Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи по дело за вземания

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр.София, 24.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова
с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2428 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, [населено място], чрез адв. С. К. от САК, и на синдика на ответника „Кемира“ ООД/н/ - В. И. Г., срещу решение № 296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1318/01.11.2023г. по т.д.№ 1450/2021г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, [населено място], против „Кемира“ ООД/н/ искове за установяване съществуването на цедирани с договор за цесия от 15.01.2018г., сключен между „Малаз“ ЕООД, [населено място], и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, а преди това с договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г., сключен между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД, [населено място], парични вземания, с правно основание чл.183 ЗЗД, в общ размер 75 230 000лв., представляващи дължима цена на вземания по следните сключени от „Кемира“ ООД като цесионер договори за прехвърляне на вземания: от 16.01. и от 14.01.2015г., сключени с „Инвестмънт проджектс“ АД; от 15.01.2015г., сключен с „Гипс трейд“ АД; от 02.09.2014г., сключен с „Интегрирани пътни системи Асфалти“ ЕООД; от 14.01.2015г., сключен със „Снежин 2003“ ЕООД, и от 12.01.2015г., сключен с „Д. 59“ ЕООД.

В касационната жалба на ищеца се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Ищецът намира за доказано качеството му на кредитор по отношение на ответника, предвид съществуването на валиден договор за цесия от 15.01.2018г., сключен с цедент „Малаз“ ЕООД, по който е заплатил цената на придобитото вземане и е уведомил длъжника за цесията с исковата молба. Изразява несъгласие с разпределянето на него доказателствена тежест във връзка с извършеното от ответника оспорване, като поддържа, че e в доказателствена тежест на ответника да докаже, че оспорените от него документи са антидатирани. Намира за неправилна извършената от въззивния състав преценка на свидетелските показания по делото, като посочва, че не е било необходимо свидетелят да възпроизведе съдържанието на документа, а е достатъчно да потвърди авторството и издаването му. Релевира оплакване, че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, в т.ч. неоспорените от ответника уведомления и потвърждения за всички извършени цесии, по които страна или длъжник е ответникът, които са допълнени и потвърдени от свидетелските показания относно авторството и датата на договорите за цесия и анексите към тях. Счита, че е неправилно възприето заключението на вещото лице, п.3 от същото. Излага съображения, че за съществуването на вземането е неотносимо счетоводното отразяване от ответника на сключените от него договори за цесия, доколкото договорите са породили незабавно действие между страните, а търговските книги имат доказателствено значение само ако са водени редовно, съгл. чл.55 ТЗ, а това в случая не е изследвано и от доказателствата по делото не може да се направи извод за достоверност на счетоводната отчетност на ответника. Релевира оплакване, че продължаването на срока за отговор на исковата молба е извършено в нарушение на чл.63 ГПК, поради което всички възражения и искания в подадения отговор на исковата молба са преклудирани и не е следвано да бъдат взети предвид. Изразява несъгласие и с извода за „незабавното“ по см. на чл.301 ТЗ оспорване от ответника на договорите за цесия. Релевирани са и оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по въведените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение и липса на конкретни указания за доказателствената тежест и попълване на делото с доказателства, както и не се е произнесъл и относно изключването на направените от заличеното трето лице възражения, доказателствени искания и доказателства. По изложените подробни съображения искането е за касиране на решението и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на направените разноски.

С писмен отговор „Кемира“ ООД“/н/, представлявано от управителя А. Б., чрез адв. С. и адв.Б. от САК, оспорва основателността на касационната жалба.

В касационната жалба на синдика се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Релевира оплакване във връзка с преценката на свидетелските показания, като поддържа, че е целенасочена и преднамерена, а анализът - изолиран и нелогичен. По подробно изложени съображения изразява несъгласие с възприемането на заключението на ССЕ. Релевира и оплакване, че е нарушен принципът на равенство на страните, доколкото съдът не ги е уведомил за извършената служебна справка по партидата на ответника за правноорганизационната му форма във времето. Според синдика изводът във връзка с печата на ответника е в противоречие с чл.7 ТЗ, поддържайки, че печатът няма връзка с автентичността, достоверността и датата на документа. Изразява несъгласие и с извода относно приложението на чл.301 ТЗ, с аналогични на доводите на ищеца за потвърждаване на цесиите. Въведени са оплаквания, че инстанциите не са ценили доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч. неоспорените от ответника уведомления и потвърждения, във връзка със свидетелските показания по делото, и неправилно приложение на чл.181 ГПК. Въведено е оплакване, че въззивният съд не е отстранил допуснатите нарушения във връзка с доклада, изразяващи се в това, че на ищеца не са дадени указания да установи датата на съставяне на договорите и че не сочи доказателства за това. Поддържани са и оплаквания, че не е дадена възможност за вземане на становище по проекта за доклад, за нарушение на чл.63 ГПК, съответно за неправилно обсъждане на съдържащите се в ОИМ възражения и оспорвания. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

С писмен отговор ответникът „Кемира“ ООД /н/, представлявано от управителя А. Б., чрез адв. С. С. от САК, оспорва основателността на жалбата.

С постановеното по делото по чл.288 ГПК определение № 482/17.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да обсъди, с ограниченията по чл.269 ГПК, всички доводи и възражения и свързаните с тях доказателстгва и да изложи мотиви.

В откритото съдебно заседание ищецът „ДКК“ ЕАД, чрез адв. С. К., и синдикът на „Кемира“ ООД/н/ В. Г. поддържат касационната жалба на синдика, като ищецът„ДКК“ ЕАД претендира за присъждане на направените от него разноски. Ответникът „Кемира“ ООД/н/, чрез адв. С. С., оспорва касационните жалби и поддържа подадените отговори. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД против „Кемира“ ООД/н/, чиято неплатежоспособност е обявена, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ, с решение № 260490/04.12.2020г. по т.д./н/ № 1500/2020г. на Софийски градски съд, с начална дата 31.12.2017г., и по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, с която са предявени по реда на чл.694, ал.2, т. 1 ТЗ искове за установяване съществуването на вземания на ищеца по отношение на ответника в общ размер 75 230 000лв., които са включени в списъка на неприетите от синдика вземания и подаденото от ищеца възражение срещу неприемането на вземанията е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение по т.д.№ 1500/2020г. на Софийски градски съд.

Исковата претенция е основана на твърдения, че процесните вземания към ответника са за дължима от него цена на вземания, които са му прехвърлени със следните договори за цесия: от 16.01.2015г., сключен с „Инвестмънт проджектс“ АД, и анекс към него от 25.02.2015г.; от 14.01.2015г., сключен с „Инвестмънт проджектс“ АД, и анекс към него от 25.02.2015г.; от 15.01.2015г., сключен с „Гипс трейд“ АД, и анекс към него от 24.02.2015г.; от 02.09.2014г., сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД, и анекс към него от 26.02.2015г.; от 14.01.2015г., сключен със „Снежин 2003“ ЕООД, и анекс към него от 23.02.2015г. и от 12.01.2015г., сключен с „Д. 59“ ЕООД, и анекс към него от 23.02.2015г. Въведени са твърдения, че посочените по-горе дружества са прехвърлили вземанията си към ответника за цената на прехвърлените му вземания с договори за цесия от 27.02.2015г. на „Финансово консултиране“ АД, което, от своя страна, ги е цедирало на „Малаз“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г. Твърдяно е, че ищецът е придобил процесните парични вземания по договор за прехвърляне на вземания(цесия) от 15.01.2018г., сключен с „Малаз“ ЕООД.

С отговора на исковата молба, постъпил в рамките на продължения от първата инстанция срок по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил исковете. Възразил е, че не е сключвал договорите за цесия, по които е посочено да е страна, те не са му били известни до предявяване на вземанията пред синдика и същите са антидатирани, като подписани от негов бивш органен представител (Б. Л.) след прекратяване на представителното правоотношение (на 06.03.2015г.). С обявения за окончателен проект за доклад първата инстанция е констатирала, че отговорът на исковата молба е подаден в срок. По направеното в отговора на исковата молба оспорване на датите на договорите за цесия, по които е посочено отвметникът да е страна, е разпределена доказателствената тежест на ищеца и му е указано да установи сключването на оспорените договори за цесия на посочените в тях дати и от лице, което е имало право да представлява ответника, както и получаването от ответника на уведомленията за цесиите, съответно е прието, че ответникът не носи доказателствена тежест по направените от него оспорвания.

Срещу първоинстанционното решение, с което предявените по реда на чл.694, ал.2, т.2 ТЗ искове са отхвърлени, са постъпили въззивни жалби от ищеца и от синдика на ответника. По основния спорен въпрос във въззивното производство относно придобиването валидно от ответника на вземанията по договорите за цесия, по които е посочено да е страна, и, съответно – относно възникване на задължението на ответника да заплати цената на прехвърлените му вземания, и във връзка с извършеното от ответника оспорване на датите на договорите за цесия, въззивният състав е намерил за неоснователни оплакванията във въззивните жалби на ищеца и на синдика на ответника относно разпределянето на доказателствената тежест и даването на указания на ищеца по направените от ответника оспорвания. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че в преклузивния срок, първото по делото заседание, ищецът не е заявил доказателствени искания във връзка с оспорването ти и не е представил доказателства и в хода на производството. Не е кредитирал свидетелските показания по делото, допуснати в хипотезата на чл.165, ал.1 ГПК за установяване съществуването на оригинали на анексите към договорите за цесия и за тяхното съдържание, приемайки, че свидетелите възпроизвеждат, при това колебливо и несигурно, само част от обстоятелствата във връзка със сключването на договорите за цесия, а същевременно имат твърде ясен и незаличен спомен за други факти, свързани със същото събитие, и са налице вътрешни противоречия във възприятията им, което поставя под обосновано съмнение достоверността на техните показания. Възприел е заключението на допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ с в.л.В. П., извършено въз основа на проверка в счетоводството на ответника на аналитични оборотни ведомости и на дневник на всички синтетични и аналитични сметки за периодите 01.01.-31.12.2015г. и 01.01.-31.01.2016г., въз основа на което ( п.3) е установил, че оспорените от ответника договори за прехвърляне на вземания и анексите към тях не са осчетоводени от ответника. По съображения, че се касае за придобиване на вземания на твърде значителна стойност - стопанска операция, водеща до изменения на имущественото и финансовото състояние на цесионера, която по см. на чл.3 от Закона за счетоводството е следвало да бъде отразена във всеки един от проверените от вещото лице вторични счетоводни документи, съставът на апелативния съд е намерил, че неосчетоводяването от ответника на оспорените договори за цесия е индиция/косвено доказателство за несключването им на посочените в тях дати, а именно в периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. Намерил е, че е налице и второ косвено доказателство в подкрепа на този извод - текстът на положения в анексите към договорите печат относно правноорганизационната форма на ответника/ООД/, съпоставен с правноорганизационната форма на дружеството към посочените дати/ЕООД/, установена от извършената служебна справка по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Счел е, че посочените две косвени доказателства в максимална степен постигат целта на насрещното доказване, тъй като разрушават сигурността, че се е осъществил подлежащият на доказване от ищеца правнорелевантен факт, съответно е счел за неуспешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на датите на договорите за цесия. Ето защо, без да обсъжда друго, е приел, че оспорените от ответника договори за цесия е възможно да са били подписани от управителя му Б. Л. най-рано на 01.01.2017г., което е след заличаването му като управител по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, респективно е приел, че договорите за цесия са сключени от лице без представителна власт за ответника и следователно са били в състояние на висяща недействителност(т.2 ТР № 5/2914г. ОСГТК на ВКС). Като е приел, че ответникът е узнал за съществуването на оспорените от него договори при прилагането им към молбата на ищеца за предявяване на вземанията, въззивният състав е счел, че, оспорвайки ги в преклузивния срок по чл.367 ГПК, ответникът се е противопоставил на договорите за цесия незабавно, с което висящата недействителност се е трансформирала в окончателна. Направен е краен извод, че оспорените от ответника договори за цесия не са породили правни последици за страните по тях, ответникът не е придобил прехвърлените вземания, съответно не е възникнало насрещното му задължение за заплащане на тяхната цена.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви е формираната постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в служебно известните Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по чл.290 ГПК решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/201Зг., I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., I т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., вкл. посочените от касатора. Даденото тълкуване е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК , като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните - в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК .

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато обжалване, даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, приложените към исковата молба уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД и потвърждения за цесии, част от които са неоспорени от ответника с отговора на исковата молба, не са обсъдени, което е било в правомощията на въззивната инстанция, предвид изрично въведеното оплакване във въззивната жалба на синдика на „Кемира“ ООД/н/ и извършваки дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор. Обсъждането на посочените писмени доказателства би могло да доведе до други, различни изводи по основния спорен във въззивната инстанция въпрос. Налага се извод за основателност на изрично въведения в касационната жалба на синдика касационен довод процесуална незаконосъобразност, поради което въззивното решение следва да бъде отменено.

Необходимостта от обсъждане на цялата доказателствена съвкупност по делото - конкретно описаните в § 1 от приложеното към касационната жалба на синдика изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в съвкупност с останалите доказателства по делото, налага връщане на делото за ново разглеждане.

При новото въззивно разглеждане съставът на въззивния съд следва да се произнесе и за отговорността за разноски, вкл. за направените разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на Софийски апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: