Срочният трудов договор често поражда несигурност у работещите. Много хора погрешно смятат, че щом договорът им има крайна дата, те имат по-малко права или могат да бъдат освободени във всеки един момент без правила. Българското трудово законодателство обаче поставя ясни граници пред работодателите и защитава работещите на определен срок.
Еднакви права с постоянните служители
Основно правило в трудовото право е, че служителите на срочен договор се ползват със същите основни права като колегите им на постоянен трудов договор. Това означава, че имате право на:
- Същия минимален платен годишен отпуск (не по-малко от 20 работни дни за пълна работна година);
- Равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;
- Всички обезщетения при болничен, трудова злополука или майчинство според общите правила за социално осигуряване;
- Безопасни и здравословни условия на труд, почивки и ограничение на извънредния труд.
Работодателят няма право да ви поставя в по-неблагоприятно положение само заради срочния характер на правоотношението.
Кога законът позволява срочен договор
Според разпоредбите на Кодекса на труда срочният договор е по-скоро изключение, а не общо правило (Кодекс на труда, чл. 68). Основната форма на наемане в България е трудовият договор за неопределено време. Срочен договор може да се сключи само в конкретно определени хипотези:
- За определен срок - обикновено за не повече от 3 години, за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, както и при новопостъпващи служители в предприятия в процедура по несъстоятелност или ликвидация;
- По изключение - за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, за срок най-малко една година, при наличие на обективни икономически, технологически, финансови, пазарни и други подобни причини (Кодекс на труда, § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби), като по-кратък срок се допуска само по писмено искане на работника или служителя, а повторно сключване със същия работник за същата работа се допуска само веднъж за срок най-малко една година (Кодекс на труда, чл. 68, ал. 4);
- До завършване на определена работа - например конкретен проект или строителен обект;
- За заместване на отсъстващ служител - например колега в отпуск по майчинство или дълъг болничен.
Трудов договор за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на тези правила (на изискванията за временен характер или за изключение), по закон се смята за сключен за неопределено време (Кодекс на труда, чл. 68, ал. 5).
Кога срочният договор става постоянен
Важна защита за работника е уредена при продължаване на работата след изтичане на крайния срок. Съгласно чл. 69 от Кодекса на труда, ако срокът на договора изтече, но служителят продължи да работи пет или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна, договорът автоматично става безсрочен. В този случай работодателят не може със задна дата да прекрати договора само с мотив, че срокът е изтекъл.
Как се прекратява срочният договор
Най-честото основание за прекратяване е самото изтичане на уговорения срок (Кодекс на труда, чл. 325, ал. 1, т. 3). В този случай трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Работодателят може да прекрати договора с предизвестие само в изрично предвидените в закона случаи (Кодекс на труда, чл. 328, ал. 1). Работникът от своя страна може да прекрати договора с писмено предизвестие (Кодекс на труда, чл. 326, ал. 1), а освен това има право да го прекрати писмено и без предизвестие, когато работи на срочен трудов договор за определен срок или за заместване и премине на друга работа за неопределено време (Кодекс на труда, чл. 327, ал. 1, т. 7). По закон за срочните договори срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (Кодекс на труда, чл. 326, ал. 2).
Какво можеш да направиш
- Проверете основанието в договора: Вижте дали изрично е посочена причината за срока (заместване, конкретен проект или временна дейност) и дали тя отговаря на реалността.
- Следете датата на изтичане: Ако срокът изтече и продължите да изпълнявате задълженията си пет работни дни без писмена реакция от ръководството, договорът ви вече се счита за постоянен.
- Търсете правата си при спор: Ако работодателят прекрати договора ви неправомерно, можете да потърсите съдействие от Инспекцията по труда или да оспорите прекратяването пред съда.