За кого се отнасят промените
Новите текстове в Кодекса на труда засягат пряко всеки работещ по трудово правоотношение, както и всеки работодател в страната. Трудовото възнаграждение е в основата на трудовия договор, затова всяко прецизиране на правилата около него определя директно отношенията между служители и ръководство.
Обнародваните изменения в „Държавен вестник“, бр. 89 от 2026 г., засягат четири конкретни разпоредби от Кодекса на труда: чл. 242, чл. 243, чл. 244 и чл. 422. Заедно те очертават рамката на заплащането - от правото на възнаграждение, през изискването за справедливост и определянето на минималната заплата, до контрола и отговорността при нарушения.
Възмездност и равно заплащане за равен труд
Първият засегнат стълб е принципът на възмездност на положения труд, регламентиран в чл. 242 от Кодекса на труда. Според закона трудът по трудов договор винаги се полага срещу възнаграждение. Това означава, че всяко извършване на трудова дейност поражда безусловно право на работника да получи своето възнаграждение, независимо от трудностите или организацията на работодателя.
Не по-малко важно е правилото по чл. 243 от Кодекса на труда, което постановява равно възнаграждение за равен или равностоен труд. Този принцип изисква работодателите да прилагат еднакви и обективни критерии при определяне на заплатите, без дискриминация по какъвто и да е признак. Когато двама служители изпълняват задачи с еднаква сложност, отговорност и квалификация, техните възнаграждения следва да бъдат съизмерими. Това поставя фокус върху прозрачността на възнагражденията и обективните системи за оценка на труда във всяка компания.
Минималната работна заплата и защитата на доходите
Следващата разпоредба в пакета е чл. 244 от Кодекса на труда. Този член урежда определянето на минималната работна заплата за страната. Минималната работна заплата е законовата долна граница, под която трудът при пълно работно време не може да бъде оценяван. Тя служи като ориентир за доходите, влияе върху осигурителните прагове и гарантира базисна защита на жизнения стандарт.
Прецизирането на тези норми подчертава ролята на държавата в защитата на доходите на най-уязвимите групи работещи. Работодателите нямат право да договарят основно възнаграждение под законоустановения минимум при нормална продължителност на работното време.
Контрол и отговорност при нарушения
За да не останат правилата за заплащането само на хартия, промените обхващат и чл. 422 от Кодекса на труда, разположен в частта за контрола и отговорността за нарушения на трудовото законодателство. Контролните органи следят дали работодателите начисляват и изплащат дължимите възнаграждения навреме и дали спазват изискванията за минимално заплащане и равно третиране. Спазването на тези изисквания е скрепено със съответната административна и правна отговорност при констатирани нередности.
Какво можеш да направиш
Ако си работник или служител, можеш да предприемеш няколко конкретни действия:
- Провери трудовия си договор и фишовете за заплата - убеди се, че договореното основно месечно възнаграждение не е под актуалния размер на минималната работна заплата за пълно работно време.
- Информирай се за критериите за оценка в твоето предприятие - провери дали работодателят ти прилага ясни и обективни стандарти за равен труд на сходни позиции.
- Потърси съдействие при неизплатени суми - ако работодателят бави или отказва плащане на възнаграждение, можеш да подадеш сигнал до Инспекцията по труда или да се консултираш с юрист или синдикална организация.