Отмяна на влязло в сила решение поради нередовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр. София, 28.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба на М. В. Б., в която се поддържа, че са налице хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 27.09.2018 г. по гр.д.№88211/2017 г. на СРС, 62 с-в, поради наличие на нови доказателства – удостоверение от 15.07.2019 г. от МВР, ОД П., талон за медицинско изследване №0371402, протокол за химическа експертиза №72 от 22.02.2018 г. и справка за нарушения на водач, както и поради лишаване от възможност на молителя да участва в делото, поради нередовна процедура по призоваването му.

Ответната страна по молбата – ЗД „Бул инс” АД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Производството по гр.д.№88211/2017 г. на СРС е образувано по предявен от ЗД „Бул инс” АД срещу М. В. Б. иск по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. След като е приел исковата молба, първоинстанционният съд е постановил да се връчи препис от нея и приложенията на ответника, на посочения от ищеца адрес – [населено място], [улица], ет.1, ап.1. Съобщението до ответника на посочения адрес е върнато в цялост с отбелязване, че при посещения на 02.01.2018 г., на 21.01.2018 г. и на 06.02.2018 г., не е намерено лице от адреса, а съседите не дават информация. Съставът на СРС е постановил да се осъществи връчване по настоящия, а след това и по постоянния адрес на ответника, посочени в междувременно изискана справка от НБД „Население” – съответно на [улица], ет.2, ап.3 и на [улица], ет.1, ап.1. Съобщенията до ответника на посочените адреси отново са върнати в цялост с отбелязване, че при посещения на 20.03.2018 г., на 01.04.2018 г. и на 20.04.2018 г. - на настоящия адрес и на 28.02.2018 г., на 05.03.2018 г. и на 10.03.2018 г. - на постоянния, лицето не е намерено. С разпореждане от 26.04.2018 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се залепи уведомление на постоянния адрес на ответника, като такова е залепено на 04.06.2018 г. на входната врата на адрес - [улица], ет.2, ап.3. С разпореждане от 10.07.2018 г. съставът на СРС е приел, че е налице редовно връчване по реда на чл.41, ал.2 от ГПК и с определение от същата дата е насрочил делото за открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. При провеждане на последното съдът е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, дал е ход на делото, приключил е съдебното дирене и се е произнесъл с протоколно решение, с което е уважил предявеният иск изцяло.

При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК предпоставки за исканата отмяна, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на предвидените в разпоредбите на чл.47 и чл.41 от ГПК процесуални правила – невъзможността ответникът да бъде намерен на постоянния му адрес не е констатирана с три посещения в продължение на един месец с интервал между посещенията от поне една седмица /посещенията са осъществени в рамките на 10 дни от 20.02.2018 г. до 10.03.2018 г./; уведомлението до ответника е залепено на адрес, на който ответникът очевидно няма как да бъде намерен /адресът представлява странна компилация между постоянния и настоящия му адрес/, още повече, че дори и уведомлението да бе редовно залепено, вместо да предприеме действията, предвидени в разпоредбата на чл.47, ал.3, изр. последно и ал.6 от ГПК и служебно да провери местоработата на ответника, след което евентуално да назначи особен представител на разноски на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.41, ал.2 от ГПК при положение, че ответникът не е съобщавал по делото адрес, нито съществува адрес, на който веднъж му е било редовно връчено съобщение. При това положение ответникът молител в настоящето производство е бил лишен от възможност да участва в делото и да защити правата си, поради което влязлото в сила първоинстанционно решение следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на връчването на ответника молител на препис от исковата молба и от приложенията към нея с указания по чл.131 от ГПК, при което той ще има възможност да представи и сочените в настоящото производство като нови писмени доказателства документи.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК решение от 27.09.2018 г. по гр.д.№88211/2017 г. на СРС, 62 с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на връчването на ответника на препис от исковата молба и от приложенията към нея с указания по чл.131 от ГПК.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.