Когато човек почине, без да е оставил завещание, цялото му имущество - включително жилища, земи, спестявания и задължения - преминава към неговите законни наследници. В тези случаи Законът за наследството определя точния ред, по който роднините се призовават към наследяване, както и размера на техните дялове.
Българското право разделя роднините на няколко последователни реда, като основното правило е просто: наследниците от по-горен ред изключват тези от по-долен ред.
Първи ред: децата на починалия
Когато починалият остави деца, те наследяват по равни части (Закон за наследството, чл. 5). В тази група влизат както родените в брак, така и извънбрачните и осиновените деца. Ако някое от децата е починало преди наследодателя, неговият дял преминава към неговите собствени деца (внуците на наследодателя).
Наличието на деца или внуци напълно изключва от наследяването родителите, братята, сестрите и всички останали по-далечни роднини.
Къде остава преживелият съпруг
Преживелият съпруг не образува самостоятелен ред, а наследява заедно с онзи ред роднини, който е призован да получи имуществото. Когато наследява заедно с деца, съпругът получава дял, равен на частта на всяко дете (Закон за наследството, чл. 9).
Например, ако починалият остави съпруг и две деца, наследството се разделя на три равни части - по една трета за всеки от тях. Важно е обаче да се отчете дали имотът е бил лична собственост на починалия (придобит преди брака, по дарение или по наследство), или е придобит по време на брака при режим на съпружеска имуществена общност. При общност половината от имота вече принадлежи на преживелия съпруг като негова лична част, а се наследява само останалата половина на починалия.
Родители, братя и сестри, баби и дядовци
Ако починалият няма низходящи (деца или внуци), наследяват родителите му по равно - или само онзи от тях, който е жив (Закон за наследството, чл. 6). Един жив родител изключва братята, сестрите, бабите и дядовците.
Ако няма и живи родители, наследяват братята и сестрите и бабите и дядовците. Когато са само братя и сестри, те получават по равни части. Когато братя и сестри наследяват заедно с баби и дядовци, братята и сестрите получават две трети от наследството, а бабите и дядовците - една трета (Закон за наследството, чл. 8). Ако няма нито едни от тях, наследяват по-далечните роднини по съребрена линия - до шеста степен включително.
Колко получава съпругът, когато няма деца
Преживелият съпруг наследява и тогава, но делът му зависи от това с кого наследява и колко е продължил бракът (Закон за наследството, чл. 9):
- заедно само с родители или баби и дядовци, или само с братя и сестри - половината от наследството, а ако бракът е продължил десет години или повече - две трети;
- едновременно с възходящи и с братя и сестри - една трета, а при брак от десет и повече години - половината;
- ако няма нито низходящи, нито възходящи, нито братя и сестри или техни деца - съпругът получава цялото наследство.
Какво става с дълговете
Наследството не се състои само от имоти и банкови сметки. Наследниците, които приемат наследството, отговарят и за задълженията на починалия съразмерно с получените дялове. Ако има съмнения за големи задължения, законът позволява наследството да се приеме по опис, което ограничава отговорността само до размера на полученото имущество.
Какво можеш да направиш
- Извади удостоверение за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалия, за да видиш официалния списък на призованите лица.
- Събери документите за собственост на имотите и провери дали са придобити по време на брак или са лична собственост.
- Консултирай се за доброволна делба пред нотариус или за приемане на наследството по опис, ако подозираш наличие на дългове.