Когато трудовият договор бъде прекратен внезапно и без да бъде спазен законовият срок за предизвестие, служителят не остава без финансова защита. Законът ясно урежда имуществените последици, за да компенсира работника за внезапната загуба на работа и трудов доход.
В зависимост от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят има задължение да начисли и изплати няколко отделни плащания.
Статията разглежда случаите, в които основанието за прекратяване изисква предизвестие, но работодателят не го спазва. Когато законът позволява уволнение без предизвестие (чл. 330 от Кодекса на труда) - например при дисциплинарно уволнение - обезщетение за предизвестие не се дължи, а при дисциплинарно уволнение работникът дори дължи обезщетение на работодателя (чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда).
Обезщетение за неспазено предизвестие
Ако работодателят реши да прекрати трудовия договор незабавно, въпреки че основанието по закон изисква предизвестие (например при съкращаване на щата, намаляване обема на работа или спиране на дейността), той е длъжен да компенсира служителя.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът, при което дължи на другата страна обезщетение. Размерът на това обезщетение е равен на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на неспазеното предизвестие - за целия период или за остатъка от него, ако част от предизвестието вече е отработена.
Законовият срок на предизвестието при безсрочен трудов договор е 30 дни, освен ако в индивидуалния трудов договор не е договорен по-дълъг срок (но не повече от 3 месеца). При срочните договори срокът е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
Независимо от причината за прекратяване на трудовия договор - включително при дисциплинарно уволнение - работодателят не може да отнеме правото на натрупания и неизползван отпуск.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Обезщетението се дължи за целия неизползван отпуск, включително от минали години, стига правото на него да не е погасено по давност. Ограничението „пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж“ в чл. 224, ал. 1 е обявено за противоконституционно (Решение № 12 от 2010 г. на Конституционния съд). Правото на отпуск се погасява, ако не е ползвано до две години от края на годината, за която се полага (чл. 176а от Кодекса на труда). Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 - от среднодневното брутно възнаграждение за последния месец с поне 10 отработени дни (чл. 224, ал. 2 от Кодекса на труда).
Заплата за изработените дни
Работодателят дължи пълното трудово възнаграждение за всички реално отработени дни от месеца до момента на прекратяване на договора. Заедно със заплатата се начисляват и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (например за придобит трудов стаж и професионален опит), както и полагащите се бонуси или плащания за извънреден и нощен труд.
Заплатата за отработените дни се изплаща в сроковете за изплащане на възнагражденията в предприятието (чл. 128 и чл. 270 от Кодекса на труда) - тя не е обезщетение и не може да се отлага до срока по-долу.
Обезщетенията, дължими при прекратяването, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване, освен ако колективният трудов договор предвижда друг срок (чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда). След този срок работодателят дължи и законната лихва.
Други обезщетения, които може да ти се дължат
- При оставане без работа: при уволнение поради закриване на предприятието, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата за повече от 15 работни дни се дължи и обезщетение в размер на брутното възнаграждение за времето без работа, но за не повече от един месец (ако не е уговорен по-дълъг срок). Ако започнеш по-нископлатена работа, дължи се разликата (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда).
- При право на пенсия: ако при прекратяването си придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието се дължат две брутни заплати, а при 10 години стаж при същия работодател през последните 20 години - шест (чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда). Това обезщетение се изплаща само веднъж.
Какво можеш да направиш
- Провери заповедта за уволнение: Увери се, че в документа е посочено основанието за прекратяване. Обезщетенията се дължат по закон, дори да не са изброени в заповедта - провери, че са начислени във фиша.
- Изискай фиш за заплата: Обезщетението за предизвестие се изчислява от брутното възнаграждение за месеца преди прекратяването или от последното получено месечно брутно възнаграждение (чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда), а това за отпуска - по реда на чл. 177. Сравни начисленото с тези бази.
- Подай сигнал при забавяне: При отказ за доброволно изплащане на дължимите суми можеш да подадеш сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, но спор за законността на уволнението или за размера на обезщетенията решава само съдът. Сроковете: 2 месеца за иск срещу самото уволнение и 3 години за паричните вземания (чл. 358, ал. 1 от Кодекса на труда). Делото е безплатно за работника - не плащаш такси и разноски (чл. 359 от Кодекса на труда).