Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр.София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и прокурор Малинова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2992 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 615 от 13.05.2025 г. по гр.д.№ 617/2025 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 7121 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 6820/2022 г. на Софийски градски съд и се уважава иска на А. Х. С. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, над първоначално присъдената сума от 30 000 лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.06.2022 г., до изплащане на сумата. Решението в частта за присъдените 30 000 лева и отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 70 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса критериите, при които се определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.

Отговор на повдигнатия материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, е даден в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с което се приема, че при определянето на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Постановките в цитираното ППВС № 4/1968г. се прилагат последователно в практиката на Върховния касационен съд, която приема еднозначно, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за правния спор – какви процесуални действия са били предприети спрямо обвиненото лице, вида и тежестта на поддържаното обвинение, наложените мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност, както и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, с оглед неговата фактическа и правна сложност. При определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди имат значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания и доколко създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения са засегнали в личния и професионален живот на пострадалия. Релевантни за размера на обезщетението са също възрастта на обвинения, съдебното му минало, здравословно състояние и социален статус, вкл. дали обвинението е в кръга на професионалната му дейност и положението му в обществото.

При проверка правилността на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че съдът правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е било повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, но наказателното производство не е приключило с осъдителна присъда. Правилно са възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и приложената неоправдано наказателна репресия, но при определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд неправилно приема доколко негативните изживявания на пострадалия са в причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което да се приложи чл.52 ЗЗД. От данните по делото е видно, че на ищцата е повдигнато обвинение на 09.04.2020 г. за престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, по пр.пр.№ 15554/2020г. на СРП, но наказателното производство е приключило с оправдателна присъда на Софийски районен съд по НАХД № 1498/2020 г., потвърдена с влязло в сила решение № 87/28.07.2021 г. на Софийски градски съд. Предвид установените по делото конкретни обстоятелства за тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, наложената спрямо нея мярка за неотклонение „парична гаранция” от 20 000 лева и съобразявайки последиците върху здравословното състояние на лицето /според изводите на вещото лице, обвинението е предизвикало остър емоционален стрес със затруднено адаптиране в социалната, семейна и професионална среда/, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева, а претенцията до пълния предявен размер от 70 000 лева е неоснователна.

При тези фактически обстоятелства, крайните изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени поради следните съображения: Повдигането и поддържането на обвинение от прокуратурата безспорно се отразява негативно спрямо лицето, обвинено в извършване на престъпление, независимо дали наказателното производство е приключило с позитивен за него резултат. От данните по делото, обаче, не се установява настъпването на тежки последици с траен характер, които обосновават завишаване на размера на обезщетението – обвинението е в престъпление, за което се предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба; марката за неотклонение „парична гаранция“ 20 000 лева е била отменена от съда преди сумата да бъде внесена; наличието на стрес и негативните емоции на ищцата, съпътствали първоначалните действия на прокуратурата /според СМЕ/, са с временен характер, поради което не са довели до трайно увреждане в емоционален план. Съдът не споделя и крайните изводи на въззивния съд за уронване на престижа и доброто име на ищцата, независимо че случая е бил разгласен в медиите, а обвинението във връзка с професионалната й дейност, като част от ръководството на Българския фармацевтичен съюз и Изпълнителна агенция по лекарствата, както и координатор на Световната здравна организация в България. Повдигането на незаконно обвинение злепоставя обвиненото лице в обществото и логично може да засегне неговата професионална реализация, но в случая избирането на ищцата за министър на здравеопазването води да извод, че наказателното преследване не е накърнило трайно доверието на колегите й в нейните професионални умения и качества на работното място. В тази връзка, касационните доводи на прокуратурата за нарушение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се приемат за основателни. Повдигането и поддържането на незаконно обвинение, само по себе си, представлява увреждащо действие, което безспорно засяга личния живот, професионалния авторитет и достойнство на обвиненото лице. По делото се доказва, че ищцата е претърпяла силно негативни емоции от наказателната репресия спрямо нея, които обаче са с временен характер и не са оставили трайно отражение върху здравословното й състояние. Съобразявайки всички релевантните за спора обстоятелства, в т.ч. приключването на делото в разумен срок, обществената значимост на заеманите от пострадалата длъжности и стандарта на живот в страната, при преценката на настъпилите в ограничен обем неблагоприятни последици за ищцата, настоящият състав на ВКС приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е 30 000 лева, което се дължи със законната лихва до изплащането на сумата.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 615/13.05.2025г. по гр.д.№ 617/2025г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 7121/20.12.2024 г. по гр.д.№ 6820/2022г. на Софийски градски съд за неимуществените вреди над 30 000 лева до присъдените 50 000 лева, допълнително присъдените разноски в размер на 1788,58 лева и над 1652,14 лева във въззивното производство, като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. С. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди над 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.06.2022г., до изплащане на сумата.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.