Участие на купувач в делба, когато не е оспорена сделката на сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60116

СОФИЯ, 13.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3542/2020 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл ГПК.

С определение № 198 от 11.05.2021 г.по гр.д. № 3542/2020 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 21.02.2020 г. по в.гр.д. № 8/2020 г. на Окръжен съд Силистра на основание чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК поради съмнение за очевидна неправилност.

Жалбоподателите С. С. И., С. С. С. /С. У./ и Л. С. А. /Л. Ъ./ считат, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържат, че предявеният иск няма за предмет делба на наследство, а на обикновена съсобственост, възникнала в резултат на наследяване за тях и правна сделка за ответника, поради което въззивният съд неправилно е счел, че като страна по делото следва да бъдат конституирани всички наследници на общия наследодател, от когото произхожда имота.

Жалбоподателят Б. С. Ф. също изразява становище, че въззивното решение е неправилно. Сочи, че с исковата молба ищците са оспорили само частично-за своите придобити по наследство идеални части, вещнопрехвърлителното действие на договора за продажба, с който той е придобил имота; не са оспорили сделката на основание чл. 76 ЗН, нито са твърдяли същата да е нищожна, поради което въззивният съд неправилно е приел, че делбата следва да бъде извършена с участието на всички наследници, в това число и прехвърлителя Ф. И. като страни по делото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 41 от 30.09.2019 г. по гр.д. № 461/2018 г. на Районен съд Тутракан, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за делба на недвижим имот-нива с площ 15 901 кв.м в м. ”Д.” в землището на [населено място], общ Т., представляващ имот с идентификатор ....по КККР на селото, а по плана за земеразделяне-имот № 018004, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въззивният съд е приел, че решението е недопустимо поради неконституиране на всички наследници на общия наследодател като страни по делото, тъй като в исковото производство за делба те имат качеството на задължителни другари. Приел е също, че е недопустимо делбата да се извърши с участието на приобретател на имота, тъй като той участва по делото само за да има постановеното решение сила на пресъдено нещо и по отношение на него в случаите на оспорване на констативния нотариален акт на неговия праводател и на извършената разпоредителна сделка.

Въззивното решение е неправилно.

Съдът е сезиран с иск за делба на недвижим имот, предявен от С. С. И., С. С. С. и Л. С. А. против Б. С. Ф. и А. С. Ф.. В исковата молба ищците са изложили твърдения, че процесният имот е бил възстановен през 1993 г. с решение на ПК- Тутракан на наследниците на И. С. Б., починал през 1937 г., който след смъртта си е оставил за наследници съпруга и четири деца: дъщерите Е. Ю., Х. А. и Н. Р. и син М. И. С.. Посочили са, че през 2012 г. един от наследниците на М. С.-Ф. М. И., бил признат за собственик на имота на основание наследство и придобивна давност, след което заедно със съпругата си продали този имот на ответника Б. С. Ф. по време на брака му с А. Ф... Оспорили са легитимиращият ефект на издадения в полза на Ф. И. констативен нотариален акт и вещнопрехвърлителното действие на извършената от него разпоредителна сделка досежно своите придобити по наследство от И. Б. идеални части от имота.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ, не е нищожен, а относително недействителен. Извършената разпоредителна сделка валидно обвързва страните по нея и поражда желаните от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица, но може да се обяви за относително недействителна по искане на сънаследник, който не желае в делбата да участва приобретателят. Право да се позоват на тази недействителност имат сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си от общата вещ. За тях това е една правна възможност, упражняването на която зависи от тяхната преценка. Сънаследниците, упражнили правото си по чл. 76 ЗН , целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие.

Въззивният съд формално и механично е приложил това разрешение, без да отчете конкретните обстоятелства по настоящото дело.

Ищците по делото са наследници на дъщерята на общия наследодател-Х. И. А., починала на 16.01.2000 г. Нито с исковата молба, нито в първото по делото заседание /чл. 342 ГПК/, а също и до приключване на устните състезания пред първата инстанция същите не са упражнили правото си по чл. 76 ЗН да поискат извършената от Ф. И. прехвърлителна сделка с наследствения имот да бъде обявена за относително недействителна. Предявили са иска за делба срещу приобретателя по нея, което сочи, че не оспорват валидността на сделката, а само нейния вещнопрехвърлителен ефект за онзи обем права, които считат, че притежават по наследство от И. С. Б.. Не се твърди към момента на предявяване на иска участие в съсобствеността да имат и други лица, които не са страни по делото. По същество наведените от ищците доводи са за наличието на съсобственост между тях и ответниците по иска, възникнала в резултат на различни правопораждащи за отделните съсобственици юридически факти. Ответниците не са наследници на И. Б., а трети за наследството лица, поради което предявеният иск не може да се окачестви като иск за делба на наследство, който да налага конституирането на други лица-наследници на общия наследодател, като страни по делото. От друга страна, разпоредбата на чл. 76 ЗН не се прилага служебно, поради което въззивният съд не е имал основание да приеме, че в делбата следва да участват не приобретателите на процесния имот, срещу които е предявен искът, а разпоредилия се с имота наследник.

В обобщение на изложеното, въззивното решение, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд с указания за конституиране на всички наследници на И. Б. като страни по делото, в това число и на разпоредилия се с имота Ф. И., е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Окръжен съд Силистра за разглеждане на спора по същество.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 36 от 21.02.2020 г. по в.гр.д. № 8/2020 г. на Окръжен съд Силистра.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: