Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2020

Идентифициране на недвижим имот по нотариален акт при делба

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Делото е за съдебна делба на наследствен двор. Спорът е дали нотариален акт от 1990 г., с който част от двора е продадена на една от наследничките и нейния съпруг, се отнася именно за процесното място въпреки разминавания в номера на парцела и квартала. Върховният касационен съд отменя решението на въззивния съд и признава сделката, като определя квотите в делбата с оглед на нея и включва съпруга като съделител.

Какво приема съдът

При несъответствие между номера на парцела или квартала и границите на имота в договора, действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД се извлича с предимство от описаните граници, съседните имоти и представените документи за собственост.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбаиндивидуализация на имоттълкуване на договорграници на имотсъпружеска имуществена общностнотариален акт

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

София, 19.05. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 1231/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

В. Д. Р. и Я. П. Р., чрез пълномощника си адв. Й. К. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 135 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 1493/2018 г. по допускане на делбата.

Ответниците по жалбата Д. Д. Г., М. К. К. и Д. К. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. Т. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответниците Б. П. Г. и В. И. Г., чрез пълномощника си Ю. М. също изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците по жалбата Р. П. А. и Л. Д. Ф. не изразяват становище по жалбата.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните във връзка с индивидуализацията на имота, предмет на договора, сключен с нот.акт № ...../1990г. Прието е, че е налице несъобразяване на мотивите на въззивния съд с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 8 по т.д.№ 2435/2016г. , от 19.01.2018г. , ІІ т.о., решение №323 по гр.д.№ 408/2011г., І г.о. и др.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, след обсъждане на доводите на страните, намира следното:

Производството е за делба във фазата по допускането. Спорът по делото е концентриран върху правата на съделителите по отношение на дворното място във връзка със зачитане респ.незачитане на правата по нот.акт № ..... н.д.№ ...../1990г. на Несебърския районен съд.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Несебърския районен съд № 79 от 11.05.2018 г. по гр.д.№ 734/2017 г. в обжалваната пред ВКС част, с която е допусната делба на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ..... при квоти: за Д. Д. Г., Л. Д. Ф. и В. Д. Р. по 1/5 ид.ч., за В. И. Г., Р. П. А. и Б. П. Г. по 1/15 ид.ч. и за М. К. К. и Д. К. Г. по 1/10 ид.ч., като от кръга на съделителите е изключен Я. П. Р..

В частта, с която е допусната делба между същите съделители и при същите квоти на построените в имота сгради, първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна проверка и е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че страните по делото като наследници Д. Г. Г. са съсобственици на процесното дворно място. Приел е също, че разпореждането с договора за продажба, обективиран в нот. акт № ...., том ...., нот. д. № ..... от 11.10.1990 г. на Несебърския районен съд от общите наследодатели в полза на дъщеря им В. Д. Р. по време на брака й с Я. П. Р. за 250/430 ид. части , не се отнася за делбения имот. Изводът е мотивиран с констатациите на вещото лице, че въпреки многото си изменения през годините, процесният имот никога не е бил с площ 430 кв.м., по никой от действащите планове на [населено място] не е попадал в кв. ..... и не става ясно към кой момент имотът е бил парцел ..... – ....., по какъвто начин е описан в нотариалния акт от 1990 г. Представеното съдебно решение по иска по чл. 32, ал.2 ЗС, като постановено в производство по спорна съдебна администрация не е зачетено , тъй като с него не се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота. По тези съображения въззивният съд е заключил, че ответницата В. Д. Р. не е придобила заедно със съпруга си 250 кв.м. ид. части от процесното дворно място, каквито са нейните твърдения и правата на съделителите в съсобствеността са определени правилно от районния съд въз основа на правата им при наследяване по закон.

В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи по установяване на предмета на нот.акт № ...../1990г. Посочва се, че недвижимите имоти се индивидуализират преди всичко с местонахождението и границите като при тълкуване на нотариалния акт съдът е следвало да обсъди подробно констатациите на изслушаната експертиза , която е проследила във времето трансформациите на делбения имот от 1948г. до сега.

Както е констатирано в определението за допускане на касационното обжалване, при разглеждане на въззивната жалба въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС по приложението на чл. 235 и 269 ГПК за съдържанието на мотивите на въззивното решение . Следователно допуснато е нарушение на процесуалните правила , което е основание по чл. 281 ал.1 Т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и разрешаване на спора от касационната инстанция, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд.

Предявен е иск от Д. Д. Г., М. К. К. и Д. К. Г. против В. Д. Р. , В. И. Г. , Р. П. А. , Б. П. Г. и Л. Д. Ф. на недвижимо имущество, останало в наследство след смъртта на Д. Г. Г., починал на 07.08.1991г.

Съделителите Д. Д. Г. , Л. Д. Ф. и В. Д. Р. са негови деца, В. И. Г. , Р. П. А., Б. П. Г. са наследници на починалия след наследодателя негов син П. Д. Г., а М. К. К. и Д. К. Г. са наследници на сина му К. Д. Г..

Предмет на делбата са земя и сгради в [населено място], [община], Бургаска област, на [улица] като производството пред ВКС е висящо само за правата на съделителите върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ..... , с площ от 912 кв.м. по КККР на [населено място], [община], за което е отреден УПИ ......- ..... кв. ..... .

По отношение на делбата на мястото, ответницата В. Д. Р. е възразила, че квотите за него не са като при наследяване по закон, защото наследодателите приживе са й прехвърлили възмездно по време на брака й с Я. П. Р. с нот.акт № ...../11.10.1990г. на Несебърски районен съдия 250/430 кв.м. ид.ч. от дворното място. Съделителката е поискала да се отчете тази сделка при определяне на дела й от съсобствеността като делбата на дворното място се допусне и с участието на съпруга й поради придобитата част по възмездна сделка в режим на съпружеска имуществена общност. При тези доводи в отговора на исковата молба, първоинстанционният съд е конституирал като задължителен другар – съделител само по отношение на земята и съпруга на В. Д. Р. - Я. П. Р., който е подал писмен отговор, идентичен по съдържание с този на съпругата му.

Претенциите на В. Д. Р. и Я. П. Р. са оспорени от останалите съделители.

Не е спорно по делото и така е допусната делбата на постройките в процесното дворно място, че наследствените права на съделителите , са както следва:

по 1/5 идеална част на основание чл.5 ал.1 ЗН за всяко от живите деца на наследодателя /той е имал пет деца/- Д. Д. Г. , Л. Д. Ф. , В. Д. Р..

по 1/15 за тримата наследника на починалия син П. Д. Г. на основание чл.5 ал.1 е чл.9 ал.1 ЗН - съпруга В. И. Г. и дъщери Р. П. А., Б. П. Г..

по 1/10 за М. К. К. и Д. К. Г. като наследници на сина на общия наследодател К. Д. Г. на основание чл.5 ал.1 ЗН.

Съгласно заключението на вещото лице М.Г., притежаваното от наследодателя дворно място във времето е било предмет на множество регулационни промени, като към момента съставлява УПИ ......-..... в кв. ..... по плана на [населено място], заснето по КККР на [населено място], [община] с идентификатор ..... и е с площ 912 кв.м.

С нот.акт № ....., том ....., нот.дело № ..... от 11.Х.1990г. на Несебърския районен съдия, съпрузите Д. Г. Г. и Л. А. Г. са продали на дъщеря си В. Д. Р.: 250/430 кв.м./ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо парцел III-..... в кв. ..... по плана на [населено място], без изградената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., която остава изключителна собственост на продавачите, при граници на парцела: от двете страни - улици, П. Д. Г. и парцел I-общински.

Според заключението на вещото лице М. Г., действащият ЗРП на [населено място] е добрен със заповед № 63 през 1988г. като имотът на Д. Г. Г. е заснет с пл.№ ..... кв. ..... въз основа на нот.акт № ...../1948г. Съобразно регулационните предвиждания първоначално върху част от този имот попада улица като номера на квартала и парцелите не се разчитат на плана, а в разписния списък е записан кв. ..... . Впоследствие улицата е отпаднала /зачертана е върху плана без данни кога е станало това/. В действащия план не може да се установи местоположението на имот с номерация III- ..... в кв. ..... , който е описан в нот.акт № ...../1990г. Вещото лице е категорично, че предмет на продажбата по този нот.акт е част от имота, който е придобил наследодателят на страните по спогодбата от 1967г. Към заключението е приложена скица /приложение №5/ за частично изменение на плана за кв. ..... като се осигурява достъп до съществуващата църква в парцел ..... кв. ....., посочен в нот.акт като граница на прехвърления имот в нот.акт № ...../1990г. като на тази скица е изчертана част от парцел III—....., но в кв. ..... . Вещото лице е установило, че на плана има множество опълнителни изменения, включително и нерегламентирани. В обясненията си в съдебното заседание то е потвърдило, че по описаните в нотариалния акт граници , продаденият имот съответства на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и установената по приложението й съдебна практика на ВКС – /срв напр. решение № 231 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2017 г., IV г. о. и цитираните в него/ разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси действителната, обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът може да изследва и обкръжаващите го факти - обстоятелствата, при които е сключен ; поведението на страните преди и след сключването му и др. При тълкуването на договора , предмет на нот.акт № ...../1990г., съобразно тази съдебна практика, Върховният касационен съд съобрази следното: Описаните в нотариалния акт документи, представени при изповядване на сделката – нот.акт № ...../1948г., протокол за делба от Поморийския райнен съд от 03.05.1967г. се отнасят както е изяснило вещото лице за парцел Х.-..... кв. ..... . Прехвърляйки собствеността на идеална част от дворното място, продавачите изрично са посочили, че си запазват собствеността на двуетажната жилищна сграда с площ от 72 кв.м., за която е безспорно установено по делото, че попада в делбения имот. Същевременно вещото лице с категоричност установява, че границите на имота съвпадат с този, получен по делбата от 1967г. От тези факти се налага извод, че е налице несъответствие между посочените в нотариалния акт граници на имота от една страна и номера на парцела и номера на квартала по плана / номера на имота съвпада/. Това противоречие следва да се отстрани чрез тълкуване на договора по критериите на чл.20 ЗЗД. При тълкуването на волята на договарящите следва да бъде отдадено предимство на описаните граници на имота, които го идентифицират с процесния. Няма основание да се приеме, че е прехвърлен друг или несъществуващ имот, щом като продавачите са представили легитимационни документи за процесния имот и издадена въз основа на тях скица от общината, въз основа на които нотариусът е проверил собствеността. Обратният извод се основава на формално тълкуване, чрез което се пренебрегват целите на чл. 20 ЗЗД да бъде издирена действителната обща воля на страните.

С оглед на изложеното изводът на въззивния съд, че нот.акт № ...../1990г. не се отнася за процесния имот е постановен в нарушение на чл.20 ЗЗД и е незаконосъобразен, а оттам е незаконосъобразно и въззивното решение в обжалваната част , в което са определени съсобствениците на дворното място и техните квоти. Решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и да се постанови друго от касационната инстанция.

При зачитане на извършената продажба по нот.акт № ...../1990г., правата на съделителката В. Д. Р. от делбения имот са 27.40% в съпружеска имуществена общност с Я. П. Р. на основание чл. 21 ал.1 СК. Останалата част от имота - 72.60% е била в наследството при откриването му и всяко от децата на наследодателя е придобило по 1/5 ид.ч. или 14.52%. , колкото е квотата на съделителите Д. Д. Г. , Л. Д. Ф. , В. Д. Р..

След смъртта на сина П. Д. Г. неговите наследници по закон – съпруга и две деца В. И. Г. и дъщери Р. П. А., Б. П. Г. имат квота 4.84%.

Квотата на наследниците на сина К. Д. Г. - М. К. К. и Д. К. Г. е 7.26%.

При тези квоти следва да се допусне делбата на мястото, което представлява урегулиран поземлен имот Х.-..... кв. ..... по плана на [населено място], [община].

На основание чл. 78 ал.1 ГПК на касаторите следва да се присъдят разноските за въззивната и касационната инстанция в размер общо на 3200 лв. /630 лв. за въззивната инстанция и 2570лв. за касационната инстанция/ по представените списъци.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 135 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 1493/2018 г., с което е потвърдено решението на Несебърския районен съд № 79 от 11.05.2018 г. по гр.д. № 734/2017 г. в обжалваната част, в която Я. П. Р. е изключен от делбата на дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], [община] , одобрени през 2008г., както и в частта, в която са определени правата на съделителите за посоченото дворно място и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на дворното място, представляващо имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], [община], одобрени през 2008г., за което е отреден УПИ Х.-..... кв. ..... по плана на селото, между съделителите Д. Д. Г. , Л. Д. Ф. , В. Д. Р., В. И. Г., Р. П. А., Б. П. Г., В. И. Г., Р. П. А., Б. П. Г. и Я. П. Р..

ОПРЕДЕЛЯ следните квоти, при които да се извърши делбата на дворното място:

27.40% общо за В. Д. Р. и Я. П. Р. в съпружеска имуществена общност.

по 14.52%. за Д. Д. Г. , Л. Д. Ф. , В. Д. Р.

по 7.26% за М. К. К. и Д. К. Г.

по 4.84% за В. И. Г. , Р. П. А., Б. П. Г.

Връща делото на Несебърския районен съд за извършване на делбата.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 01 Февруари 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.