Отхвърляне на молба за извънредна отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№12

София, 01.06.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №2262 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5356/26.06.2020 г. на П. М. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 246 от 07.06.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново съд по гр.д. № 87/2019 г., с което са отхвърлени предявените от на П. М. Ц. срещу М. П. П. искове с правно основание чл.45 ЗЗД.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №286 от 09.10.2020г. по делото.

В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към сочените отменителни основания. Молителят поддържа доводи, че е лишен от възможност да участва в делото , тъй като не е била надлежно представляван.

Ответникът по молбата М. П. П. не взема становище по молбата.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от на П. М. Ц. срещу М. П. П. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди / чувство на обида, стрес/ в размер на 25 000,01 лева и за имуществени вреди в размер на 183,44 лева/ изразени в пътни разноски/, причинени й от действия на ответницата по в.гр.д. № 471/ 2017 г. на ВТАС: явила се в съдебно заседание на 14.03.2018 г. и се представила за вещо лице, без да е назначена по надлежния ред с акт/ определение/ на съдебния орган и без да притежава необходимите специални знания и умения /професионална квалификация/, свързани с придобита правоспособност по „Ехография на шийна област“, в частност да може да извършва ултразвукова диагностика на щитовидна жлеза , дала и поддържала заключение по допуснатата съдебно- медицинска експертиза, и при това положение-неправомерно без съгласие на ищцата се запознала със здравословното й състояние, чийто данни попадат в категорията „чувствителни“ съгласно ЗЗЛД и предизвикала проточване във времето на делото.

Въззивният съд е приел, че определеният предмет на изследване / с поставените задачи/ на допусната експертиза е бил напълно съвместим с естеството на притежаваната от ответницата медицинска специалност „ Ендокринология и болести на обмяната“, която специалност съдът изрично е посочил/ „ендокринолог“/ в определението си от 23.11.2017 г., че трябва да има лекарят, комуто подлежи възлагането й / на експертизата/ за изпълнение чрез назначаването му за вещо лице; че в това определение няма поставено никакво допълнително уточняващо изискване лекарят- специалист да е придобил следдипломна специализация по ултразвукова диагностика на шийна област , за което да притежава свидетелство за професионална квалификация , издадено по реда и условията на обучение на Наредба № 34/2006 г.за придобиване на специалност в системата на здравеопазването- обн. ДВ. бр.7/23.01.2007 г./; че ответницата не е твърдяла , че е придобила по този нормативен ред такава профилна специализация, съответно- че притежава свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на въпросната наредба, нито е твърдяла нещо друго, което също да не отговаря на истината, с цел да въведе и да е въвело в заблуда, че е „правоспособна“ за извършване на такава „високоспециализирана дейност“, както ищцата, така и съдебния орган, по някаква користна или общо казано -недобронамерена подбуда, за да е мислимо въобще да й се търси отговорност за вреди; че документът , с който разполага и е показала на съда / по повод на предварително изпратено по електронната поща на ВТАС искане на Ц. да представи документ за придобита правоспособност за извършване на образна диагностика на щитовидната жлеза/ удостоверява, че тя е завършила тематичен курс по „Ехография на щитовидна жлеза“ за повишаване на своята квалификация като специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“ във вид на усъвършенстване по смисъла, условията и реда на чл.6 и раздел V/ чл.40-44/ на Наредба № 47/14.12.1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването/ отм./ и че този документ се признава за свидетелство за професионална квалификация съгласно пар.36 на НИД на Наредба № 34/2006 г. / обн. ДВ. бр. 12/12.02.2010 г./; че е заявила, че извършва и разчита ехографии в практиката си/ вж. заверен препис на протокола от с.з. на 14.03.2018 г./ и няма никакви данни за обстоятелства и доказателства, че не е казала истината“. Съдът е приел също, че: „Понеже се предполага, че всяко вещо лице, щом е назначено за такова от съда притежава необходимата/ съответна на предмета и задачите на експертизата/ официално документирана специалност / квалификация по образователен документ- аргумент от чл. 197, ал.1, накрая ГПК/, негово право е да прецени за себе си дали може да изпълни поставените му задачи съобразно реално притежаваните знания и опитни умения / квалификация по практически способности/ и ако резултатът от преценката е отрицателен да съобщи това на съда, който има съответното право да го освободи от възложената му експертиза- чл.198 ГПК. Разбира се съдът може да направи това и ако сам се убеди в недостатъчност или липса на квалификация на вещото лице още преди да приключи делото – аргумент от чл.202, във връзка с чл. 198 ГПК. Ако вещото лице не съобщи за отрицателния резултат от преценката си и умишлено си затаи непригодността, тогава ще е търпи упрек за недобросъвестност и ще е поставен в риск евентуално да понесе отговорност за вреди. В случая ответницата е преценила, че може да изпълни поставените й задачи съобразно реално притежаваните знания и опитни умения / квалификация по практически способности/ и съдът не се е усъмнил и открил данни както за недостатъчност или липса на квалификация, така и за невярност, щом не я е освободил и е приел заключението й. Поради това не е съществувало разумно основание да се „отказва“ от изпълнението на експертизата. Устното изложение на заключението/ "даването му пред съда"/ на експертизата е задължение на вещото лице , а поддържането му/ на мнението/ е негово право- чл. 200, ал.2, чл.203 ГПК. Обоснованото несъгласие на някоя от страните със заключението на вещото лице е повод да бъде поискана повторна и или допълнителна експертиза / чл.200, ал.3, вр. с чл.201 ГПК/, а не да търси отговорност за вреди от него. Голословни, нелогични и несериозни/ и затова недостойни за обсъждане/ са твърденията на ищцата, че без нейно съгласие ответницата се е запознала със здравословното й състояние , чийто данни попадали в категорията „чувствителни“ съгласно ЗЗЛД, че в поведението й се открива „пряк умисъл за влошаване на здравословното й състояние“ и „проточване на делото във времето“, довели до обида.“.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

В случая това не е така, тъй като сам молителят в молбата за отмяна сочи, а се установява и от данните по делото, че в приетия по делото отговор от МЗ с изх.№11-03-13/17.04.2019г. относно изискания за представяне по делото документ, е посочено, че следва да се изиска от Български лекарски съюз. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 ГПК всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. В случая това не е направено от страната, която видно от съдебния протокол от проведеното последно съдебно заседание по делото е заявила, че няма са сочи други доказателства. Полагайки добрата грижа за собствените си работи страната е могла да ангажира това доказателство, но не го е направила. Отделно от това с представените с молбата за отмяна /писмо от П. Ц. със системен бон от 14.06.2019г. до управителя на Български лекарски съюз, писмо-отговор изх.№241/08.07.2019г. от управителя на Български лекарски съюз, писмо вх.№833/23.07.2019г. на П. Ц. до управителя на Български лекарски съюз и отговор изх.№275/02.09.2019г. от управителя на Български лекарски съюз, всички относно наличната в Български лекарски съюз информация за придобитата професионална квалификация на д-р М. П. П./, страната сочи, че отразеното в отговорите, че „удостоверение за завършено обучение по „Ехография на щитовидната жлеза“ не е вписано в квалификационното досие на д-рПирева“ означава, че не притежава нужната професионална квалификация и правоспособност за извършване на утразвукова диагностика на шийна област, който „факт не е бил известен на съда при решаване на делото по негова вина, тъй като не го е събрал служебно, независимо, че МЗ му е указал къде се намират,…“. Както вече бе посочено, съдът може да задължи трето лице да представи намиращ се у него документ въз основа на молба на страната. Молбата се представя с препис за връчване на третото лице, за да вземе становище по нея. Разбирането на молителя, че съдът служебно задължава третото лице да представи намиращо се у него доказателство, не намира опора в закона, а и не е относимо към соченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при което, както се посочи, се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.

Допълнително представените от молителя: питане от 08.05.2018г. на П. Ц. до Председателя на Българско дружество по ендокринология, писмо-отговор на въпросите, поставени в писмото й , препратено по компетентност от МЗ, изх.№04-04-139/14.05.2018г. от Национална здравно осигурителна каса, относно извършването на ехография на щитовидната жлеза; писмо-отговор изх.№2052/14.05.2018г. на зам.ректор на Медицински университет – София, относно обучение за придобиване на ВСД „Ехография на шийна област“; писмо до П. Ц. изх.№РД-16-9/21.12.2018г. на Регионална инспекция – Велико Търново, относно отказ до заявената информация поради липсата й в РЗИ-Велико Търново с приложено решение за това; писмо с приложено решение №496/28.12.2018г. на изп.директор на МОБАЛ“Д-р Ст.Ч.“ АД-Велико Търново по заявление на П. Ц. за достъп до обществена информация с отказ за предоставяне на достъп до трудовия договор и документа за професионална квалификация и правоспособност на извършва УЗД на д- р П. и до книгата за УДЗ на щитовидната жлеза; решение №92/28.12.2018г. на управителя на Медицински център Аура“ по заявление за достъп до обществена информация от м.декември 2018г. на П. Ц. относно д-рПирева-ендокринолог; писмо от 18.01.2019г от П. Ц. до МОН, не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като част от тях са били представени по делото, а и останалите са били изготвени, респ. адресирани до страната и тя е могла да ги представи по делото до приключването му.

За изчерпателност на мотивите, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че доводите относно основателността на предявените искове, са такива по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а сочат на основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК страната е лишена от възможност да участва делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т.е. страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да взема участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни.

Видно от данните по делото, на П. Ц. по реда на чл. 94 и сл. ГПК е бил назначен процесуален представител – адв. П. М., на когото е връчен препис от постановеното по делото решение. Съгласно разпоредбата на чл. 45, изр. 2 ГПК връчването на представител се счита за лично връчване на адресата на съдебните книжа. Съгласно чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ назначеният по реда на чл. 94 и сл. ГПК процесуален представител притежава обща представителна власт и след като тя не е била прекратена на някое от основанията по чл. 96 ГПК преди получаване на процесните съдебни книжа, странат е обвързана от поведението и действията му, независимо, че представителната му власт е учредена от съда /вкл. и при предоставена правна помощ по чл. 94 ГПК/, а не произтича от упълномощителна сделка.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5356/26.06.2020 г. на П. М. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 246 от 07.06.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново съд по гр.д. № 87/2019 г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: