебна делба, решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 297/2018 г. на Районен съд-Раднево и потвърждаващото го решение № 17 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 1441/2018 г. на Окръжен съд-Стара Загора за извършване на съдебна делба.

Ответниците по молбата за отмяна Д. К. Г., И. М. Д., С. М. К., И. Г. Н., М. Н. Ж., Г. Н. Н.-К., Е. Ж. В., Г. Л. Х. и К. Ж. Х. не изразяват становище в настоящото производство.

К. В. Х., чрез особения представител адвокат С. Б. и Ж. В. Х., чрез особения представител адвокат И. А. оспорват молбата за отмяна на влезлите в сила решения.

С определението по чл.307 ГПК № 117 от 6.10.2020 г. е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима и е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество молбата за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на съдебна делба е неоснователна.

Делбеното производство е инициирано от Ж. Р. Н. за прекратяване на съсобствеността на земеделски имоти в землището на [населено място], [община], наследени от Ж. П. Г., починал на 1.08.1955 г.

За да приеме наличието на съсобственост, съдът е констатирал, че делбените земеделски земи са възстановени с решения на ОСЗ на наследниците на Ж. П. Г., като страните по делото са негови правоприемници, като наследници на съпругата му М. Ж. П., починала на 7.08.1961 г. и трите им деца Д. Ж. О., починала на 18.02.1976 г., Н. Ж. Г., починал на 11.03.1979 г. и К. Ж. П., починала на 15.11.2007 г..

Молителят се позовава на новооткрито обстоятелство – предходно дело за съдебна делба между наследниците на Ж. П. Г. за нивите му от 103.7 дка, внесени в ТКЗС, започнало под № 371/1957 г. на М. народен съд и продължило под № 190/1959 г. на С. народен съд, от което е видно, че Н. Ж. Г. е изкупил дяловете на майка си М. Ж. П. /договор от 21.07.1959 г./ и сестрите си К. /К./ Ж. П. /договор за спогодба от 17.11.1959 г./ и Д. Ж. П. /спогодба по протокол от съдебно заседание на 15.05.1961 г./ - от което следва, че по настоящото дело за съдебна делба могат да участват като съсобственици само наследниците на Н. Ж. Г..

Приложените към молбата за отмяна копия от документите по посоченото предходно делбено дело между наследниците на Ж. П. Г. установяват твърдените от молителя обстоятелства. Същите обаче не могат да обосноват исканата отмяна на влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата с оглед нейния предмет и същността на спора дали притежаваните и внесени в ТКЗС земи на общия наследодател Ж. П. Г. са съсобствени понастоящем на всички негови наследници или само на наследниците на сина му Н. Ж. Г..

Предмет на делбата са земеделски земи, които са били внесени в ТКЗС и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Към настоящия момент правото на собственост върху такива имоти може да се легитимира само с административен акт – решение на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността в лицето на конкретни правни субекти. Този административен акт има конститутивно действие, както по отношение обекта на правото на собственост, чиито граници индивидуализира, така и по отношение на лицата, които са носители на вещното право. Следователно с оглед правната природа на този административен акт и на самото производство по възстановяване на собствеността, правото на собственост преминава в патримониума на лицата, посочени в решението, от момента на влизането му в сила. ЗСПЗЗ урежда специален иск в чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за разрешаване на спора кое лице е било собственик на подлежащ на възстановяване по този закон имот към момента на обобществяване на земята. Като спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се квалифицира всеки спор за принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към миналия момент на образуване на ТКЗС, разрешаването на който е от значение за определяне субекта на реституцията по ЗСПЗЗ от ОСЗ. Влязлото в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ задължава административния орган ОЗС да постанови решение за възстановяване на собствеността на лицето, което разрешеният спор за материално право легитимира като правоимащо.

Делба на недвижими имоти е допустима само ако по делото е установено по категоричен начин, че тези имоти са съсобствени между съделителите. Когато предмет на делбата са земеделски земи, попадащи в предметния обхват на реституционното производство по ЗСПЗЗ, легитимацията на съсобствеността в делбеното производство може да стане само с влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост на ОСЗ. Делбеният съд не може да разглежда спорове, чиято правна квалификация е чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като не би могъл да приеме, че правото на собственост принадлежи на друг правен субект, без това право да е удостоверено с административното решение на ОЗС, а притежаваните преди възстановяване на собствеността права върху имоти, включени в блокове на ТКЗС не подлежат на делба по съдебен ред.

Следователно съединяването на спор, чиято квалификация е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и производство за съдебна делба на реституирани земеделски земи е недопустимо. При наличието на спор досежно обстоятелството кой е притежавал правото на собственост върху земеделските земи преди образуване на ТКЗС този спор следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ извън делбеното производство, като постановеното по този ред съдебно решение винаги се следва от решение на ОСЗ, с което правото на собственост се възстановява на лицето, за което съдът е приел, че е било собственик на имотите преди образуване на ТКЗС

Новооткритото обстоятелство, на което се позовава молителят – че поради извършени разпореждания в рамките на делбено дело преди възстановяване на собствеността, земеделските имоти са били собственост не на общия наследодател Ж. П. Г., а на сина му Н. Ж. Г. – по същество се свежда до спор с квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ дали възстановяването на собствеността следва да е на наследниците на Ж. П. Г. или на сина му Н. Ж. Г.. След като делбеният съд не може да разгледа този спор, то представените писмени доказателства се явяват неотносими към изхода на производството по допускане и извършването на делбата, основана на решенията на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски имоти на наследниците на Ж. П. Г..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № СД-02-06-925 от 1.04.2020 г. на Ж. Р. Н. чрез пълномощника му адвокат К. М. за отмяна на влезлите в сила решение № 65 от 7.07.2017 г. по гр.д. № 92/2016 г. на Районен съд-Гълъбово за допускане на съдебна делба, решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 297/2018 г. на Районен съд-Раднево и потвърждаващото го решение № 17 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 1441/2018 г. на Окръжен съд-Стара Загора за извършване на съдебна делба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: