Отказ за възобновяване на делото след одобрено споразумение за наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * неоснователност на искане за възобновяване * процесуални нарушения * одобряване на споразумение * споразумение * заповед за задържане от полицейски орган

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр.София , 25 февруари 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Явор Гебов

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 845/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета.

Образувано е по искане, депозирано от адв.А., защитник на осъдената А. Р. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд №904/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В искането се твърди, че с постановеното от съда определение за одобряване на споразумението, с което е приключило воденото срещу Д. наказателно производство, са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, намерили израз в липса на преценка от страна на съда за законосъобразност на представеното за одобряване споразумение. В подкрепа на горното твърдение защитникът е изложил аргументи, че от данните по досъдебното производство не се установява точния час и законовото основание за физическото задържане на осъдената на 16.02.2019 г., като отделно от това, към този момент не са й били разяснени правата, включително и правото й на адвокатска защита; че по делото няма данни за мястото на съхраняване на дамската чанта на А. Д., във вътрешния джоб на която са се намирали инкриминираните наркотични вещества, за времето, през което спрямо нея са били използвани помощни средства /белезници/; за наличие на противоречие между заявеното от нея намерение да не ползва адвокатска защита, вписано в декларацията по чл.74 ал.3 от ЗМВР и предприетите в последствие действия от разследващия орган по назначаване на служебен защитник; за участие на служебен защитник без представителна власт, поради липса на уведомително писмо от съответната адвокатска колегия за определянето на адв.П. Б. за такъв; за нарушение на разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК, тъй като във внесеното и одобрено от съда споразумение липсва изразено съгласие по въпроса на кого да се възложи възпитателната работа с условно осъдената Д., съобразно изискванията на чл.381 ал.5 т.4 от НПК. В заключение се моли да бъде възобновено нохд №904/2019 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, отменено постановеното по реда на чл.382 ал.7 от НПК определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на досъдебното производство.

В съдебното заседание пред ВКС, упълномощеният защитник на осъдената- адв.А. поддържа искането по изложените в него аргументи и моли да бъде уважено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита, че посочените нарушения в искането за възобновяване не са съществени. Приема, че действително по делото липсва уведомително писмо от Пловдивската адвокатура за определяне на служебен защитник, но това не означава, че назначеният защитник е бил нелегитимен.

Осъдената А. Р. Д., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция и не взема становище.

Върховният касационен съд след като обсъди доводите, изложени в искането на защитника на осъдената, становището на страните от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С определение от 09.05.2019 г., постановено по нохд №904/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е било одобрено на основание чл.382 ал.7 от НПК постигнатото между Окръжна прокуратура- гр. Пловдив и обвиняемата А. Р. Д. и защитника й адв.П. Б. споразумение, съгласно което обвиняемата се е признала за виновна в това, че на 16.02.2019 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества: метилендиокси- метамфетамин /МДМА/, метамфетамин и амфетамин, на обща стойност 125,77 лв.- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 и т.3 от НК й е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл.59 от НК е било приспаднато предварителното задържане на обвиняемата Д..

Със споразумението е било разпоредено част от веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата с цел унищожаването им, а част от тях- да се унищожат като вещи без стойност, както и в тежест на обвиняемата са били възложени направените по делото разноски.

ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл.420 ал.2 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл.419 ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.Същото е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Непосредствените задачи пред съда за одобряване на споразумението са: 1/. да се установи, че самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия, което е в основата на споразумението, е направено съзнателно и доброволно и 2/. да се установи, че споразумението не противоречи на закона и морала. Споразумението не противоречи на закона, когато то отговаря на изискванията на НК, НПК и на всеки друг приложим закон. Съдът може да одобри споразумението само ако се убеди, че обективната истина по делото е разкрита, т.е. само ако е убеден, че наистина има извършено престъпление, че то е извършено виновно от обвиняемия/подсъдимия и че правната му квалификация е правилна. Съдът формира вътрешното си убеждение въз основа на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, а той трябва да е резултат от обективно, всестранно и пълно разследване, проведено при стриктно спазване на правилата на НПК.

В конкретния случай, одобреното от ОС- гр. Пловдив споразумение непротиворечи на закона, като настоящият касационен състав не споделя изложените в искането за възобновяване доводи.
На първо място, заповедта за задържане на лице, издадена на основание чл.72 ал.1 от ЗМВР не е сред кръга документи, въз основа на които се формират изводите на компетентните органи относно съставомерността на престъплението и неговия автор, предмет на разглеждане в наказателното производство. Тази заповед няма характеристика на доказателство или доказателствено средство по НПК, тъй като основанията и реда за нейното издаване са предвидени в ЗМВР. Ако задържаното към момента на издаване на заповедта лице А. Д. е имала възражения по задържането, същата е могла да обжалва заповедта по съдебен ред. В заповедта тази възможност е била изрично отразена, а обстоятелството, че Д. е била запозната с нея, е скрепено с подписа й. Друг е въпроса, че възражението на адв. А., че в заповедта не е посочен час на задържане, нито законовото основание за задържане на лицето, нито пък са били разяснени правата й, вкл. правото на адвокатска защита, не държи сметка на съдържанието на заповедта. В последната е посочено, че лицето се задържа в 21.20 часа на 16.02.2019 г. като заподозрян в извършено престъпление по чл.354а от НК /разпространение на наркотични вещества, без надлежно разрешение/, както и, че й е разяснено правото на адвокатска защита. Впрочем защитника на осъдената е изпаднала в противоречие доколкото от една страна твърди, че към момента на задържането на Д. не й е било разяснено правото на адвокатска защита, а от друга, че въпреки заявеното от нея в декларацията по чл.74 ал.3 ЗМВР ,че не желае защитник по неин избор и за нейна сметка, нито адвокатска защита от служебен защитник по реда на ЗПП, органът на досъдебното производство й е назначил такава. Следва да се отбележи, че попълнената от А. Д. декларация за отказ от защитник се отнася единствено до полицейското й задържане и е израз на закрепеното в чл.72 ал.4 от ЗМВР право на задържаното лице да има защитник от момента на задържането си, като не може да се отнесе към последващите процесуално следствени действия, осъществени по реда на НПК.
По –нататък, по досъдебното производство е налице искане от страна на разследващия орган, отправено до АС на АК-гр.Пловдив за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на А. Д.. Вярно е, че уведомително писмо от адвокатската колегия за определянето на адв.Б. за служебен защитник липсва, но следва да се отбележи ,че представителната власт за него не възниква по силата на писмото, а на основание Постановление за назначаване на защитник, каквото се намира в кориците на делото /л.48 от ДП/. Настоящият касационен състав споделя принципното разбиране, отразеното в решение №161 от 01.11.2018 г. по н.д. №782/2018 г. на първо н.о на ВКС, че „ спазването на предвидения в закона ред за назначаване на служебен защитник е гаранция за справедлив наказателен процес- че обвиняемият ще получи защита от лице, упражняващо адвокатска професия, което е независимо и необвързано от органа по разследването , а обратното внася сериозни съмнения за осигурена адекватна защита“ . В конкретния случай обаче е налице последващо договорно упълномощаване на същия адвокат лично от тогава обвиняемата А. Д., като изборът й не на някой друг ,а отново на адвокат Б. недвусмислено показва, че същата е била удовлетворена от осъществената от него защитата, поради което извод за неадекватност или неефективност на упражнената защита трудно би могъл да бъде направен. Такава твърдение липсва и в самото искане за възобновяване.
На следващо място, твърдението, че от събраните доказателства не се установява инкриминираното престъпление да е извършено от осъдената Д., тъй като не е ясно местонахождението на чантата й от момента на поставянето на помощните средства /белезници/ на ръцете й до момента на извършването на обиска. Прочита на протокола за обиск и изземване, одобрен по надлежния ред от съдия от съответния първоинстанционен съд сочи, че преди пристъпването към обиск на Д., същата доброволно е предала лилава на цвят тръбичка с дължина 5,6 см. със следи от бяло вещество в края й и тъмно найлоново пликче, закопчаващо се в горния край, съдържащо бяло вещество, което тя е извадила от предната част на сутиена си , а от държаната в нея дамска чанта , тип раница,черна на цвят с ципове, е извадила и предала пластмасова опаковка, бяла на цвят, съдържаща шест броя таблетки с оранжев цвят, пет броя квадратни таблетки с розов цвят, пет броя бели кръгли таблетки и парче от бяло вещество с неправилна форма, всичките обект на изследване от ФХЕ. Коментирания протокол е бил подписан от А. Д. без възражения.

И на последно място, не се констатира претендираното нарушение на чл.382 ал.7 от НПК, тъй като споразумението не съдържа съгласие по въпроса на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане. Полагането на възпитателни грижи спрямо дееца по време на условното му осъждане не е императивно изискване на закона, а се налага по преценка. В случая, съгласието между сключилите споразумението страни е било в насока, че не се налага прилагането на възпитателни грижи по отношение на А. Д., поради което и такава клауза в него не е била вписана. След като полагането на възпитателни грижи спрямо лицето в случай на условно осъждане не е задължително, то вписването му в споразумението е необходимо само при изграждането на положителен извод за подобна необходимост. Още повече, че отмяна на определението за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство на посоченото по-горе основание, би довело до нарушаване на принципа за неутежняване положението на осъденото лице, доколкото производството по възобновяване е по негово искане.

По изложените съображения, ВКС не констатира да са налице основанията по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което прие, че искането на осъдената следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А., защитник на осъдената А. Р. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд №904/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/