Отказ за възобновяване при вече поправена грешка в приспаднато задържане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 333

гр. София, 16.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Евгения Стоянова като изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 526 по описа за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на и.ф. главен прокурор за възобновяване на НОХД № 2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК, като при изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на осъдения Г. Е. Б. да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, времето, през което е бил задържан с постановление на прокурор и със заповед по ЗМВР, считано от 31.07.2018 г. до 21.03.2019 г., вкл. и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 22.03.2019 г. до 29.10.2019 г., вкл.

В искането, поддържано в с. з. пред ВКС от прокурора при ВКП, се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по-точно на чл. 14, ал. 1 от НПК, което е довело до неправилно приложение и на материалния закон, а именно на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.

Осъденият, лично и чрез служебния си защитник – адв. В., изразява позиция за основателност на искането. Защитникът акцентира, че в периода между двете напълно идентични искания на и.ф. главен прокурор (първоначалното – от 2.12.2025 г. и настоящото такова – от 7.05.2026 г.), първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 33а от НПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, отстранявайки неправилното приложение на материалния закон – предмет на искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е допустимо, подадено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК (определеният на 22.04.2026 г. за временно и.ф. главен прокурор) и не е ограничено от срок по аргумент от чл. 421, ал. 1 от НПК, тъй като е в полза на осъдения.

Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на възобновяване подлежат влезли в сила съдебни актове, по които са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Буквалният прочит на нормата сочи, че процесуалният закон обвързва възможността да се иска отмяна на проверено по касационен ред въззивно решение със съответна страна в процеса, която не е инициирала касационната проверка и има легитимен интерес да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения.

В случая, решението на апелативния съд е било обжалвано от подсъдимия и проверено от касационната инстанция, но искането за възобновяване е подадено от временно и.ф. главен прокурор. Главният прокурор на Република България има конституционно задължение да следи за правилното приложение на закона и да действа в интерес на правосъдието, независимо че, ако по същество искането му бъде прието за основателно, резултатът ще е в полза и на осъденото лице Вж. Решение № 567/07.02.2014 г. по н. д. № 2124/2013 г., второ н. о. на ВКС .

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 260030 от 9.05.2022 г. по НОХД № 2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Г. Е. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият Г. Б. е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 31.07.2018 г. до 22.11.2018 г., както и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 23.11.2018 г. до 29.10.2019 г.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове.

С решение № 311 от 4.08.2023 г. по ВНОХД № 1058/2022 г. по описа на Апелативен съд – София е била изменена присъдата на първоинстанционния съд, като е било увеличено наказанието на подсъдимия Б. на осем години лишаване от свобода и е бил изменен режима на изтърпяване на наказанието на строг на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

С решение № 403 от 9.07.2024 г. по КНОХД № 1026/2023 г. по описа на ВКС, трето н.о., въззивното решение е било оставено в сила, респективно – присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила на същата дата.

С разпореждане № 2480 от 5.12.2025 г. по вх. № 22493 от 4.12.2025 г. по описа на ВКС (вх. № 277527 от 2.12.2025 г. по описа на СГС) на председател на първо н.о., е отказано образуване на производство по реда на глава тридесет и трета от НПК по постъпило напълно идентично искане за възобновяване, подадено от и.ф. главен прокурор, подадено чрез негов заместник, упълномощен със заповед на титуляря след датата на изтичане на неговия мандат.

С протоколно решение от 16.03.2026 г. по НОХД № 2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 33а, ал. 2 от НПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в присъдата на съда от 9.05.2022 г., в частта относно времето, през което следва да се зачита и приспада на основание чл. 59, ал. 1 от НК задържането под стража на Г. Б. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, като вместо записаното в присъдата зачитане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ да е за времето от 31.07.2018 г. до 22.11.2018 г., а мярката за неотклонение „домашен арест“ да е считано от 23.11.2018 г. до 29.10.2019 г., е постановено да се чете, че приспада времето, през което Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 31.07.2018 г. до 21.03.2019 г., както и с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 22.03.2019 г. до 29.10.2019 г. Така постановеното решение за тълкуване не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 24.03.2026 г.

Производството по НОХД № 2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд е било образувано по внесен обвинителен акт включително и срещу Г. Е. Б., в приложението към който е налична справка за взета спрямо него мярка за неотклонение (л. 24 от том 1 на НОХД). Съгласно съдържанието на същата обвиняемият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 3.08.2018 г. до 21.03.2019 г. След тази дата до момента на образуване на съдебното производство спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“. В материалите по досъдебното производство са приложени заповед от 31.07.2018 г. за задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (л. 36 от т. 1 на ДП), постановление на прокурор при СРП от 1.08.2018 г. за задържане на основание чл. 64, ал. 2 от НПК за срок до 72 часа (л. 20 – 21 от т. 1 на ДП), протоколно определение от 3.08.2018 г. по НЧД № 12993/2018 г. по описа на СРС за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (л. 28 – 31 от т. 1 на ДП), потвърдено с протоколно определение от 9.08.2018 г. по ВНЧД № 3543/2018 г. по описа на СГС (л. 22 – 27 от т. 1 на ДП) и протоколно определение от 21.03.2019 г. по ВЧНД № 315/2019 г. по описа на САС, с което е изменена мярката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест (л. 87 – 91 от т. 5 на ДП). От така наличните данни е видно, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е изпълнявана до 21.03.2019 г., вкл., а мярката за неотклонение „домашен арест“ от 22.03.2019 г. до 29.10.2019 г., вкл., когато е внесена определената парична гаранция в размер на 7000.00 лв., изменена в такава с протоколно определение от 11.10.2019 г. по НОХД № 2533/2019 г. по описа на СГС (т. 1, л. 173 – 184 от НОХД).

Констатираното нарушение на материалния закон в резултат на допуснато нарушение на съществените процесуални правила – предмет на искането за възобновяване от и.ф. главен прокурор в полза на осъдения, е било междувременно отстранено в производство пред първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в присъдата по молба на прокурор при съответната прокуратура, с оглед на което уважаването му в настоящото производство по възобновяване се явява безпредметно. По принцип, съгласно чл. 417, ал. 1 от НПК, когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление. Тогава, когато приложението му е неправилно и това е останало неотстранено по пътя на редовния инстанционен контрол, както е в настоящия случай, остава възможността за възобновяване на наказателното дело. В случая, се е стигнало до отстраняване на установеното нарушение съобразно разпоредбата на чл. 33а от НПК, създадена с параграф 45, т. 1 на ЗИД на НК (Обн., ДВ, бр. 61/2025 г., в сила от 31.10.2025 г.), предвиждаща процедура по поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт, което обезсмисля възобнояваването на делото поради тази причина.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и.ф. главен прокурор за възобновяване на НОХД № 2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта относно приложението на чл. 59, ал. 1 от НК по отношение на осъдения Г. Е. Б..

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.