Доказване на срока за изкупуване на дял от съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

2

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
София, 02.06. 2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3478/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 87/02.04.2019 г. по гр. д. № 549/2018 г. на Козлодуйския районен съд, влязло в сила в тази част като необжалвано, по иск на В. С. В. е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като привиден договор за замяна, сключен с н. а. № .../22.11.2017 г., с който Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х. и Т. В. Г. прехвърлили на А. Н. Н. 4/6 ид. ч. от наследствен имот, съставляващ нива с площ 107.300 дка, трета категория, в м. „Ш.“, имот № ........., в землището на [населено място], срещу правото на собственост върху 35 тона царевица - реколта 2017 г., и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е обявен за действителен договор за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от описания имот.

С решение № 94/13.03.2020 г. по в. гр. д. № 728/2019 г. на Врачанския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между В. С. В., Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х., Т. В. Г., А. Н. Н. и В. В. И., че В. С. В. е собственик по наследство на 17/42 /или 34/84/ ид. ч. от наследствен имот, съставляващ нива с площ 107.300 дка, трета категория, в м. „Ш.“, имот № ......., в землището на [населено място], и същият иск е отхвърлен до претендирания размер от 22/42 /или 44/84/ ид. ч.

В частта по иска, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

С въззивното решение първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на В. С. В. като наследник на В. С. Д. да изкупи дела на наследниците Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х. и Т. В. Г. от заменения недвижим имот.

С определение № 48/15.02.2021 г. по касационна жалба на В. С. В. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено по отхвърления иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Ответниците по касация - ответници по делото, не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивното решение, което в тази част е влязло в сила, е прието, че ищецът /сега касатор/ е собственик на 17/42 /или 34/84/ ид. ч. от недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на общинската служба по земеделие като произхождащ от В. С. Д., починал през 1953 г. Прието е също така, че с н. а. № .../22.11.2017 г. част от наследниците на общия наследодател са се разпоредили чрез обявения за нищожен като привиден, а в действителност договор за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от съсобствения имот в полза на А. Н. - трето за съсобствеността лице.

По предявения иск за изкупуване на продадените идеални части от съсобствения недвижим имот въззивният съд приел, че ищецът не е бил поканен да изкупи дела на продавачите, поради което двумесечният срок за предявяване на иска по на чл. 33, ал. 2 ЗС тече от узнаване на продажбата.

Въззивният съд приел, че в тежест на ищеца, който твърди, че е узнал за сделката през м. март 2018 г., е било да докаже този факт, а не на ответниците. По делото е разпитан свидетелят Н. Й., който в показанията си е посочил, че ищецът е научил за продажбата през м. март 2017 г. и така неговото изявление е отразено на две места в съдебния протокол. Тъй като привидната сделка е извършена на 22.11.2017 г., съдът приел, че показанията на свидетеля са неадекватни и не доказват твърдението на ищеца, че в двумесечен срок от узнаването е завел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивният съд посочил, че от писмените доказателства по делото първоинстанционният съд е направил и косвен извод, че на 01.12.2017 г. ищецът се е снабдил от районния съд в [населено място] с удостоверение за приемане наследството на сестра си Г. Ц., като вписването на това приемане е било още през 2015 г., т. е. ищецът вече вероятно е бил разбрал за сделката през м. ноември 2017 г., а не три месеца по-късно, както твърди, и е започнал да събира документи, за да заведе исковете си през м. април 2018 г. пред Козлодуйския районен съд. Оттук въззивният съд заключил, че двумесечният срок за завеждане на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл до края на м. януари 2018 г., а искът е предявен на 18.04.2018 г.

Въззивният съд добавил и това, че дори да се приеме логиката на ВКС в някои негови решения, че "при липса на безспорни данни за момента на узнаване за сделката за замяна от страна на ищеца, следва да се приеме, че искът е предявен в законоустановения двумесечен срок“, в настоящия случай не е доказано кога точно ищецът е узнал за сделката поради липса на доказателства, освен неадекватните твърдения на св. Й., поради което приел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за недоказан.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема следното:

С решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е твърденият от ищците по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответниците.

Тази съдебна практика се споделя от настоящия състав на ВКС, I-во г. о. Узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС , т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок /решение № 100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV-то г. о., решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во г. о./. Настоящият състав споделя и съдебната практика, според която моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този момент е възникнало потестативното право /тъй като няма отправено предложение/ и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС , съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие /решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о./.

По касационната жалба:

Съобразно с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че, като е възприел неправилното становище на първоинстанционния съд по въпроса за разпределението на доказателствената тежест, въззивният съд, при направено от ищеца оплакване във въззивната жалба, не е указал на страните, че тежестта да докажат твърдения от ответниците момент на узнаване от ищеца на сключената сделка е на ответниците. Поради това не е и ориентирал страните в техните доказателствени търсения по този определящ изхода на спора факт. Възлагането на доказателствената тежест на ответниците не препятства възможността ищецът да проведе насрещно доказване, с което да внесе съмнение в проведеното от ответниците главно доказване. Ангажираните от страните доказателства, включително и събраните от първоинстанционния съд по искане на част от ответниците по иска за това кога ищецът е подал молба до Районния съд - Бяла С. за издаване на удостоверение по ч. гр. д. № 490/2015 г. относно приемане на наследството на Г. С. Ц. и за издаване на препис от молбата, както и другите данни - дали ищецът е подавал жалби в районната прокуратура и в Районното полицейско управление по повод извършеното разпореждане с процесния имот, следва да бъдат преценени от съда в съвкупност с останалите доказателства, за да се отговори на въпроса дали противопоставеното от ответниците правопогасяващо възражение е доказано, а оттам - и дали преклузивният срок за предявяване на иска е спазен.

Допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно решение, съставлява основание за неговото касиране и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия във връзка с разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото съдът съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 94/13.03.2020 г. по в. гр. д. № 728/2019 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 87/02.04.2019 г. по гр. д. № 549/2018 г. на Козлодуйския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на В. С. В. като наследник на В. С. Д. да изкупи дела на наследниците Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х. и Т. В. Г., прехвърлен на А. Н. Н. чрез договор, сключен с н. а. № ... т. ..., рег. № ..., д. № .../22.11.2017 г. на нотариус В. М., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ..., с район на действие- районът на Районен съд - Козлодуй.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: