Погасяване на правото на преминаване след публична продан на имота

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

София, 22.12. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №345 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№31667/25.10.2019г., подадена от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. чрез процесуалния им представител адв.П. К. П. от АК-В., срещу решение №921/23.07.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№524/2019г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл.109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №............. по КККР на [населено място], с номер по предходен план 1066 по плана на СО С., с площ от 1092кв.м., а по предходен документ за собственост – 1089кв.м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот №........... до границата на имот №..........., която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш. Х., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.109 ЗС иск бъде уважен, като ответниците бъдат осъдени да преустановят действията, пречещи на ползването на собствения на касаторите имот – ПИ №.......... по КККР на [населено място], изразяващи се в преминаване през южната част на имота до границата на имот №............. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

За неправилен считат извода на въззивния съд, че проведената публична продан не погасява учреденото след ипотекирането на имота сервитутно право, като поддържат, че този извод е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД. За неправилен считат извода, че сервитутът е противопоставим на третите лица като вписан преди образуване на изпълнителното дело и вписването на възбраната, като поддържат, че до изнасянето на имота на публична продан ответниците са имали валидно учредено право на преминаване, но след извършването ѝ по силата на изричната разпоредба на чл.175, ал.1 ЗЗД правото на преминаване се е погасило.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. С. и К. Й. С., чрез процесуалния си представител адвокат М. Ф. от АК-В., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №215/04.05.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, като е установено, че въззивният съд не е обсъдил съдържащите се в исковата молба и във въззивната жалба доводи, свързани с приложимостта на чл.175, ал.1 ЗЗД.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. са предявили срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл.109 ЗС иск за прекратяване на действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №.......... по КККР на [населено място], изразяващи се в преминаване през южната част и паркиране на автомобил в имота на границата на имот №............ Твърдят, че са собственици на ПИ ........... по силата на сделка, като праводателят им се легитимира като собственик на имота с постановление за възлагане – придобил е имота на публична продан, след като е бил ипотекиран от собствениците Й. Т. С., Т. М. С. и К. Й. С. за безпечаване на различни дългове. Заявяват, че им е известно, че в полза на ответниците С. с н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../18.12.2008г. е учредено право на преминаване върху ПИ ..........., но поддържат, че към настоящия момент това право не съществува, тъй като приложение намира разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД - правото на преминаване е учредено след като имотът е бил ипотекиран, а с изнасянето на имота на публична продан вещните права, уредени след първата ипотека, се погасяват.

В подадения отговор на исковата молба ответниците К. Й. С. и Т. М. С. оспорват правата на предявилите иска лица с твърдението, че процесната част от имот ... погрешно е включена в неговата площ, тъй като представлява общинска пътека. Поддържат, че преминаването през тази част се осъществява въз основа на учредено по силата на правна сделка сервитутно право, а в условията на евентуалност се позовават на придобивна давност върху сервитутното право от 1966г. и до настоящия момент.

С решението си, постановено на 13.12.2018г. по гр.д.№7829/2017г., първоинстанционният съд е осъдил ответниците да преустановят действията, пречещи на Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. да ползват собствения си ПИ №..........., изразяващи се в паркиране на автомобил в част от ПИ ........... на границата с ПИ ........... В тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд и доколкото срещу въззивното решение в тази част не е подадена касационна жалба, същото е влязло в сила.

Спорен по делото остава въпросът противопоставимо ли е на ищците претендираното от ответниците право на преминаване през южната част на ПИ ............

От фактическа страна по делото е установено следното: На 02.06.1966г. е съставен н.а.№..., с който Е. К. А. е призната за собственик по давност на недвижим имот-лозе-овощна градина от 2 дка в землището на [населено място], местност „С.“, при граници: С. Б., К. К., Б. С., Б. Ж., като впоследствие с н.а.№.../17.10.1966г. и н.а.№.../27.12.1966г. се е разпоредила изцяло с имота, като дарила на Г. М. Ц. лозе-овощна градина от 1 дка, при граници: С. В., Е. К. А., Б. С. и Б. Ж. и на В. М. Ц. дарила лозе-овощна градина от 1 дка, при граници: Г. М. Ц., Б. С. и К. К.. Според заключението на изслушаната по делото СТЕ по КП от 1956г. имотите с настоящи идентификатори ............. и ............. попадат в имоти с пл.№ .... и пл.№........., записани на Е. К., с обща площ от 2050кв.м, а по КП от 1973г. попадат в имот с пл.№........ с площ от 1145кв.м. и имот пл.№..... с площ от 928кв.м.

На 10.05.1999г. (н.а.№...) Г. М. Ц. и Е. Цв. Ц. са продали на Т. М. С. описания в н.а.№.../17.10.1966г. недвижим имот от 1000кв.м., съставляващ ПИ №2587, ведно с построената в него сграда, а на 04.09.2001г. /н.а.№.../ Я. Ст. Ц., М. Вл. Ц. и А. Вл. Ц. продават на К. Й. С. описания в н.а.№.../27.12.1966г. недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ №.... по плана на местност „С.“ с площ от 1000кв.м.

С декларация с нотариална заверка на подписите Г. М. Ц., като собственик на имот №..., Я. С. Ц. като собственик на имот №... и С. Д. Я. като собственик на имот №...., са заявили, че общият път, използван от тримата декларатори, устроен на кооперативни начала, със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра, е фиксиран в Общия регулационен план-скица на м.С. в отдел Архитектура и благоустройство-техническа служба на кметство „П.“, [населено място], който път се обслужва от две общи металико-мрежести врати. Нотариалната заверка на подписите на Г. М. Ц. и Я. С. Ц. е с дата 05.05.1999г., а на С. Д. Я. – с дата 11.05.1999г.

На 02.06.2004г. (н.а.№...) К. Й. С. и Т. М. С. са продали на сина си Й. Т. С. общо 120кв.м. ид.части от имот пл.№..., идентичен със стар имот пл.№... по плана на местност „С.“, а на 15.11.2006г. (н.а.№...) К. и Т. С. дарили на М. М. общо 80 кв.м. ид.части от имот №...., идентичен с имот пл.№..., а Й. Т. С. дарил на същото лице (М. М.) 1/3 от своите 120 кв.м. ид.части от същия имот.

Според заключението на изслушаната по делото СТЕ, по КП от 2000г. процесните имоти съвпадат с №... и №..., като са констатирани изменения в последния КП и отразени в него на основание заповеди, одобрени от кмета на район „П.“ (№РП-20911.08.2006г. и №РП-143/23.07.2007г.) - първоначално имот №... е бил с изменен номер на №...... и имот №..... е изменен с имотен №........, а впоследствие на №........

На 05.04.2005г. (н.а.№..........) за обезпечаване на предоставен на Й. Т. С. кредит, в полза на ипотекарния кредитор „Б. п. б.“ АД Й. Т. С., К. Й. С. и Т. М. С. са учредили ипотека върху място с площ от 1000кв.м., находящо се в [населено място], м.С., съставляващо ПИ №... по КП на местността, идентичен с имот №..., ведно с построената в това място двуетажна жилищна сграда. На 08.02.2006г. (н.а.№...) Й. Т. С., К. Й. С. и Т. М. С. са учредили върху същия имот втора ипотека отново в полза на ипотекарния кредитор „Б. п. б.“ АД за обезпечаване на задължението на „Д.“ Е., след което на 29.09.2006г. (н.а.№...) са учредили ипотека в полза на „Б. п. б.“ АД отново върху същия имот за обезпечаване на задължения на представляваното от Й. Т. С. дружество „Д.“.

По силата на договор за доброволна делба от 12.07.2007г. в дял на Й. Т. М. е поставен ПИ №..., идентичен с имот №..., като К. Й. С. и Т. М. С. са получили в дял вещното право на ползване, заедно и поотделно, пожизнено, върху ПИ ..., от което впоследствие са се отказали с декларация, вписана с акт №.../2008г.

На 18.12.2008г. (н.а.№...) Й. Т. С. учредява безвъзмездно в полза на К. Й. С., Т. М. С. и Й. Т. С. (т.е. и в своя полза) право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486кв.м. в южната част на имот №.......... по плана на с.о.С., целият с площ от 1089кв.м. съгласно приложена скица-проект, при граници на сервитутната зона: път, имот №........, имот №......., останалата част от имот №......, имот №........., имот №........., имот №..., имот №..., имот №..., имот №... и имот №... в полза на имот №..., находящ се в [населено място], местност С., с площ от 519кв.м., собственост на Й. Т. С. и в полза на имот №..., собственост на К. Й. С. и Т. М. С..

Според скицата към заповед №143/23.07.2007г. и акт за непълноти в одобрен кадастрален план (лист 209 от гр.д.№7829/2017г.) имот пл.№... съответства на имот пл.№....., имот пл.№.......... съответства на имот пл.№........., на който е съседен имот пл.№...........

Като свидетел по делото е разпитан Г. Ц., бивш собственик на имот пл.№..., получил го по договор за дарение от 18.10.1966г. от Е. А., която прехвърлила на свидетеля и на неговия брат по 1 дка. Според показанията на този свидетел към момента на придобиване на имота през 1966г. до него нямало достъп. Пътят бил изграден от свидетеля, като през 1967г. пътят е прекаран с ширина 3 метра и узаконен. Достъпът до имот пл.№.. се осъществявал през имота на брат му (понастоящем имот пл.№...), като изградената пътека била обща на свидетеля и брат му, била оградена и съществувала възможност за влизане на автомобил по нея.

Според показанията на св.С. П., собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот №..., към 1979-1980г. процесният път съществувал с ширина около 3 метра и по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.

Установено е по делото, че за удовлетворяване на вземанията на „Б. п. б.“ АД по изп.дело №20117110400487 е проведена публична продан, като въз основа на влязло в сила на 26.06.2014г. постановление за възлагане на ЧСИ от 11.10.2013г. имот ............е придобит от купувача на публична продан „А. Б.“ Е.. На 03.05.2017г. (н.а.№....) дружеството е продало имота на Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д..

От показанията на св.В. М. се установява, че Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. имат проблеми с Т. С. и К. С. по повод паркирането на колата им в част от имота – виждал е колата на Т. С. паркирана в южната част на имота на ищците, как влиза без да извести и си паркира, както и че Т. и К. С. демонстративно си хвърлят боклуците и фасовете в имота на ищците. Според свидетеля П. К. направил опит да разговаря с Т. С. и доброволно да уреди спора, но не успял, а след като П. К. сменил бравата на портала С. извикал полиция и го принудил да му даде ключ.

В същия смисъл са и показанията на св.Д. К., според който К. и Т. С. паркират автомобила си по средата на двора на ищците, като в тази част от двора имало и много натрупани боклуци. П. К. сменил ключалката на портата, което породило конфликт със съседите – те заявили, че ще продължат да паркират в имота и няма да изчистят боклука. Поради този спор П. К. се отказал от плановете си да построи в имота детски кът.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е основателен само в частта му за преустановяване паркирането на лек автомобил в южната част на имот №............ на границата с имот №..............., защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на в.л.Ш. Х..

В останалата част, с която се претендира преустановяване на действията по преминаване през южната част на имот №............. до границата на имот №........... искът е приет за неоснователен.

Посочено е, че основният спорен въпрос е дали в полза на ответниците има валидно учредено право на преминаване през имота на ищците и е извършена преценка на правното действие и последици както на представената по делото декларация от 1999г., така и на сключения на 18.12.2008г. в нотариална форма договор.

По отношение на декларацията от 1999г. с оглед нотариалната заверка на подписите на лицата, от които тя изхожда, въззивният съд е приел, че същата е извършена при действието на З. (отм.), като при действието на този устройствен закон, както и в предходния ЗНИНМ, основната уредба на сервитутите, вкл. и на правото на преминаване през чужд имот, е дадена в чл.55 ЗС, според който вещните права върху чужда вещ, доколкото са предвидени в закона, могат да се придобиват и учредяват в правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Взето е предвид, че правото на преминаване през урегулирани поземлени имоти не е било предвидено при действието на З. и ЗПИНМ и затова не е могло да бъде придобито нито чрез сделка, нито по давност поради липсата на законова регламентация, като такава е имало само по отношение на преминаването през селскостопанска земя, което се е установявало по административен ред – със заповед на кмета на населеното място съобразно разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество, в сила от 01.10.1974г., действащ и понастоящем. Посочено е обаче, че с влизане в регулация на селскостопанските имоти, за които е било дадено право на преминаване, същото се е прекратявало, с оглед на което е прието, че по отношение на имоти, попадащи в строителните граници на населените места честа практика е било договаряне между съседи за преминаване през имота на някой от тях, за да се осигури достъп до улица или водоизточник, което се е приемало като търпимо действие, но не и като правна сделка. С оглед на това въззивният съд е приел, че в конкретния случай при действието на общата разпоредба на чл.55 ЗС и устройствения закон (З.) и при липсата на законова регламентация, уговореното между тогавашните (към 1999г.) собственици на трите съседни имота за общо ползване на създадения път не представлява правна сделка, а сочи на признание за съществуването на едно фактическо положение, т.е. състояние на търпимост.

Прието е, че това състояние на търпимост е променено със сключения на 18.12.2008г. и вписан в имотния регистър на 19.12.2008г. договор, с който новият собственик на имот №.... Й. Т. С. (син на ответниците), учредява безвъзмездно в полза на К. С., Т. С. и на себе си право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486 кв.м. от ПИ №... (идентичен с имот ...) в полза на имоти №... (идентичен с имот ...) и №.... (идентичен с имот ...).

Изложени са съображения, че при действието на ЗУТ (обн.ДВ.бр.1/2001г., в сила от 31.03.2001г.) и след изменението на чл.192, ал.1 и ал.2 се налага извод за действителност на сключения на 18.12.2008г. в нотариална форма договор, като по заключението на вещото лице е установено къде е ситуирана посочената в договора сервитутна зона. С оглед на това въззивният съд е приел, че в полза на К. С. и Т. С. е учредено ограничено вещно право на преминаване за достъп до имот №... (......) и №.......... (..........).

Като спорно по делото е посочено и обстоятелството дали сключеният на 18.12.2008г. договор продължава действието си и след прехвърляне правото на собственост на други лица, като е прието, че извършената впоследствие публична продан на обслужващия имот №......... не води автоматично до погасяване на сервитутното право, учредено преди образуването на делото, решението по което се е изпълнявало. Изложени са съображения, че публичната продан, както и правната сделка, се явяват деривативни способи за придобиване на собствеността, като и в двата случая се имат предвид съществуващите вещни тежести, които следват имота. Прието е, че с прехвърляне на собствеността преминава и сервитутното право, като новият собственик на служещия имот е длъжен да се съобразява с това положение.

Взето е предвид, че договорът за сервитут носи достоверна дата и това е станало преди образуването на изпълнителното дело и вписване на възбраната. Поради това въз основа на разпоредбата на чл.453, ал.1 ГПК е прието, че на взискателя могат да бъдат противопоставени учредените вещни права, които са били вписани преди възбраната, а с оглед на това съгласно чл.496, ал.2, изр. второ ГПК е прието, че и придобитите от третите лица права върху имота могат да бъдат противопоставени на купувача от публичната продан, при положение че са били противопоставими на взискателя. В настоящия случай е прието, че придобитото от К. С. и Т. С. сервитутно право на преминаване върху имот №......... може да бъде противопоставено на Н. Д., П. К. и И. Д., явяващи се правоприемници на приобретателя от публичната продан „А. Б.“ Е., тъй като е придобито още преди завеждане на делото, решението по което е подлежало на изпълнение.

Изложени са съображения, че правото на преминаване през имот №...... за достъп до имот №........ е необходимо да се упражнява така, че да причини най-малко неудобства за собственика на служещия имот, като е прието, че с действията си по паркиране на собствения си автомобил в имот №......... К. С. и Т. С. смущават и създават неудобство за собствениците на този имот да упражняват спокойно и в пълен обем своето право на собственост, но със самото преминаване през южната част на имот №......... такива неудобства не се създават.

В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил наведеният още с исковата молба и възпроизведен във въззивната жалба довод, свързан с приложимостта на чл.175, ал.1 ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.

Купувачът от публичната продан придобива обременената собственост във вида ѝ преди да е била ипотекирана, т.е. ограничените вещни права, възникнали и вписани преди вписване на ипотеката върху имота в полза на взискателя, в чиято полза е учредена ипотеката, не се погасява с извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане. Те следват имота и са противопоставими на всеки следващ собственик.

Учредените след първата ипотека ограничени вещни права обаче според установеното в чл.175, ал.1 ЗЗД правило се погасяват с извършването на публичната продан. Те са непротивопоставими на взискателя, в чиято полза е била учредена ипотеката, както и на купувача на публичната продан и последващите приобретатели на имота, тъй като ипотеката дава право на ипотекарния кредитор да иска от ипотекарния длъжник, както и от последващите приобретатели, да се въздържат от въздействия върху ипотекирания имот, които допълнително биха го обременили.

В практиката си ВКС категорично приема, че с извършването на публичната продан се погасява ограниченото вещно право на строеж, учредено след първата ипотека (определение № 481 от 17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г., І г. о. на ВКС), както и учредено след първата ипотека вещно право на ползване (определение №173/08.10.2018г. по ч.гр.д.№2754/2018г., II г.о. на ВКС). Дадените в цитираните определения правни разрешения, макар да касаят в разглежданите конкретни хипотези заличаване на ограничено вещно право на строеж и ограничено вещно право на ползване, според настоящия състав са израз на установеното в чл.175, ал.1 ЗЗД общо правило. Правото на преминаване също по естеството си представлява ограничено вещно право и се погасява с извършването на публичната продан, ако е учредено след първата ипотека.

В настоящия случай първата ипотека върху ПИ с идентификатор ........... по КККР на [населено място], идентичен с ПИ №... по КП на града, е учредена на 05.04.2005г. (н.а.№....) в полза на ипотекарния кредитор „Б. п. б.“ АД. Правото на преминаване е учредено на 18.12.2008г. (н.а.№.....) от Й. Т. С., който към момента на учредяване на ипотеката е притежавал идеална част от този имот, а към момента на учредяване на правото на преминаване е бил негов индивидуален собственик. Поради това следва да се приеме, че с извършването на публичната продан, проведена по изп.дело №20117110400487 за удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор „Б. п. б.“ АД към длъжника Й. Т. С. и представляваното от него „Д.“ Е., правото на преминаване, учредено след първата ипотека, следва да се приеме за погасено и непротивопоставимо както на купувача на публичната продан „А. Б.“ Е., така и на лицата, на които дружеството е продало имота след извършването на публичната продан, а именно на Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д..

За погасено обаче следва да се приеме само правото на преминаване, учредено в обема, посочен в н.а.№... За основателно следва да се приеме възражението на ответниците за придобиване на правото на преминаване по давност - в практиката си ВКС приема за допустимо придобиване по давност на право на преминаване през чужд имот при действието на З. (отм.), ако същият е неурегулиран (решение №126 от 26.04.2013г. по гр.д.№357/2012г. на IV г.о. на ВКС), както в настоящия случай.

Както е посочено и в обжалваното решение, от показанията на св.Г. Ц., бивш собственик на имот пл.№..., получил го по договор за дарение от Е. А. на 18.10.1966г., се установява, че пътят, осигуряващ достъп до имот с пл.№... (сега ПИ ..........) е прекаран още през 1967г., а според показанията на св.С. П., собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот с пл.№..., пътят е съществувал и към 1979-1980г. с ширина около 3 метра. Това обстоятелство се установява и от представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите, изходящи от собствениците на имотите, които нямат излаз на улица и до които пътят е осигурявал достъп, според които пътят е със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра и е устроен на кооперативни начала.

Въз основа на тези данни следва да се приеме, че правото на преминаване през имот пл.№... (сега ПИ ..........) е съществувало от 1967г. до 1999г., както и в следващия период, в обема, посочен в декларациите, и е придобито по давност от собствениците на имот пл.№... (сега ПИ ..........) в този обем. Пътят, осигуряващ достъп до имот №........ и имот №..., прокаран през 1967г. с дължина от 75 метра и ширина от около 3 метра, достатъчна за преминаване на автомобили, ограничава в минимално възможна степен правата на собствениците на имот ........... и е обозначен на изготвената от в.л.Ш. Х. скица по КП от 1973г. Според настоящия състав с цел минимално ограничаване правата на собствениците на ПИ с идентификатор №.............. достъпът до ПИ с идентификатор №............. следва да се осъществява в конфигурацията по скицата към заключението на в.л.Ш. Х., отразяваща схематично предполагаемия път, учреден между собствениците на имоти пл.№№..., ... и ... (лист 215 от гр.д.№7892/2017г.), доколкото същата съобразява и местоположението на входната врата в ПИ №........., намираща се в югозападния край на имота. В тази зона обаче според същата експертиза се намира недовършена постройка, представляваща предполагаем бъдещ гараж с приблизителна площ от 64 кв.м. Наличието на тази постройка следва да бъде съобразено при очертаване на създадения за общо ползване път, който в тази си част представлява продължение на същия път, чрез който се осигурява достъпът до [улица]. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за събиране на доказателства за статута и собствеността на недовършената постройка и за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да изчертае графично частта от създадения за общо ползване път в частта, преминаваща през ПИ 10135.2508.717 с посочените в експертизата на в.л.Х. параметри (със средна ширина от 3 метра и обща дължина от 75 метра), отчитайки съществуващата недовършена постройка.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №921 от 23.07.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№524/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл.109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №........... по КККР на [населено място], с номер по предходен план 1066 по плана на СО С., с площ от 1092кв.м., а по предходен документ за собственост – 1089кв.м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот №........... до границата на имот №............, която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш. Х., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение и

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: