Дисциплинарно уволнение при уронване на доброто име на работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

София, 26.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4088 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 5278 от 11.07.2019г. по в. гр. дело № 3967/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, в частта му, с която е отменено решение № 566164 от 19.12.2018г. по гр. дело № 38131/2018г. на СРС, ГО, 119 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата С. И. К., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 513з-3549/02.05.2018г.; ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор /пулт 166/“ в сектор 01 към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 918.91 лв. – обезщетение за оставане без работа, за периода: 08. 05. 2018г. – 11. 06. 2018г., като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски.

Касаторът - ответник счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд погрешно е изключил от доказателствения материал по делото писмени документи, събрани за целите на проведеното от работодателя дисциплинарно производство, неоспорени от ищцата. Навежда, че неправилно деянието на служителката е счетено за извършено поради небрежност, а не умишлено, както и че неправилно това обстоятелство е възприето като изключващо осъществяването на фактическия състав на дисциплинарно уволнение поради злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Моли въззивното решение в атакуваната му част да бъде отменено като неправилно, като бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ - С. И. К. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените в касационното производство деловодни разноски.

С определение № 774 от 15.11.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в обжалвана му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния материалноправен въпрос: Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ - уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?.

По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения №№№№ 14/15. 03. 2017г. по гр.д. № 112/2016г. на ІV г.о.; 232/18. 05. 2012г. по гр.д. № 41/2012г. на ІV г.о.; 229/30.10.2017г. по гр.д.№ 215/2017г. на ІV г.о. и 80/26.10.2010г. по гр.д.№4679/2008г. на ІІ г.о., споделяна от съдебния състав, доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието – работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засяга съществено интересите на работодателя. Това разрешение следва да намери приложение и по процесното правоотношение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 187, т. 8 КТ/ и на процесуалните правила за доказателствената сила на писмените доказателства за основателни.

Въззивният съд е приел за установено по уважените от него искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ – предмет на настоящото касационно производство, че ищцата е работила при ответника по трудов договор от 03.11.1994г., последно изменен на 03.02.2017г., на длъжност „системен оператор на пулт 166“ към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № 513з-3549/02.05.2018г. на директора на СДВР, връчена на ищцата на 04.05.2018г.. Посочил е, че в заповедта за уволнение основанието за наложеното най – тежко дисциплинарно наказание е „уронване престижа на предприятието“, което служителката К. е осъществила на 12.10.2017г., когато, след работно време, в магазин „Т-маркет“ в кв. Гевгелийски, [населено място], е преминала касовата зона, без да заплати две стоки, намерени от охраната в дамската й чанта /1 бр. пластмасова кутия за съхранение и колбас „филе Елена“, на стойност 24.21 лв./. СГС е счел, че уредената с императивни правни норми процедура за налагане на дисциплинарно наказание е спазена от работодателя, но извършването на дисциплинарното нарушение е останало недоказано. Посочил е, че макар в случая деянието да е осъществено не във връзка с изпълняваната от служителя трудова функция, е налице изключение от общия принцип и служителят би носил дисциплинарна отговорност, ако е извършил уронващото престижа на работодателя действие умишлено.

Досежно формата на вината, с която е действала К., въззивният съд е приел, че по делото не са представени достатъчно доказателства, от които да се изведе по безспорен начин извод, че служителката е действа умишлено. Приел е, че е недопустимо в процеса да бъдат използвани събраните в хода на дисциплинарната проверка сведения и обяснения от неучаствали в процеса лица, тъй като те представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани при спазването на изискванията на устност и непосредственост на съдебния процес. Счел е, че всички представени по делото сведения и докладни записки представляват изясняване на факти, възприети от лица, които не могат в служебно качество да ги удостоверяват чрез издаване на официален документ, поради което не представляват годно доказателствено средство. По отношение на приложените протоколи, становища и експертни справки, в които служители на МВР са направили изводи за възприети от тях доказателства, е приел, че кредитирането им е недопустимо, тъй като представляват вътрешни документи, събрани едностранно от работодателя за целите на дисциплинарното производство и като такива нарушават принципа на равнопоставеност на страните в процеса. С оглед на това и поради липса на други представени от ответника доказателства, е счел, че следва да цени единствено писмените обяснения на ищцата по чл. 193 КТ, от които не може да се направи извод за умишлено извършване на деянието. Горният извод е мотивирал въззивният съд да уважи предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК и да отмени в тази му част постановеното първоинстанционно решение. Уважавайки иска за отмяна на извършеното уволнение като незаконно, е констатирал, че не са налице пречки за възстановяване на уволненото лице на изпълняваната длъжност, поради което е уважил и съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел, че същият е основателен за сумата 918. 91лв. и за периода 08.05.2018г. - 11.06.2018г. /момента, до който е установено от доказателствата по делото оставането без работа/.

Горепосочените решаващи изводи на въззивния съд са изведени в нарушение на материалния и процесуалния закони.

Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на основание чл. 187, т. 8 КТ, поради извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – работодател, при спазена процедура по чл. 193 и чл. 194 КТ в дисциплинарното производство. Извършената от ищцата кражба на стоки от магазин „Т-маркет“ в кв. Гевгелийски, [населено място], на стойност 24. 21 лв., извън работното й време, установена с приетите по делото писмени доказателства, неоспорена и от ищцата в писмените й обяснения по чл. 193 КТ, според работодателя съставлява нарушение на чл. 17 Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация от 2004г., съгласно който, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Това нарушение на етичните правила и норми като форма на нарушение на трудовата дисциплина е отразено в мотивите на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, като е посочено също, че извършеното противоправно деяние от ищцата е станало достояние на голям кръг от граждани /клиенти на магазина/ и служители на МВР /отзовалите се на сигнала за кражба и задържали за срок от 24 часа нарушителката/, което се е отразило негативно на авторитета на СДВР и на институцията МВР.

От приетите по делото писмени доказателства /докладна записка по ЗМ № 2273 МК-2272/2017г. на инспектор Б. при СДВР за деянието и задържането на ищцата; заповед за задържане на ищцата от 12.10.2017г. от Гл. инспектор при 3 РУ – МВР, [населено място] и дневник на задържаните лица; сведение № 3335/23.11.2017г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“ за постъпил сигнал за извършената от ищцата кражба на 12.10.2017г. и дневник на получени и предадени сигнали на тел. 112; протокол от 19.01.2018г. за прегледан запис на оптичен носител от охранителни камери на магазин „Т-маркет“ в [населено място],[жк]от 25.08.2017г., 11.10.2017г. и 12.10.2017г. от комисия на СДВР; протокол от 19.01.2018г. за прослушан запис на оптичен носител на осъществена комуникация между подател на сигнал към тел. 112 /управителя на магазина „Т-маркет“/ и служител на ДНС-112, за извършената кражба на 12.10.2017г. в 9.59ч. и задържането на ищцата след касовата зона на магазина, и писмените обяснения на ищцата по чл. 193 КТ по процесното дисциплинарно уволнение/ се установява извършването на кражбата на стоки от столичен магазин от ищцата и задържането й от служители на МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, след подадения сигнал на телефон 112, на 12.10.2017г., в присъствието на клиенти и персонал на магазина. Горепосочените писмени доказателства, съставени от длъжностни лица на МВР в изпълнение на служебните им задължения, са официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила за удостоверените факти, доколкото не са оспорени от ищцата в процеса. Те по категоричен начин установяват извършването на процесната кражба от ищцата, преминала касовата зона на магазина, без да заплати две стоки, намерени от охраната в дамската й чанта, както и накърненото добро име на работодателя пред трети лица. Самото процесно деяние е признато и от самата ищца в писмените й обяснения по чл. 193 КТ, в които тя е посочила, че го е извършила неволно и без умисъл. Начинът на извършването му обаче в конкретния случай, при наличните данни и за други извършени по същия начин кражби на стоки с малозначителна стойност /прибиране в дамската чанта на стоки и преминаване през касата на магазина с други стоки в пазарната количка, без прибраните в дамската чанта да бъдат извадени и предоставени за таксуване/ не могат да обуславят друг извод, освен че е извършено умишлено.

Дори извършеното от ищцата деяние да не е умишлено, а по непредпазливост, съобразно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, уронване на доброто име на работодателя ще е налице всякога, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на авторитета му, независимо дали уронващото нарушение на трудовата дисциплина е умишлено или по непредпазливост. Ищцата е нарушила чл. 17 Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 126/11.06.2004г., отм. ДВ., бр.33/07.04.2020г., с който кодекс е била изрично запозната от работодателя на 30.08.2013г. с протокол от същата дата. Нарушение на трудовата дисциплина, като основание за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, произтичащи от трудовия договор. С приемането на Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация от 2004г. и запознаването на ищцата с него, неспазването на посочените в него етични правила и норми, също съставлява нарушение на трудовата дисциплина и е легитимно основание за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, тъй като спазването на етичните правила и норми става елемент от съдържанието на индивидуалния трудов договор със служителката. Поради това, независимо че ищцата е извършила кражбата в извънработно време, доколкото поведението й съставлява нарушение на чл. 17 Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация от 2004г., то уронва доброто име на работодателя – ответник и осъществява визираното в чл. 187, т. 8 КТ нарушение на трудовата дисциплина, тъй като основната функция на държавната институция на МВР, в това число и на СДВР, е да брани законността в обществото и гражданите от престъпления. Недопустимо е служители на тази държавна институция да извършват престъпления, пък било то и на малозначителна стойност. Когато са станали публично достояние пред трети лица, заради задържането на дееца на местопроизшествието, както е в конкретния случай, несъмнено те уронват работодателския престиж в обществото, осъществявайки състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 КТ.

Извършеното от ищцата процесно дисциплинарно нарушение съответства по тежест на най-тежкото наложено наказание от работодателя – дисциплинарно уволнение, процесната уволнителна заповед е достатъчно мотивирана, поради което процесното уволнение е законно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Неоснователността на последния обуславя неоснователност и на обусловените от него искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, но тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и в частите му, с които ответникът СДВР е осъден да заплати на ищцата К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 663. 14 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и въззивната инстанции; ответникът СДВР е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС – сумата 175. 70 лв. и по сметка на СГС – сумата 73. 13 лв., и ищцата К. е осъдена да заплати на ответника СДВР, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 26.41 лв..

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5278 от 11.07.2019г. по в. гр. дело № 3967/2019 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В състав, в частта му, с която е отменено решение № 566164 от 19.12.2018г. по гр. дело № 38131/2018г. на СРС, ГО, 119 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата С. И. К., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № 513з-3549/02.05.2018г.; ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор /пулт 166/“ в сектор 01 към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 918.91 лв. – обезщетение за оставане без работа, за периода: 08. 05. 2018г. – 11. 06. 2018г., както и в частите му , с които ответникът СДВР е осъден да заплати на ищцата К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,, сумата 1 663. 14 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и въззивната инстанции, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС – сумата 175. 70 лв. и по сметка на СГС – сумата 73. 13 лв. , и ищцата К. е осъдена да заплати на ответника СДВР, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 26.41 лв ., и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. И. К., ЕГН: [ЕГН], срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на С. И. К., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, със заповед № 513з-3549/02.05.2018г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор /пулт 166/“ в сектор 01 към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР и за заплащане на сумата 918. 91лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 08. 05. 2018г. – 11. 06. 2018г..

ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата 300 /триста/ лв. – юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.