Обезщетение по ЗОДОВ за платени адвокатски възнаграждения и възражение за прекомерност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

гр. София, 17.12.2020 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурора Станева

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 650/2020г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково срещу решение №441 от 15.11.2019г по в. гр.дело № 629/2019г. на Хасковски окръжен съд ,с което изцяло е потвърдено решение № 62 /29.05.2019г на Районен съд-Крумовград по присъдено обезщетение за и имуществени вреди на основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ. Имуществените вреди са обезщетени до установения размер на платени от ищеца Т. Б. Е. суми в общ размер от 13 800лв. като възнаграждение на адвокати за защитата му по образуванети наказателни производства , последното от които - НОХД №313/2014г ,е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление от общ характер

Въззивният съд не е приел за надлежно предявено възражението на ответника за това,че обезщетението за имуществени вреди до размера на платеното адвокатско възнаграждение следва да се намали на основание чл.5 ЗОДОВ, като е изтъкнал,че възражението не се съдържа в отговора на исковата молба, не е заявено пред първа инстанция и е било направено с подаването на въззивната жалба. Добавено е, че в тежест на страната въвела възражението е и неговото доказване , а по делото не са представени доказателства за предпоставките на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ до приключване на производството в първа инстанция.Поради това въззивният съд е изтъкнал, че по същество не са налице изрично посочените в ТР №1/2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК изрични факти и обстоятелства, предпоставящи възможността да бъде намален размера на имуществените вреди в производство по ЗОДОВ.

В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се поддържа,че съответно възражение против размера на заплатените адвокатски възнаграждения,както и искане за намаляването им като прекомерни е направено от представител на Прокуратурата своевременно с отговора на исковата молба. Като цяло са установени и фактите , на които то се основава. Затова приетото от съда е неправилно и незаконосъобразно .

Отговор е постъпил от адв.Кр.М. и адв. Г. М., пълномощници на ищеца.Оспорват се доводите за противоречие с междувременно утвърдената по тълкувателен ред практика на ВКС,тъй като Хасковски ОС е изтъкнал липсата на залегналите в ТР № 1 / 2017г ОСГК условия.Прокуратурата се позовава на същата тълкувателна практика, но без да са налице всички комулативни предпоставки по нея, т.е да е налице възражение че са приложими правилата на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ и че пострадалият е допринесъл за вредите със своето процесуално поведение. Представена е писмена защита Претендират се разноски

С определение №558 от 15.06.2020г касационно обжалване на решението в частта за присъдените имуществени вреди е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ,представляващи заплатен адвокатски хонорар по наказателно производство,размерът да се намали поради прекомерност, на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .

По този въпрос в ТР № 1/2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК е разяснено, че когато ответникът,процесуален субституент на държавата в производснтвото по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение,като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Съдът не намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, а намалява обезщетението . Възражението по същество е относимо към обстоятелствата по чл.5 ЗОДОВ.То е от фактическо естество и се въвежда от ответника в срока за отговор на исковата молба ,но при неговото предявяване страната не е длъжна да се служи с езика на закона и тълкуването му .За да е надлежно въведено възражението , достатъчно е в процесуалния срок да се изтъкне,че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело .По общите правила ,съдът който е прил за разглеждане иск за обезщетение по ЗОДОВ следва да укаже за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, което при конкретното възражение не е необходимо в случай ,че приключилите наказателни проиизводства са изискани и проложени в цялост. Тълкувателните указания на ОСГК на ВКС по прилагането на закона не са задължителни за страните по делото, а за съдилищата.

По касационната жалба.

Както вече се изтъкна, когато ответникът в производството по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва по същество дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата .

В противоречие с гореизложеното Хасковски окръжен съд е приел, че съдържанието на отговора по настоящата искова молба го освобождава от задължение да обсъди възражението по същество, като вземе предвид предвид доказателствата по наказателното дело,приложено в цялост. Наред с други възражения по иска за обезщетение в отговора на исковата молба има довод за липса на причинна връзка между наказателното производство и определени договори за правна помощ (по ах.дело №89/2016г).По-нататък, от представителя на Прокуратурата е изтъкнато следното (на стр.последна , ред 11-ти и сл. от отговора на исковата молба): „Правя възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по всички останали договори за правна помощ.По смисъла на чл.13 ,ал.1 т.3 от наредба №1/за минималните размери на адвокатския хонорар е 800 лв.Заплатените възнаграждения от 1 500лв, 2000лв., 3500лв. значително надвишават определения минимум,а по делото е повдигнато обвинение единствено по чл.129 НК, което не се е отличавало с фактическа и правна сложност“.

Изтъкнатото от Прокуратурата на РБ в депозирания отговор на исковата молба в случая представлява възражение в смисъла , указан с приемането на ТР № 1 / 2018г по т.д № 1/ 2017г ОСГК .

Разгледано по същество, възражението на Прокуратурата на РБ за намаляване на обезщетението по отношение на частично уважения от първоинстанционния съд и потвърден от Хасковски ОС размер от 13800 лв е неоснователно .
По делото е установено,че с Наказателно постановление №15/28.04.2014год., влязло в сила на 29.05.2014 год., на ищеца Е. е наложено административно наказание „глоба" за същото провинение за което е внесен обвинителен акт от 02.12.2014 год. по досъдебно производство №69/2014год. по описа на РУ-М. ,по обвинение за причинена средна телесна повреда и престъпление по чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК. В досъдебното производство ищецът е бил защитаван от адв.П.Б., съгл.представения договор от 13.10.2014г, по който е платено възнаграждение 300 лева Същото е минимално съгл. чл.12 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размира на адвокатските възнаграждения
По образуваното НОХД №313/2014 год. по описа на Pайонен съд – М., приключило с присъда №39 от 31.03.2015 подсъдимият е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Отхвърлен е и граждански иск срещу него за сумата от 3 000 лв.,със законните последици .По това дело ищецът е бил защитаван от адв. Е.П. и съгласно представения договор е заплатил възнаграждение от 480 лв, което не е прекомерно съгл чл. 13 от Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималните размира на адвокатските възнаграждения в действашата тогава нейна редакция /ДВбр.28/2014г /,а като се вземе предвид защитата и по гражданския иск ,е минимално. По протест на районния прокурор и жалба на частния обвинител /и граждански ищец/ е образувано ВНОХД№55/2015 год. по описа на Окръжен съд Кърджали , което е прекратено и върнато с указания. Протестът е разгледан по ВНОХД № 73/2013 год, като с присъда №17/15.10.2015 год ищецът е признат за виновен на основание чл.129,ал.2, във вр. ал.1 вр. чл.54 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, гражданския иск е уважен за сумата 2000 лева . В това производство ищецът е бил защитаван от адв. Е.П. .Разноски по него не са установени.След постановяване на осъдителната присъда, ищецът е упълномощил адв. Кр М. от АК Пловдив съгл. представения договор от 22.10.2015г , по който е платено възнаграждение 2000 лева Заявяват се за обезщетяване включените в този договор разноски.Адвокат Кр. М. е представлявал ищеца при касационното обжалване ,като е изготвил подробна касационна жалба и изложение към нея , в която са изтъкнати съображенията от фактическа и правна страна обусловили по-нататъшното развитие на процеса. Проведено е и съдебно заседание , в което пълномощникът е представлявал подсъдимия. С Решение №2/09.02.2016 год. по нак.дело №1579/2015 год. -III н.о. на ВКС,образувано по касационната жалба е отменена въззивна присъда №17/15.10.2015 год. по ВНОХД № 73/2013 год. по описа на КОС и делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част за разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Така платеното адвокатско възнаграждение към момента на договарянето надхвърля незначително минималното - сборувано по чл.13 ал.1 т.3 и чл. 13,ал.2 Наредбата ,според действащата тогава нейна редакция /изм.ДВбр.28/28.03.2014г,изм.Р 13062/03.10.2019г на ВАС, изм ДВбр.84/25.10.2016г , изм.Р5491/08.05.2020г на ВАС, изм ДВ бр.68/2020г/ ,включително редакцията им по времето ,през което защитата е била осъществена Поради това не може да се приемат за установени предпоставките на чл.5 ЗОДОВ. Ищецът , след като е осъден от въззивния съд на наказание лишаване от свобода и е уважен гражданския иск срещу него , е положил дължимата грижа за защитата си като е възложил същата на друг адвокат в последната фаза на производството, като е приел да заплати и по- висок хонорар ,така както обстоятелствата са предпоставяли . Тази защита адв М. съответно е осъществил пред ВКС,като възнаграждението му от 2000 лева не е прекомерно.
Същият извод се налага и относно защитата по образуваното ВНОХД№24/2016 год. на Окръжен съд Кърджали, приключило с Решение от 28.04.2016 год., съгласно което изцяло е отменена присъдата по НОХД №313/2014 год. на МРС и е прекратено наказателното производство.Без разглеждане е оставен и гражданския иск против подсъдимия. По това дело са проведени две открити съдебни заседания.На адв М. е било заплатено възнаграждение от 2000 лева за осъществената защита по договор от 22.02.2016г,което но не е прекомерно предвид правната сложност на делото към този момент / фактическите обстоятелства са били приети за вече вече изяснени /.Съдът е съобразил ТР №3/2015г на ОСНК , практиката на СЕПЧ ,принципът „не два пъти за едно и също „което е била и водещатата теза на защитата , след като спрямо подсъдимия е реализирана административно-наказателна отговорност за същото деяние . Поради това е прекратил производството, за да избегне нарушение на чл. 4 , пар1 ЕКПЧ.
Прокуратурата на РБ отново е протестирала решението пред ВКС.Междувременно е иницирала и производство за отмяна на наложеното административно наказание спрямо ищеца по реда на чл. 72, ал. 1, във връзка чл. 72 от ЗАНН. Това обстоятелство следва да бъде отчено при правната сложност на делото,при необходимостта от адвокатска защита на страната в наказателното производство на съответния етап от него ,която защита е осъществена от адв. М. по нак.дело №617/2016 год. III н.о. на ВКС включително. Делото е приключило с решение №227/06.01.2017. след проведено открито съдебно заседание.Протестът е отклонен като неоснователен и е оставено в сила протестираното решение . Разноските са в размер на 3500 лева и са платени съгласно договор от 27.05.2016г., сключен при действаща тогава редакция на чл.13 ал.1 т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет , която редакция е съгласно, §10 от Наредбата за изменение и допълнение на същата /обн ДВ, бр. 28 от 28.03.2014г / преди обнародването на Решение № 13062 от 3 октомври 2019 г. по д № 3586 от 2016 г на ВАС, след потвърждаването му в една част и обезсилване в друга с реш. №5491/08.05.2020г на ВАС - ДВ бр.45 от 15.05.2020г/Размерът е завишен приблизително трикратно спямо минималния по действащата /до и след 25.10.2016г/ редакция на наредбата, но отново не може да се приеме,че ищецът не е положил дължима грижа при договаряне на това авишено, но не и прекомерно завишено възнаграждение за адвоката по делото пред ВКС. В случая е от значение и следва да бъде отчетена проявената от представители на Прокуратурата настоятелност в оспорването на крайния резултат от наказателното преследване спрямо ищеца. Последният е трябвало отново да ангажира адвокатска защита пред Върховния касационен съд , за да брани правото да не бъде подлаган на наказателно преследване,след като основен правен принцип не допуска това .
Междувременно иницираното от Прокуратурата КАНД № 89 от 2016 г. на АС Кърджали е приключило с отмяна на НП № 15 от 28.04.2014г. и наложеното с него административно наказание - „глоба“. Това обстоятелство е дало на Прокуратурата основание да поиска възобновяване. По искането е образувано к.д. № 431/2017 г., на ВКС.Проведено е открито заседание,като адв М. се е явил и е представлявал подзащитния Е..
По това производство се изтъква договор от 10.04.2017г за платени 2000 лева.С оглед характера на производството-с провеждане на открито съдебно заседание,възнаграждението в този размер не е прекомерно .Основанията за този извод са вече изложени по отношение на платеното по договора за правна защита от 22.10.2015г ,по който е платено възнаграждение в същия размер /2000 лева /за производство пред ВКС. С Решение № 162 от 08.06.2017 г. производството е възобновено, отменено е решението от 28.04.2016 г. КОС и делото е върнато за ново разглеждане. Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Образувано е ВНОХД № 123/2017г. на КОС ,като по делото последователно са се отвели всички съдии от състава на съда,поради което същото е прекратено и е изпратено на ВКС за определяне на друг равен съд, за да се разгледа делото. Определен е Окръжен съд Хасково като е образувано ВНОХД № 591/2017 г.
За защита пред Окръжен съд Кърджали по ВНОХД № 123/2017г е сключен договор,по който ищецът е заплатил 2500 лева адвокатско възнаграждение на адв М..По същество делото обаче е разгледано от Хасковския Окръжен съд. По образуваното дело № 123/2017г са разглеждани служебни въпроси относно състава на съда. По това конкретно производство не се е наложило защита на подсъдимия да бъде осъществявана в обема съгласно договарянето .Защита обаче е била осъществена в производството пред Хасковския Окръжен съд. Ищецът е сключил договор с адв М. на 07.05.2018г , по който е заплатил още 1500 лв.Този размер е билизък до менемалния по действащата тогава редакция на Наредба № 1/2004г. С Решение № 61 от 08.06.2018 г. по ВНОХД № 591/2017 г. на ХОС , по същество е потвърдена присъдата ,с която ищецът е признат за невиновен по обвинение по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и е отхвърлен гражданският иск в размер на 3000 лева. Това решение е окончателно.
В последната фаза на наказателното производство, платеното на адвоката възнаграждение възлиза на общо 4000 лева и така следва да бъде преценявано.Настоящия състав на ВКС приема за неоснователен довода за намаляване на обезщетението поради прекомерност на изплатено в този размер възнаграждение.Действително , на този етап от про изводството защитникът е познавал делото,но следва да се отчете и обстоятелството,че защитата е осъществявана пред съд в друго населено място,което води до затруднения,особено в съдебна фаза при събиране на доказателства. Тези обстоятелства могат да бъдат съобразявани и при уговаряне размера на адвокатското възнаграждение,съответно подлежат на съобразяване и от съда при спор дали размерът му е прекомерен.Освен това,по същество е подлежал на разглеждане и е разгледан въпросът за наказателната отговорност по повдигнатото обвинение,разгледан е и граждсанския иск. Проведени са шест открити заседания с участие на защитата.Преразпитван е свидетел ,допусната е експертиза.В случая , както се изтъкна , неоправдано е да се изхожда единствено от минимарния размер на възнаграждението по наредбата,което към момента на сключване на договора е сборно от минимално посочените по чл. 13, ал.1 т.3 / 800 лева/ и по чл. 13, ал.2 /400 лева/ по Наредба № 1/2004г на Висшия адвокатски съвет.
Както е приел и въззивния съд,разноските на обвиняемия в установените общо 11 на брой наказателни производства,последното завършило с оправдателна присъда, съставляват имуществена вреда , за която държавата дължи обезщетение съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Искът за претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита по така приложените наказателни дела е основателен и доказан в оспорвания с касационната жалба размер от 13 800 лв. Предвид гореизложеното, поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд постановеното от въззивния съд решение и следва да бъде потвърдено , като краен резултат Лихвата е съответно присъдена
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора,за настоящата инстанция те подлежат на присъждане в размер на 2500 лева , както са установени.Платени са по договора за правна защита и съдействие с адв. К. М. от 09.01.2020г ,т.е за един адвокат.Неоснователно е възражението за перкомерност на платеното възнаграждение. То надвишава минималното по наредбата, но не е прекомерно фактическата и правна сложност на делото .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №441 от 15.11.2019г по в. гр.дело № 629/2019г. на Хасковски окръжен съд в обжалваната част

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Т. Б. Е. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] , сумата 2500лева разноски по делото за настоящата инстанция .

Решението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: