Отмяна на влязло в сила решение за издръжка на пълнолетно дете

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60308

гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 3987 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Д. Й. Г., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 260212 от 16 юни 2021 г., постановено по гр.д. № 283/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 260016 от 17 февруари 2021 г., постановено по гр.д. № 154/2020 г. по описа на Районен съд Сливница в частта, с която молителят на основание чл. 144 СК е осъден да заплаща на пълнолетния си син А. Д. Г. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от подаването на исковата молба на 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която молителят е осъден на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК да заплати на А. Г. сумата 260 лева, представляваща издръжка за минало време за периода 09.12.2019 г.-11.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В молбата се поддържа, че основание за осъждането на молителя е станала служебна бележка, издадена от Национална гимназия по приложни изкуства „Св. Л.“ София, според която ответникът А. Г. е ученик в училището за учебната 2019/2020 г., чието съдържание молителят приел за достоверно и не е оспорил. В хода на процеса пред районния съд и преди да бъде постановено първоинстанционното решение е настъпило ново обстоятелство – ищецът е преустановил обучението си в съответното средно училище на 14.09.2020 г., което обучение е основанието за неговата претенция, а констатирането на това обстоятелство в хода на процеса би обусловило прекратяване на производството със съдебен акт. В допълнителна молба се сочи, че новото обстоятелство е било узнато от молителя на 06.07.2021 г., на която дата той успял да направи справка в училището за периода на обучението на А., и това обстоятелство се установява с документа, приложен към молбата за отмяна. Молителят заявява, че е осъден не защото ответникът учи във висше учебно заведение, нито защото той има намерение да учи във висше учебно заведение, или се подготвя за това, а защото след осемнадесетата си година е ученик в гимназията. Поддържа се основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.

Ответникът А. Д. Г., с адрес в [населено място], поддържа доводи за неоснователност на молбата за отмяна на влязло в сила решение, като твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 144 СК – той да е ученик в средно или във висше учебно заведение, да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, и родителят, от когото се претендира издръжката, да може да я дава без особени затруднения. Към момента на предявяване на исковата молба ответникът е бил ученик в дванадесети клас, за което е представена служебна бележка, явил се е на кандидатстудентски изпити, бил е приет и записан като студент в специалност „Архитектура“ на ВСУ „Л. К.“ София. Молителят е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства в съдебното производство пред районния съд и е била представена служебна бележка за внесена семестриална такса за първи семестър, приета по делото и неоспорена от молителя, обстоятелствата са посочени в мотивите както на първата инстанция, така и на въззивната, поради което заявените обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Преминаването от обучение в средно в обучение във висше учебно заведение в хода на производството пред първата инстанция не променя основанието на иска по чл. 144 СК, нито затруднява защитата на молителя.

С атакуваното решение се приема, че към момента на предявяване на иска ищецът е учел редовно в средно учебно заведение и към този момент не е навършил 20 години, а към момента на постановяване на въззивното решение учи редовно във висше учебно заведение и не е навършил 25 години. Счетено е, че са налице всички предпоставки, включително възможността на бащата да заплаща издръжка на пълнолетното си дете – освен осигурителния му доход от 560 лева, той притежава в еднолична собственост значително движимо и недвижимо имущество, което би могло да е източник на допълнителни доходи, даващи му възможност да заплаща издръжка на нуждаещия се негов пълнолетен син в размер на 200 лева, без това да представлява особено затруднение за него и след приспадане на средствата, дължими от него за другото му непълнолетно дете.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Според представената пред съда по отмяната служебна бележка от Национална гимназия по приложни изкуства „Св. Л.“ София, А. Д. Г. е завършил средното си образование в училището от 8 клас – 15.09.2015 г. до 12 клас на 14.09.2020 г., специалност „Художествена дърворезба“. В производството пред първоинстанционния съд, освен представената служебна бележка от същото училище, според която А. е ученик в 12 клас за учебната 2019/2020 г., се представя банково бордеро за преведена такса за първи семестър 20/21 г. Архитектура, за А. Г.. Първото по делото заседание пред районния съд е проведено на 26.10.2020 г. Пред въззивния съд молителят е поддържал доводи за невъзможност да заплаща издръжка поради необходимостта да гледа възрастна майка инвалид, получаваното от него минимално възнаграждение и здравословни проблеми.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Новооткритите факти или установяващите ги писмени доказателства, следва, освен това, да са от съществено значение за делото и да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид.

В процесния случай представеното пред съда по отмяната писмено доказателство не установява наличието на ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната, или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Фактите за приключването на средното образование на А., респективно – за продължаването на обучението му във висше училище, са били известни на страните по спора още пред районния съд, като продължаването на обучението му е осъществено преди първото по делото заседание, но тези факти не са станали основания за оспорвания или за каквито и да било доводи от страна на молителя. Усилията на молителя са били концентрирани само върху наличието на затруднения от негова страна да заплаща издръжка на пълнолетния си син. От друга страна, представеното писмено доказателство не е и от съществено значение за делото, което да би могло да доведе до промяна в изхода на спора, доколкото не е спорно между страните, че непосредствено след приключване на средното образование А. е продължил обучението си във висше училище, и това е било взето предвид от съда при постановяване на атакуваното решение. Оплакванията на молителя за несъобразяване на неговите доводи за съществуващи множество затруднения за заплащане на издръжка на пълнолетно дете не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото извънинстанционно съдебно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, в което основанията са строго и изчерпателно определени.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Й. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 260212 от 16 юни 2021 г., постановено по гр.д. № 283/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: