Справедливост на наказанието за държане на наркотици при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11
София, 13.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд , Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА
ПЕТЯ ШИШКОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..1140 .. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Р. С. срещу решение № 27.09.2019 г. по внохд № 331 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33/ 11.04.2019 г. по нохд № 44/19 г. на Пловдивския окръжен съд. Развити са оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска намаляването му.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:
С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен в това, че за времето от 17.11.2018 г. до 18.11.2018 г., при условията на опасен рецидив, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- марихуана с общо тегло 39.88 гр. на обща стойност 239.28 лв., поради което и на основание чл. 354а ал.2, т.4, вр. ал.1 пр.1, вр. чл. 29 ал.1 б.Б и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е връчено на подсъдимия на 01.10.2019 г. В срока за обжалване С. е депозирал касационна жалба, постъпила в Пловдивския апелативен съд с вх. № 7891/10.10.19 г., в която се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Същевременно, на 21.10.2019 г. от затвора в гр. Пловдив, подсъдимият е изпратил втора жалба, постъпила във ВКС на 22.10.2019 г. с вх. № 8953, в която навежда съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения. Втората жалба е депозирана след изтичане на 15 дневния срок за обжалване, поради което касационният съд няма правомощие да се произнася по наведено касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. То е мотивирано със съображения за неправилната му индивидуализация, тъй като въззивният съд не е съобразил направеното признание, способствало за разкриване на обективната истина, а също изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Касаторът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с по-лека по размер санкция, определена по реда на чл. 55 ал.1 от НК. Защитникът допълва доводите с аргумента, че правната квалификация е неправилна и ако деянието е било подведено под нормата на чл. 354а ал.3 от НК, то и наказанието би било значително по-леко.
Както вече бе отбелязано, ВКС не е сезиран с касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което преценява справедливостта на наказанието с оглед престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. Въззивният съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда и е приел същата за правилна и законосъобразна, като е споделил изцяло съображенията на окръжния съд по отношение на индивидуализацията на наказанието. В полза на дееца са отчетени всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, включително тези, които се сочат в касационната жалба. Видно е от присъдата, че окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НПК, определяйки наказание под минимума на предвиденото за престъплението по чл. 354а ал.2 от НК, като на основание чл. 55 ал.3 от НК не е наложил кумулативното наказание „глоба“, а въззивният съд е потвърдил съдебния акт. Липсва основание за допълнително редуциране на наложеното наказание, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176/ 27.09.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 331/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: