Какво представлява съкращението по закон
Прекратяването на трудовия договор по инициатива на работодателя поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата е сред най-често срещаните основания за раздяла с персонала. В тези ситуации законът предвижда финансова защита за служителя, за да се смекчат последиците от внезапната загуба на доходи.
Когато говорим за обезщетения, е важно да се прави разлика между плащанията, които дължи директно работодателят, и паричните средства, изплащани от държавното обществено осигуряване.
Обезщетения, които изплаща работодателят
При прекратяване на правоотношението поради съкращаване в щата работодателят има няколко основни задължения:
- Обезщетение за оставане без работа: Основното обезщетение при този тип уволнение цели да компенсира периода, в който търсите нова работа. По закон работодателят дължи сума в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което сте останали без работа, но за срок не по-дълъг от един месец. Ако в рамките на този месец започнете работа с по-ниска заплата от предишната, работодателят дължи разликата.
- Обезщетение за неспазено предизвестие: Работодателят е длъжен да спази срока на предизвестието, посочен в трудовия договор или в закона. Ако трудовото правоотношение бъде прекратено веднага или преди да изтече този срок, работодателят дължи обезщетение за неспазената част от предизвестието.
- Обезщетение при придобито право на пенсия: При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като това обезщетение може да се изплаща само веднъж (Кодекс на труда, чл. 222, ал. 3).
Всички дължими от работодателя суми се изчисляват на базата на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
Парично обезщетение за безработица
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване (Кодекс за социално осигуряване, чл. 54а, ал. 1). Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за последните 24 календарни месеца, но не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица (Кодекс за социално осигуряване, чл. 54б, ал. 1), а срокът на изплащане се определя според продължителността на осигурителния стаж от 4 до 12 месеца (Кодекс за социално осигуряване, чл. 54в, ал. 1). Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, през който са получавали обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт (Кодекс за социално осигуряване, чл. 54е, ал. 3).
Какво можеш да направиш
- Проверете документите при връчване на заповедта: Уверете се, че основанието за прекратяване отговаря на реалното съкращение и че срокът на предизвестието е отразен коректно.
- Подайте декларация за оставане без работа: За да получите обезщетението за безработица за първия месец от работодателя, представете трудовата си книжка или извлечение от електронния трудов запис, доказващо, че не сте започнали нова работа.
- Спазете сроковете за регистрация: За да се изплаща обезщетението от датата на последното прекратяване на осигуряването, заявлението до Националния осигурителен институт трябва да се подаде в тримесечен срок от тази дата, а лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от същата дата (Кодекс за социално осигуряване, чл. 54а, ал. 4).