Намаляване на обезщетение за незаконно наказателно обвинение по чл. 172а НК

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 598

гр.София, 17.10.2024 година

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Кристина Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Максимова гр.д. № 276 по описа за 2024 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по повод касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1271 от 14.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 482 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 24 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6260/2021 на Софийски градски съд, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. В. Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 6, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от повдигнато и подържано обвинение за престъпление по чл. 172а от НК, за което ищецът е оправдан с Присъда от 23.10.2017 г., постановена по НОХД №22278/2013 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението на САС в тази част е неправилно. Твърди се, че така присъденият размер на обезщетението, което следва да получи ищеца Ц. В. Д. за претърпените неимуществени вреди от воденото незаконно производство, е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от него. Касаторът моли съда да отмени частично решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и да намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца Ц. В. Д. и с оглед принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

В отговора си по касационната жалба Ц. В. Д., чрез своя процесуален представител адвокат Х. Т. Х. от САК, оспорва касационната жалба по съображения, че в решението на въззивния съд са обсъдени и преценени всички сочени в съдебното производство от страните и реално установени по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. Моли решението да бъде оставено в сила в така обжалваната от Прокуратурата на Република България част.

С определение № 3059 от 17.06.2024 година на ВКС, IV г. о., е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 24 от 04.01.2023 г. по гр.д. № 6260/2021 г. на СГС, с което е уважен частично иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за точното приложение на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно наказателно преследване.

В съдебно заседание жалбоподателят Прокуратурата на Република България, процесуален субституент на държавата, чрез процесуалния си представител прокурор А., поддържа касационната жалба и излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение и моли за неговата частична отмяна.

Ответната по касационната жалба страна Ц. В. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Х. от САК, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, приема следното:

В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

В ТР № 1/2022 година на ОСГК на ВКС по поставения правен въпрос се отбелязва още, че обезщетението за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство, каквото твърдение има в настоящата искова молба, може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право като съдът е длъжен изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.

В практиката на ВКС е прието също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

С оглед отговора на поставения въпрос и по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

С решение № 1271 от 14.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 482 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд, въззивният съд е потвърдил решение № 24 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6260/2021 на Софийски градски съд, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. В. Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от повдигнато и подържано обвинение за престъпление по чл. 172а от НК, за което ищецът е оправдан с Присъда от 23.10.2017 г., постановена по НОХД №22278/2013 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е установено, че на 03.10.2011 г. в офиса на фирмата на ищеца Ц. В. Д. е извършена проверка, при която с протокол за доброволно предаване ищецът е предал на разследващите персонален компютър и лаптоп. На 04.07.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.172а, ал.1 от НК за това, че на 03.10.2011 г., в [населено място], [улица], в магазин на фирма „Глобъл Систем Сълюшън“ ООД е възпроизвел /инсталирал и съхранил в паметта на настолна асемблирана компютърна система/ и разпространил /предоставил за продажба на клиент - А. К. К./ обект на авторско право - компютърни програми - Windows 7 Ultimate, Microsoft Office Professional Edition 2003, без необходимото по закон /Закон за авторското право и сродните му права/ съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Била наложена мярка за неотклонение „подписка“. По образуваното НОХД № 22278/2013 г. на СРС след проведени 13 съдебни заседания с участие на ищеца, на 23.10.2017 г. е постановена оправдателна присъда. По подаден срещу присъдата протест делото е изпратено в СГС, който прекратил производството и върнал делото на СРС за отстраняване нередовности на протеста. С разпореждане от 03.06.2019 г. въззивният протест е върнат, а оправдателната присъда е влязла в сила на 26.06.2019 г. Според приетото от въззивния съд от свидетелските показания се установява, че ищецът бил притеснен и уплашен от воденото срещу него наказателно производство, станал раздразнителен, получавал паник атаки. Работата му намаляла, наложило се да затвори магазина. Въззивният съд е отчел,

че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК); продължителността на наказателното преследване - производството срещу ищеца е продължило около седем години и осем месеца; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда (най-леката мярка за неотклонение „подписка“), както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения. Според въззивния съд установените при ищеца душевни страдания и неудобства са в рамките на обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в престъпление. В мотивите си съдът още е приел, че наказателното производство е продължило извън разумния срок и че ищецът е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди, които следва да се обезщетят чрез заплащане на сумата 10 000 лева.

Съдът, като разгледа касационната жалба на Прокуратурата срещу допуснатата до обжалване осъдителна част на въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд не е изложил необходимите мотиви и не е изяснил значението на установените по делото релевантни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищеца за престъплението по чл. 172а от НК. Не е отчетено и относителното значение на онези установени по делото обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението, а именно: на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, обвинението не е разгласявано в медиите, по причина на незаконното обвинение ищецът не е останал без работа, тъй като същият е управител на търговско дружество „Коради-07“ ЕООД, обвинението не се е отразило на семейните му и приятелски отношения. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е продължило извън разумния срок без да отчете, че в периода след постановяване на оправдателната присъда (23.10.2017 г.) до влизането й в сила (26.06.2019 г.) ищецът не е участвал в процесуални действия.

Изводът, че искът за обезщетение на неимуществените вреди е доказан по основание, произтича от задължителната сила на влязлата в сила на 26.06.2019 г. присъда, с която ищецът е оправдан за престъплението по чл. 172а НК (чл. 300 ГПК). Всяко незаконно обвинение засяга неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице, но понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на онези конкретно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение и които съдът следва да определи обезщетението по справедливост.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението:

Първо, към момента на привличането като обвиняем за престъплението по чл. 172а НК – „Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право“ ищецът е на 26 години, с чисто съдебно минало и в началото на своята трудова заетост.

Второ, в по-късен момент ищецът е бил диагностициран с „паническо разстройство“ и според вещото лице, чието заключение е изслушано по делото, би могло да се приеме, че така възникналото паническо разстройство има пряка връзка със стреса, който ищецът е преживял по време на наказателното производство.

Трето, обвинението срещу ищеца било за това, че бил инсталирал и съхранил в паметта на настолна асемблирана компютърна система и разпространил /предоставил за продажба на клиент/ обект на авторско право - компютърни програми -„Windows 7 Ultimate“, с носител на авторското право „Microsoft Corporation“ без необходимото по закон съгласие. Така повдигнатото обвинение е било свързано с пряката търговска дейност на ищеца, поради което са налице данни за отлив на клиенти и затваряне на магазина, в който ищецът е бил управител.

По делото са установени и следните обстоятелства, налагащи по-нисък размер на обезщетението:

Първо, на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Второ, обвинението е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева – т.е. не е тежко по смисъла на НК.

Трето, ищецът е бил управител на търговско дружество и макар след повдигнатото обвинение работата му да е намаляла и да се е наложило да затвори магазина, който управлявал, то може да се приеме, че не е бил лишен от възможност да развива сходна или друга търговска дейност и да си осигурява доходи от нея.

Четвърто, незаконното обвинение не е рефлектирало върху семейните и приятелските отношения на ищеца. През обсъждания период ищецът е сключил граждански брак и му се е родило дете – две щастливи за всеки млад човек събития, което показва, че незаконното обвинение не се е отразило силно негативно на живота му в тая област.

Пето, наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок. В настоящото производство ищецът е претендирал неимуществени вреди от бавно правосъдие – твърди, че наказателното производство е било продължително и извън рамките на разумния срок. С оглед посоченото по горе разрешение, дадено от ОСГК на ВКС в ТР № 1/2022 година, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ, включва и неимуществените вреди при нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, то установеният по настоящото делото факт за разумна продължителност на наказателното производство, проведено спрямо ищеца, обуславя и извода за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Що се отнася до наведения довод, че в съдебната фаза пред СРС са проведени 13 съдебни заседания, следва да се отбележи, че причината за този брой съдебни заседания се дължи на неявяване или неоткриване на свидетели, които е следвало да дадат показания пред съда. Делото е било ритмично насрочвано и е приключило с постановяване на оправдателна присъда на 23.10.2017 година.

Шесто, периодът след постановяване на оправдателната присъда до влизането й в сила на 26.06.2019 г. е период от една година и осем месеца, през който ищецът не е бил ангажиран в процесуални действия; бил е вече оправдан на първа инстанция и несъмнено през този период силата и интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е в по-ниска степен отколкото преди постановяване на оправдателната присъда.

Седмо, обвинението не е отразено в медиите.

При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите към влязлата в сила оправдателна присъда), настоящият състав определя сумата 7 000 лв. за справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2019 г. до окончателното й изплащане. С оглед крайния изход от делото касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение в посочения по-горе смисъл.

По таксите и разноските.

При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в тези части. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът дължи да възстанови на ищеца сумата от 10 лв. – таксата по първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото искът е частично основателен, както и сумата от 37.33 лева разноски за експертиза, а на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ сумата от 262.45 лева за първа инстанция; сумата от 93.33 лева за въззивната инстанция, сумата от 121.29 лева за касационната инстанция – част от адвокатското възнаграждение за представителството пред съответната инстанция според съотношението на основателната към неоснователната част от иска. Дължимата сума за разноски в производството, която следва да се присъди в полза на ищеца, възлиза общо на сумата от 524.40 лева.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1271 от 14.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 482 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв. до сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., както и в частта по таксите и разноските в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. В. Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 6 срещу Прокуратурата на Република България, иск с правна квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ само за разликата над 7 000 /седем хиляди/ лв. до 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 172а НК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която този иск е уважен до сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. В. Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 6 на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 524.40 лв. такси и разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.