Недопустимо изменение на иск чрез уточняваща молба във въззивната инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * допустимост на иск * строително-монтажни работи

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. София, 14.01.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1605 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 882 от 19.03.2025 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Варна въззивно решение № № 193 от 26.02.2024 г. по в. гр. д. № 1803/2023 г. в частта , с която след частична отмяна на решение № 2319 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 10310/2022 г. на Районен съд - Варна е осъден Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ да заплати на „Стамина БГ“ ЕООД на основание чл.79 ЗЗД сумата 5 634 лв. - стойност на извършени СМР и доставено фитнес оборудване по т.VІ.16, 18 и 19 и по т. ХІ.1, 2, 3 и 9 от съставен на 01.11.2019 г. приемо - предавателен протокол № 1 обр.19 по сключен в полза на Академия на МВР договор от 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2022 г., до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 497.72 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до 01.08.2022 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълните предявени размери от 24 930 лв. и 6 931.93 лв., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3 ГПК. Решенията са постановени при участие на Академия на МВР в качеството на подпомагаща страна на ответника Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

В касационната жалба на Академия на МВР със седалище в [населено място], подадена чрез процесуален представител юрисконсулт, се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част, евентуално - за отмяната му като неправилно, с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.214 ГПК въззивният съд е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск по чл.79 ЗЗД, извършено под формата на уточнение на исковата молба, и е уважил частично иска въз основа на нововъведени фактически твърдения (основания) за дължимост на претендираната сума. Според касатора, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил изрично, че търсената сума в размер на 24 930 лв. с ДДС представлява дължим и неплатен остатък от стойността на извършени, но неприети и оспорени от третото ползващо се лице (Академия на МВР) работи по позиция VІІІ от количествено - стойностната сметка и офертата на изпълнителя по договора от 02.08.2019 г., а впоследствие, изпълнявайки указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба, е представил справка - уточнение, в която освен работите по позиция VІІІ, е включил и част от дейности по позиции № VІ „Обект фитнес зала“ и ХІ „Фитнес оборудване“, които не са част от предявената за защита искова претенция, но тяхната стойност формира присъдената с обжалваната част от решението сума в размер на 5 634 лв. Като основания за неправилност на решението се поддържат съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.214 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за настъпил падеж на задължението за плащане на присъдената на основание чл.79 ЗЗД парична сума.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Стамина БГ“ ЕООД - чрез процесуален представител адвокат, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на въззивното решение в сила в обжалваната с нея част.

Подпомаганата страна - ответник по предявените искове, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ със седалище в [населено място] не е заявила становище във връзка с подадената жалба.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка по реда на чл.290 ГПК на процесуалната допустимост на постановеното от Окръжен съд - Варна въззивно решение в обжалваната от Академия на МВР част.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

Производството по т. д. № 10310/2022 г. е образувано пред Районен съд - Варна по повод подаден от „Стамина БГ“ ЕООД искова молба, с която са предявени осъдителни искове срещу Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ за заплащане на сумите 24 930 лв. с ДДС - дължимо възнаграждение за извършени и приети СМР, възложени със сключен в полза на трето лице (Академия на МВР) договор от 02.08.2019 г., и 6 931 лв. - обезщетение за забава върху неплатеното в срок възнаграждение за периода от 04.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба (02.08.2022 г.). В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е изпълнил в пълен обем всички възложени с договора работи и е предал на ответника резултата от изпълнението, но с констативен протокол от 06.01.2020 г. комисия в състав от представители на Академия на МВР установила теч на покрива над спортните зали и пропуски при изпълнението на част от работите, поради което предложила да не се приемат работите по позиция VІІІ от количествено - стойностната сметка. Въпреки възраженията на изпълнителя, че течът и констатираните пропуски не се дължат на неточно изпълнение от негова страна, ответникът - възложител и третото ползващо се лице приели само част от извършените СМР, отразени в съставения констативен протокол - акт обр.19 от 01.11.2019 г., и отказали да приемат „процесното СМР на бетонен покрив“, както и да заплатят дължимата за неприетите СМР част от уговореното възнаграждение в размер на 24 930 лв. с ДДС.

Първоинстанционният съд е преценил, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК и е предоставил възможност на ищеца да конкретизира възложените с договора СМР, по отношение на които са установени недостатъци и за които се претендира плащане с предявения иск. В изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е депозирал молба - уточнение от 29.08.2022 г., в която е посочил, че възложените работи са индивидуализирани в количествено - стойностна сметка и оферта към договора, а изпълнените работи са отразени в съставен от него протокол № 1 - акт обр.19 с дата 01.11.2019 г., като предмет на спора по делото е „изработеното в изпълнение на т.8 „Бетонов покрив над спортни зали“ от количествено - стойностната сметка и съответно от акт обр.19, за което е налице неприемане на извършените СМР от възложителя - ответник, респ. отказ да се заплати стойността на извършените СМР по тази позиция)“. В т.2 на молбата е уточнено, че за извършените в изпълнение на договора работи е издадена фактура № 85/04.11.2019 г., по която има частични плащания и остава незаплатена сума в размер на претендираните 24 930 лв. с ДДС.

С решение от 26.06.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „Стамина БГ“ ЕООД искове, след като е достигнал до извод, че в изпълнение на сключения в полза на Академия на МВР договор от 02.08.2019 г. ищецът е извършил некачествени СМР, отразени в позиция VІІІ от количествено - стойностната сметка и съставения протокол № 1 - акт обр.19, които не са годни за предвиденото в договора предназначение и не са приети от ответника - възложител; Поради неточното изпълнение на договора ищецът е неизправна страна и релевираното от ответника възражение по чл.90 ЗЗД е основателно, респ. искът за заплащане на възнаграждение за некачествено извършените СМР, както и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, са неоснователни.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца „Стамина БГ“ ЕООД, Окръжен съд - Варна е отменил частично решението на първоинстанционния съд, уважил е предявените от жалбоподателя искове до размер на сумите 5 634 лв. и 1 479.72 лв. и е потвърдил решението в частта за отхвърляне на исковете за разликите до пълните предявени размери.

Преди да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд е предприел процесуални действия по чл.129, ал.2 ГПК като е указал на дружеството - ищец да уточни как е формирана по пера претендираната с главния иск сума и да посочи поотделно вид и единична стойност на всяка една работа от количествено - стойностната сметка, за която се претендира възнаграждение като част от общо заявената парична сума. В срока за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е представил молба - уточнение от 09.10.2023 г., в която е заявил, че начинът на формиране на исковата претенция по главния иск е отразен в приложена към молбата справка. Според съдържанието на справката сумата 24 930 лв. с ДДС представлява сбор от стойността на извършени СМР, отразени по вид, количество и единична цена в позиции VІІІ „Бетонов покрив над спортни зали“, VІ „Обекти Фитнес зала“ и ХІ „Фитнес оборудване“. Въззивният съд е преценил, че са отстранени нередовностите на исковата молба, без да се произнесе по възражението на подпомагащата страна Академия на МВР, че под формата на уточнение на исковата молба ищецът въвежда допълнителни искови претенции за заплащане на СМР по позиции VІ и ХІ, които не са заявени при завеждане на делото.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със сключения на 02.08.2019 г. договор ответникът Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, в изпълнение на анекс към споразумение за сътрудничество с Академия на МВР от 2014 г., е възложил на ищеца „Стамина БГ“ ЕООД да извърши в полза на Академия на МВР строително - монтажни работи във физкултурен салон с прилежащи две съблекални и коридор, тоалетна - баня, фитнес зала и прилежащи към нея съблекалня и тоалетна, бетонов покрив над физкултурния салон, доставка на обзавеждане и подобряване на образователната инфраструктура на Академия на МВР. Видовете, количеството и стойността на възложените работи са посочени в количествено - стойностна сметка към договора, а извършените работи са отразени от ищеца в протокол № 1 - акт обр.19 от 01.11.2019 г., като част от тяхната стойност, възлизаща на претендираната по делото сума, не е заплатена от ответника. Според заключението на назначената от първата инстанция съдебнотехническа експертиза, видовете СМР по позиция № VІІІ, т. 10 и т.11 от количествено стойностната сметка и акт обр.19 са изпълнени частично и не са постигнали целта си, а останалите работи са изпълнени некачествено, без влагане на необходими материали и без поправяне на компрометирани участъци; Като краен резултат вследствие на извършения ремонт не са отстранени течовете в помещенията под покрива, включително по причина, че предложените в офертата на изпълнителя работи като вид и обем не са били целесъобразни и подходящи.

Съобразявайки фактите по делото и направеното от ищеца уточнение на исковата молба, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно сключен договор за изработка, с който ищецът се е задължил на свой риск да изработи определен резултат съгласно поръчката на ответника срещу заплащане на уговорено възнаграждение за приетата работа, като в предмета на договора е включена и доставка на фитнес оборудване. Посочил е, че според уточнението на исковата претенция част от претендираната с главния иск сума в размер на 5 634 лв. не е за извършени СМР по позиция VІІІ от приемо - предавателния протокол обр.19, касаеща бетонов покрив над спортни зали, а се отнася до дейности по позиции VІ.16, 18 и 19 в Обект „Фитнес зала“ и ХІ.1, 2 и 3 „Фитнес оборудване“. С мотив, че в хода на процеса, включително след уточняване на исковата молба, ответникът е оспорил само точното изпълнение на работите по позиция VІІІ и не е навел възражения срещу точното изпълнение на договора в частта относно останалите позиции в приемо - предавателния протокол, в т. ч. и тези под № № VІ и ХІ, въззивният съд се е произнесъл, че „са налице всички предпоставки за дължимост към изпълнителя на сумата 5 634 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършени СМР и доставено оборудване по т.VІ.16, 18 и 19 и по т. ХІ.1, 2 и 3 от съставен приемо - предавателен протокол № 1 - обр.19 от 01.11.2019 г. по договора от 02.08.2019 г.“.. В съответствие с така направения извод, след като е отменил частично решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е осъдил Варненски университет „Черноризец“ Храбър да заплати на „Стамина БГ“ ЕООД сумата 5 634 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдената сума за периода 22.11.2019 г. до 01.08.2022 г. в размер на 1 497.72 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери от 24 930 лв. и 6 931.93 лв., след като е прието, че ответникът не дължи стойността на работите по позиция VІІІ от протокола обр.19 (19 296 лв.), тъй като същите са изпълнени с недостатъци и са негодни за обикновеното и за предвиденото в договора предназначение по смисъла на чл.261, ал.1 ЗЗД - отстраняване на течове в помещенията под покрива на сградата.

Решението на Окръжен съд - Варна е процесуално недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част по следните съображения :

Предметът на спора, с разглеждането на който е бил сезиран първоинстанционният съд, е очертан с подадената от „Стамина БГ“ ЕООД искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения за неоснователен отказ на ответника - възложител да приеме извършени в изпълнение на сключения в полза на Академия на МВР договор от 02.08.2019 г., отразени в позиция VІІІ от количествено - стойностна сметка към договора, и да заплати тяхната стойност, възлизаща на сумата 24 930 лв. с ДДС. Навел е и твърдения, че за цялостното изпълнение по договора е съставен приемо - предавателен протокол № 1 - обр.19 от 01.11.2019 г., като ответникът е приел за извършени всички фигуриращи в протокола работи с изключение на „процесното СМР на бетонов покрив“, т. е. на работите по позиция VІІІ от количествено - стойностната сметка. В петитума на исковата молба ищецът е формулирал искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 24 930 лв. с ДДС, представляваща „извършени СМР по посочения в обстоятелствената част на исковата молба договор“. По реда на чл.129, ал.2 ГПК, в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът е уточнил исковата молба като ясно и точно е заявил, че предмет на спора е „изработеното в изпълнение на т.8 „Бетонов покрив над спортни зали“ от количествено - стойностната сметка и акт обр.19“, което е останало неприето от страна на възложителя и за което е отказано плащане на сумата 24 930 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършените СМР „по тази позиция“. В позиция VІІІ от приложената към исковата молба количествено - стойностна сметка, озаглавена „Бетонов покрив над спортни зали“, са включени 13 пункта, всеки от който съдържа описание на конкретен вид дейности и СМР с посочване на тяхната единична цена, количество и обща стойност без ДДС; Общата стойност на работите по позиция VІІІ възлиза на 16 080 лв. без ДДС, съответно 19 296 лв. с ДДС. Съставеният на 01.11.2020 г. приемо - продавателен протокол обр.19, подписан от представител на възложителя със забележка „Не приемам извършени СМР по обект VІІІ Бетонов покрив над спортни зали, не съм съгласен с разплащането на същите в размер на 20 820 лв. без ДДС или 24 930 лв. с ДДС“, включва в позиция VІІІ идентични на визираните в позиция VІІІ от количествено - стойностната сметка работи и дейности. С извършеното по реда на чл.129, ал.2 ГПК уточнение исковата молба е приведена в съответствие с изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и са отстранени неяснотите във фактическото основание на главния иск, с който ищецът е претендирал заплащане на част от отразената в позиция VІІІ на протокола сума, а именно - 24 930 лв. с ДДС. От уточнението следва категоричен извод, че с предявения иск, квалифициран впоследствие с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, представляваща стойност на извършени в изпълнение на договора от 02.08.2019 г., но неприети СМР по позиция VІІІ от протокола. Други работи и дейности, възложени с договора и включени в протокола, не са претендирани и не са въвеждани като част от предмета на спора нито с първоначалната искова молба, нито по реда на чл.129, ал.2 ГПК чрез отстраняване на нередовности в нейното съдържание. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, за инстанциите по същество е възникнало задължение да се произнесат по исковете - главен и акцесорен, в рамките на сезирането с исковата молба и на предявеното с нея основание, конкретизирано от ищеца съобразно предвидената в чл.129, ал.2 ГПК процесуална възможност.

Неправилна е преценката на въззивния съд, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени от първоинстанционния съд и че е необходимо повторно провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК. В резултат на неправилната преценка за наличие на предпоставките по чл.129, ал.2 ГПК въззивният съд е указал на ищеца да уточни как е формирана исковата претенция за сумата 24 930 лв., а в изпълнение на дадените указания ищецът е подменил частично основанието (по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК) на първоначално предявения и разгледан от първата инстанция главен иск, като е въвел в предмета на спора изцяло нови претенции за заплащане стойността на други дейности, отразени в позиция VІ „Обект Фитнес зала“ от количествено - стойностната сметка и протокола - обр.19 (подмяна на плоскости по тавана на залата, демонтаж на стари, доставка и монтаж на нови осветителни тела с фотоклетка и подмяна на плоскости по тавана в съблекалнята на залата), и на стойността на доставено фитнес оборудване, описано в позиция ХІ. Общата стойност на посочените задължения по позиции VІ и ХІ е 5 634 лв., за която сума въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Разликата от 19 296 лв., за която искът е отхвърлен, кореспондира със стойността на включените в позиция VІІІ от протокола - обр.19 СМР, които формират надлежно въведения предмет на спора по този иск. Основателно е оплакването в касационната жалба, че под формата на уточнение на исковата молба ищецът е изменил недопустимо основанието на предявения иск, въвеждайки в предмета на спора нова претенция за заплащане на дейности по позиция VІ и на доставено фитнес оборудване по позиция ХІ, а въззивният съд е нарушил съществено разпоредбата на чл.214 ГПК като е приел изменението за допустимо и е уважил иска за сумата 5 634 лв., представляваща стойност на недопустимо претендираните работи и оборудване. Произнасяйки се по недопустимо изменения иск, въззивният съд е постановил частично недопустимо решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 634 лв., заедно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази сума и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения решението на Окръжен съд - Варна следва да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната от Академия на МВР осъдителна част и производството по делото да бъде прекратено в тази част на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Поради констатираната недопустимост на решението не следва да се обсъждат поддържаните в касационната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 193 от 26.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1803/2023 г. на Окръжен съд - Варна, в частта , с която след частична отмяна на решение № 2319 от 26.06.2023 г. по гр. д. № 10310/2022 г. на Районен съд - Варна е осъден Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ да заплати на „Стамина БГ“ ЕООД на основание чл.79 ЗЗД сумата 5 634 лв., представляваща стойност на извършени СМР и доставено фитнес оборудване по позиции VІ.16, 18 и 19 и ХІ.1, 2, 3 и 9 от съставен на 01.11.2019 г. приемо - предавателен протокол № 1 - обр.19 по сключен в полза на Академия на МВР договор от 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2022 г., до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 497.72 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до 01.08.2022 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за производството пред първата и пред въззивната инстанции в размер общо на 1 300.91 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.

В останалата част решението по в. гр. д. № 1803/2023 г. на Окръжен съд - Варна е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Академия на МВР - [населено място], [улица], в качеството на подпомагаща страна на ответника по исковете Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :